Des

Здравейте отново! Със сигурност вече ставам досадна , за което много се извинявам, но нямам минута спокойствие. Мозъкът ми сякаш работи на ужасно бързи обороти , което е доста измъчващо. Освен ,че от всичко , което видя мога да си представя някоя нелепост , по същият начин е и с всичко , което чуя . Мога да визуализирам всичко,което осезавам постоянно . От гадни до съвсем нормални неща , но все пак е дразнещо. Например чувам да кажем "кибрит" и веднага мога да го визуализирам ,паленето на клечката , а оттам може да се стигне и до пожари . Много ми пречи на всичко , което правя ,когато разговарям. Това нормално ли е ? Сякаш изнасилвам мозъка си или по -скоро той мен, дори усещам напрежение в главата . Гледам другите хора как не им правят впечатление нещата , които на мен ми правят. Мисля си ,аз ли съм странна или прекалено се фокусирам в това и го препораждам . Има ли друго обяснение за това и нормално ли е ? Благодаря и още веднъж се извинявам за досадата!

При препоръчван психотерапевт дори.

Провеждам психотерапия от 1 месец , но резултатът е от по- зле на по -зле. Беше ми казано ,че нямам окр и натрапливости , а тревожна депресия , показаха ми 2 -3 дихателни упражнения , но целенасочена работа върху страховете няма. Дотук 4 сесии като ден преди 4тата отново бях отчаяна , но успях да намеря сили да се успокоя и мотивирам чрез вътрешен диалог. Когато казах това на психотерапевта , той реши ,че по този начин съм се свързала с Висшето си аз и целта е постигната и ,че причината за това ,което ми се случва е чрез него да се науча да се свързвам с душата си и ,че вече може да не се виждаме. 1 седмица съм писала дневник на автоматизираните мисли и на дневната активност. Не знам това правилен подход ли е спрямо случая ми , или е в мен проблема за неуспеха,въпреки че съм изпълнявала всичко. Не разбрах нищо за причините ,довели ме дотук и начинът за справяне..,

Здравейте отново ! За огромно съжаление не пиша ,за да се похваля с успех , а напротив. Състоянието ми вече граничи към отчаянието. Откакто прочетох за натрапливостите и окр ,нямам мира. Всички примери за тях така са ме стресирали, че в съзнанието ми постоянно са всякакви натрапливости , страшни картини . Освен съдържанието им ме изплаши това ,че не могат да се избият от главата и едва ли не ще си ги нося вечно. Всичко свързвам с нещо страшно , от всичко съзнанието ми може да произведе страшни картини като от филм на ужасите особено след като прочетох за окр фокусирано върху нараняване с остри предмети и сега сами разбирате какво става, когато видя такъв предмет. Толкова съм уплашена. Мисля си , че от състоянието ми изход няма и не знам как ще продължа живота си така. Как да живея с този страх , който генерира такива мисли.Първо беше страхът от полудяване след това страхът от натрапливости , който е непоносим. Изпитвам толкова огромно желание за живот ,нормален и щастлив, без страх ,без страшни представи и възприемане на всичко страховито, както никога до сега.Сякаш ме е страх от собствените ми мисли.Искам да си върна спокойствието и щастието , но това в момента ми изглежда невъзможно с тези неща в главата. Изпитвам адски яд ,че изобщо знам за тези неща и съм ги прочела та сега да не мога да си ги избия от главата и съм скована от страх. Страх как ще живея така . Имам чувството ,че не мога да се справя с нищо в живота си в момента. Имам чувството , че няма по - лош случай от моя. Искам да се оправя , искам този страх да си отиде , искам си живота обратно.Иска ми се да не знаех за тези неща. Моля ви помогнете ми. Аз искам да се справя повече от всичко.

Благодарности и на двама ви ! Благодаря ,че помагате на мен и на толкова много хора ! Обещавам в най-скоро време и аз да се похваля с успех в работата по себе си и страховете си ! Дори вече го предвкусвам.

Благодаря ! Мисля ,че вече съм поела по този път. Просто на моменти се губя по него и в съжаление, че изкуствено си ги причиних , след което отново се мобилизирам и продължавам като с всеки ден все повече приемам това и по - малко се боря . Дори ги предизвиквам . Забавлявам се на някои безумни хрумвания, започва да ми става все по -смешно от това , което може да роди въображението ми. И това " моите готини мислички " искрено ме разсмя. Благодаря !

Благодаря за отговора ! Да, аз съзнавам напълно колко изкуствено ги създавам , колко са неосъществими и колко всъщност и най-важното не са мои и не се идентифицирам с тях. Просто се дразня на себе си за четенето в интернет , в което търсих успокоение ,а си създадох повече проблеми. Спра ли да мисля за това, ще спрат и мислите, знам го . Мисля, че пътят е точно обезстрашаването . Но не знам как да го направя. Да пусна въображението си да прави каквото си иска или да се убеждавам ,че тези мисли не са мои , аз просто съм ги прочела . Страх ме е да не си помисля нещо страшно за някого , да не си представя нещо страшно .Доста нелепи внушения и страх , но .. факт. ps.Означава ли това ,че аз имам ОКР или е просто един обикновен страх ?

