mimeto60

първото е, че няма да ми помага да завърша, после ще бъде съвсем психически срината, дори след първия опит преди 2 год да посегне към себе си(тогава беше го е направила за да ме уплаши и да ме манипулира), но сега знам ли я какво ще извърши...Засега отново гледам да направя нещо което ще ми бъде в моя полза да ходя на практика нощно време за да получа, някой друг лев, макар и малка сума, но това става много трудно да я убедя, че това върви с обучението ми и от септемрви до днес така и не го възприе пита ме било ли е задължателно, защо трябва да ходя, не си стоиш вкъщи ами ми ходиш през нощите, няма ли да се отказваш вече,, и почват закрити заплахи и т.н все трагедия....просто понякога нямам избор, единственото решение, което мисля в момента е да й заведа психолог в домашни условия- но като знам че това фактически е невъзможно, знам че консултациите трябва да бъдат в кабинет, но тя фактически няма как да се съгласи, тя мисли мен да ме заведе на психолог( аз вече ходих и открих себе си и къде е проблема), а камо ли тя да отиде да се осъзнае, но проблема си остава дълготраен и един и същ, докато тя не предприеме факта, че тя е психически нестабилна поради много проблеми, които тя не може да се справи....тука вече не знам как да й помогна, но я виждам че колкото повече аз се отклонявам от нейните представи и очаквания толкова по нестабилна става и повече се караме....

Съгласявам се с нея поради много причини...За тази за психиатъра знам, че го прави за да ме уплаши и така по-лесно да ме контролира, но факта, че биологичния баща е бил осъден от психиатъра и така е бил в лудницата.( това е било след като бил ,"избягал в гората"".) .и така те са се развели,,, това беше когато съм била на 1 год.. а тези неща ги знам като прочетох старите й документи,без тя да ме види, всеки ден ме мъчеше въпросса- как стана така? Да, наистина звучи смешно, но откакто баба ми се изтърва напоследък само това казва как е бил избягъл...как е бил луд... как съм била мязала на него и.т.н А аз и на идея си нямам дали наистина е такъв. Ето че получих вашия отговор, че без негово желание няма как да бъде разследван, та наистина ли е бил с психично заболяване,щом това се случи, не знам никакви подробности за него, но просто сега се чувствам като мразещо дете от неясен биологичен баща... Казвам "мразещо", защото само това почувствах от малка и така чак сега разбрах каква е причината за тази омраза към мен- просто съм чуждо дете, имат ме и ме хранят и ме приютяват, но в отплата трябва да помагам и изпълнявам.. дори и да си намеря работа, за да изкарам някой друг лев и да се опитвам поне с това да бъда полезна, сама да си плащам разходите за обучението ми, те ще се разгневят, а останалото е трагично. Затова се съгласявам с тях, ако трябва да направя нещо за себе си това трябва да стане неусетно за тях

Благодаря ви!

Всеки ден все повече и повече проблеми, по са заядливи и двамата и го правят сякаш за да ми е още по гадно. Дори и да съм насготвила, което не го правя често за да не се учат да очакват от мене да им насготвя всяка вечер, но когато са по- настоятелни щеш- не щеш, готвя не стига това ами майка ми вика,, ами не изглади ли , защо не изтри ли праха, целия ден какво прави, не ти ли идва на акъла,,....ох не знам вече.... но имам чувството, че нямам повече сили да ги изтърпявам, вече нямам и никакво търпение да започна 3 я си курс, броя си непрекъснато дните които ми остват за да си отида в варна и да ги виждам само в събота и неделя... другото което ме измъчва и не знам как да се справя с това е че нямам никакви заделени пари за да посещавам на психолог само за 2 -3 сеанса, но не повече, но не мисля, че за толкова препиращо кратко време ще мога да наложа промени. Не знам какво да правя,откъде да ги изкарам, нямам и от кого да помоля, но имам нужда от помощ, дори съм си избрала психолог в във варна и искам час по скоро да я посещавам...

Да и така мисля да направя, няма да бързам с решенията... но въпроса да бъда самостоятелна и да се оттегля от родителите ми е малко по-сложен отколкото си мислех.. напоследък все по често се караме за най-малкото, опитвам се да ги отбягвам всмисъл, това което не харесват в мен и ме критикуват гледам вече да не се опитвам да се защитавам и да не влизам в спорове, че става ситуацията още по сложна и стигам до още по- голям стрес от този, който свикнах и накрая ме обвиняват, че вече нищо не им споделям не съм по контактна към тях, че станах неадекватна и майка ония ден решила, че е било време да ме заведе на психиатър и да ме вкара в лудницата. Този факт ме плаши не знам дали ще ме заведе или не, но въпроса ми е с какво се занимава психиатъра изслушва ли цялата история от моята страна и от нейната страна и така да прецени у кого е същинския проблем? Не мога да повярвам майка ми да ми каже факта, че щели да я осъдят затова, че не ме е завела на лекар, тогава когато трябва да го направи. Аз не мога да разбера нищо, дори и не мога да опиша как се чувствам, не е ли по удачно на психолог, да си излекувам детските травми, които още не мога да ги забравя, но проблема е, че майка ми е забранила да работя през лятото, защото е искала да бъда в нейна помощ в домакинството.

