Здравей, мило момиче! Ако прочетеш моята тема, ще се видиш в редовете, които аз съм изписала. Виж, все още съм жива, все още съм нормална и събирам сила да ти пиша, макар наистина да избягвам да чета темите тук. Преминах през абсолютно същото нещо - дереализацията, огромното притеснение от паметта, чувството, че дадени неща от днешния ден са се случили преди дни или седмици, страхът от полудяване и т.н. Искам да ти кажа, че всичко малко по малко се нормализира. Все още си имам моменти с дереализация, все още се притеснявам от факта, че забравям някои неща, но е хиляди пъти ПО-ДОБРЕ от преди и знам, че съм поела по правилния път. И аз днес бях на село да помагам на дядо ми и когато се прибвах вече ми се струваше, че не е било днес. Различното обаче е, че не се изплаших. Аз също бях като теб и все си мислех, че хората, с които общувам ще забележат, че се случва нещо в мен, но да ти кажа - абсолютно никой нищо не е забелязал. Успокой се. След толкова месеци прекарани в това състояние искам да те посъветвам нещо, което на мен определено ми помогна. Отпуснах се и се пуснах по "течението". Със сигурност не минава от днес за утре, но минава! Общувам с прекрасно момиче, което е преминало през същото състояние и много ми помогна! Надявам се и моите думи да ти вдъхнат кураж! Пишех всекидневно във форума и досаждах на терапевтите тук и всеки път, когато чуех "само стрес е, не можеш да се разболееш от шизофрения, или което и да е там психично заболяване" си казвах, че просто не ме разбират и не знаят какво се случва с мен.Все си мислех, че не им обяснявам достатъчно добре какво всъщност изпитвам. Но, повярвай ми, знаят! И знаят, че успокош ли се всичко малко по малко (и пак казвам не от днес за утре) ще си дойде на мястото. Ти ще си бъдеш ти, шкафчето със спомените ти ще се отвори, днешния ден ще ти се струва пак "днешен" и т.н. НЕ СИ БОЛНА! НЯМА И ДА БЪДЕШ! Просто ще станеш по-смела и силна! Пожелавам ти успех и търпение!