Здравейте ! Отново се обръщам към вас. Вече преодолях страха си от полудяване. Вече не изпитвам дереализация и откъснатост , които ме караха да си го мисля , доста от тревожните ми симптоми изчезнаха. Остана обаче страхът от натрапливи мисли , който сама си докарах с четене в интернет. Аз поне така го дефинирам като страх. Изпитвам съжаление и яд ,че четох толкова в интернет и не ми дава мира ,че едва ли не сама си го направих и сега не знам как да се откопча. На ум ми идват всякакви примери за натрапчиви лоши мисли. Също и страшни картини. Имам чувстввото ,че няма да спра да го мисля . Всъщност парадоксът е в това ,че постоянно съжалявам ,че съм чела за това и знам за такива мисли,и това кара да мисля за тях , да ме е страх от тях и да си ги измислям едва ли не Казвам си " ако не беше чела , сега нямаше да имаш проблем'' . Това ме подтиска много. Страх ме е , че ще живея с това оттук нататък и ,че се въртя в омагьосан кръг , от който не знам как да изляза. Мисленето за това генерира мислите и въображението ми , а не спирам да го мисля от яд и страх, Как да ги преодолея ?

Знам , че сте тук да помагате , а не да си правите един вид реклама. Именно това и отношението ви ме насочиха към вас с доверие,което е фундаментално. Благодаря , че отделяте от времето си да ми отговорите! Безценно е това ,което споделяте ! Бихте ли могли да ми препоръчате колега от Асеновград/Пловдив

Г-н Баев, знам че може би онлайн не може точно да се каже , но при евентуална терапия при вас ориентировъчно колко сеанса би коствало,тъй като мисля, че това би било най-доброто решение за справяне с проблема и е добре да го имам впредвид.

Това не разбирам - как да приема страховете , да ги прегърна и заобичам,много е трудно.

Здравейте отново ! Можете ли да ми препоръчате психотерапевт в Асеновград / Пловдив ? И ако може да попитам за механизма на натрапчивостите и начини за справяне с тях , изчезват ли? Другото ,което ме притеснява е безсънието , не спя добре, сякаш е само дрямка през цялата нощ като се будя доста често и рано сутринта . Усещам и едно изтръпване в главата и тялото, придружено с нещо като дереализация, не усещам сърцебиенето си . Сякаш се откъсвам от реалността от постоянно мислене за състоянието си.Когато затворя очи и се унеса в сън през главата ми се стрелкат мисли една през друга ,нелогични ситуации, някои нереални , сякаш се преплитат и ме плашат .Нормално ли е ? Нямам настроение , подтисната съм ,емоциите сякаш са ми притъпени , мислите негативни,нямам апетит. Защо е това и докога ще продължава ? Как да си помогна ? Благодаря предварително !

Благодаря , ще работя по въпроса. Имате ли опит или мнение за добавката Холеон 5 , тъй като обмислям евентуален прием ?

Благодаря за отговора ! Възможно ли е тези мисли да са генерирани от тревожността , неспособност за концентрация в нещо друго освен в това , че в момента се намирам в необичайно за мен състояние като се фокусирам в това да върна предишното си щастливо аз, но в същото време ново- без страхове , преосмислило възприятията си за живота , да се надградя , да помъдрея от тази ситуация , да преосмисля житейската си философия , да приемам ситуациите ,които предизвикват страхове и притеснения ,като предизвикателства , а не като страхове , да не бъда толкова максималистична и самокритична , което ме води до разочарование от себе си . Съзнавам , че съм човек и е нормално да греша , но явно имам твърде високи критерии за себе си и често това ме води до разочарования. В същото време нямам високо самочувствие . Много често премислям " ами ако бях направила не така ,а така , щеше да е по - добре " , " ами ако бях казала така , а не така ". Много често искам да надскоча себе си . Винаги съм се приемала за силна и се чувствам способна да понеса всичко с рогата напред , но явно някои неща остават неосъзнати травми. Винаги искам да се представя в най-добрата светлина , за да съм максимално удовлетворена от себе си. - високи цели , високи оценки. Тук , не знам дали да го кажа вина , защото не мисля ,че е лошо , но родителите ми винаги са ме насърчавали ,че аз мога повече. Отделно директният сблъсък с негативната страна от живота , конкретно загуби и нещастия,проблеми , и тепърва справянето с реалността вече като осъзнаващ възрастен , като че ли ме удари изведнъж. Ядосвала съм се на съдбата за някои неща без да си давам сметка ,че това е част от живота и се случва , не можех да го приема. Вместо това се превръщаха в страхове.Възприемам живота като нещо по-голямо и смислено от просто съществуване в едно безцелно и рутинно ежедневие . Това прозвуча като изповед , но имам нужда от такава. Въпросът ми е свързан със справянето с тревожността и дали всъщност натрапливите мисли не са породени от страха да не се появят, от прочетеното в интернет. Защото май го усещам по- скоро като страх от такива, поради прочетеното в интернет за такъв случай в момент в който бях лабилна поради объркването какво става с мен. Мисля дори ,че повечето страхове ,които ми се натрупаха ,са проектирани от грешката да търся информация в интернет , където има всякакви глупости. Фокусирането в друго след осъзнаването на нереалистичността на страховете ми ще помогне ли ?