Благодаря Ви за отговора. Абсолютно сте прав, наистина майка ми досега цял живот е съжалявала и постоянно на мен ми казва нейната майка не й дади да учи и така аз усществявам нейната мечта така да се каже. Относно момчето той е добро момче, благодарение на него видях истината каква е, която преди да се срещна с него не осъзнавах намеците на майка за мен и се примирявах с всичко относно първия ни спор, който се оставях тя да победи, а сега разбирам всичко, защото той ме научи кое е хубавото и кое е лошо и си правя преценка че не живея за себе си, а за нея и до ден-днешен ме подркрепя и ме окуражава. За да се отделя от нея малко ми коства защото тя постонно се влудяваше, виждам я че без мен не може, постоянно ми казва, че "затова ли те отгледах от бебе, че да се отделиш от мен, а да гледаш чужди свекърви" и това вече наистина ме боли, защото искам да бъда като всяка нормална жена да имам мъж до себе си, да създам семейство и естествено и да имам разбирателство с родителите си, но не знам как да го постигна това, не мисля че сама ще мога да се справя с тях.

Здравейте! Аз съм на 22 год другия месец ще навърша 22 год. Студентка съм- медицинска сестра вече 2 курс есента ще бъда 3 курс и да ви кажа честно никога не съм искала да бъда с такава професия, от малка бях масажистка и винаги съм искала да бъда такава, докато е било дошло времето преди 2 год да кандидаствам за това тя не го одобряваше, защото всеки може да бъде такъв, та в началото ме подтискаше да уча за Медицина и въпреки нежеланието ми се подготвях за тежките изпити по Медицина и накрая според бала ми станах Медицинска сестра по първо желание на майка ми, защото е близо като доктор. Допреди това време за решаването на каква ще бъде бъдещата ми професия аз бях винаги до нея и правех всичко каквото тя казваше, прибирах се веднага след последния час и почти не ми се е налагало да закъснявам, ако съм била на кафе с някоя съученичка или да разгледаме моловете за бална рокля, та аз 5 години в гимназията до 12 клас така и нямах нито една приятелка и така и не успях да разбера за съученичките ми не ме харесваха и на майка ми това не й прави проблем, нали по-важното е да се прибирам след училище и да уча за следващите уроци. Дотук всичко беше добре до момента когато й казах че искам да бъда рехабилитаторка оттогава започнаха първите споровете и все пак направих това което искаше. Както и да е. Месец преди матурите съвсем случайно се срещнах с едно момче естествено в началото на връзката й казах само името му без много подробности, но факта, че на мен ми е забранено да излизам с когото и да е съвсем си усложних нещата исках да излизам с него, но не можех, не ми беше позволено докато не вляза в университета и до момента когато разбраха, че ,, съм поддържала тайна връзка,, (това стана декември месец преди 2 год) те за малко да ми спрат образованието, но вместо това ми дадоха обикновен телефон и лаптоп и прекалено много страх и стрес отгоре, но въпреки всично съм успявала да си взема изпитите и да се справя с тяхните всекидневни нонстоп критики, че той за нищо не става, че гледал да ми провали живота, че той е един мизерник и така нататък, има още подробностти от драмата, както и да е разделиха ни и ние и така направихме щем не щем спряхме да си поддържаме връзка. Но живота все пак продължава, заедно с моята история с него, 6 месеца по- късно миналата година, след като сме бяхме осъзнали грешките, които нямаме, осъзнахме се, че в нас двмата нямаме вина и двамата се искахме и решихме отново да си поддържаме връзка, но този път до момента станахме все по- предпазливи и по -внимателни и с виждането и с връзката ни. Както и да е сега лятото отново дойде и отново съм подлагана на "домашен затвор" така да се кажа 24\7 докато не почна университета и така да се виждам с него, но сега бях намислила да започна първата ми работа, е естествено той ми намери работа като продавачка, работих без проблем 2 дена селд което шефа не ме удобри без никаква явна причина и сега живота ми се преобръща наново, защото майка ми вече ми забрани и да започна да се пробвам на друга работа, а да съм стояла вкъщи и да й помагам с домакинството и пак проблем след проблем питам се... до кога така... ?