Здравейте, казвам се Моника и съм на 18год. Имам голям проблем, от който вече губя желание да общувам.. Страдам от постоянна раздразнимост, непоносимост към околните и дори към мен самата. Честно казано, не помня кога точно започна, но вече доста се задълбочи. Карам се с всички, които ме обичат, нервна съм направо не мога да се събирам в кожата си, иде ми просто да пребия някой, а дори няма причина, не мога да спа и ме избива на плач за най-малкото. Вчера останах потресена от себе си, слушах една песен (не за пръв път) и на едно от изреченията аз просто избухнах в плач, но не какъв да е плач, плач с глас съпроводен от затруднения в дишането. Не издържам вече, наистина просто не се побирам в кожата си буквално, не ми се стои на едно място, но същевременно спрях да излизам, старите ми комплекси се завърнаха с два пъти по-голяма сила, комплекси които са неоснователни и глупави, чувствам се грозна, нежелана, тъпа дори... Станала съм и много избухлива и емоционално нестабилна, изпитвам нужда да се наранявам и ръката ми е цялата в синини, които аз си причинявам умишлено. Правих си сигурно 10 теста за депресия и всички резултати са "тежка депресия, потърсете помощ" , но ме е срам дори да отида до личната си и да кажа за проблемите си. Всеки ме познава, като винаги усмихната и забавна личност и за пред хората съм такава, но остана ли сама се побъркавам.. Какво да правя, моля ви дайте ми съвет!
