MontanaHana

Здравейте, Диляна Нямам съпротива към вас, нито към колегите ви. От коментара ми наистина може да се стигне до такова заключение, но беше просто моментно настроение. Относно страха наистина имам голям проблем с него. Не мога да преценя дали това е от значение, но искам да добавя че изпитвам ужасен страх от болести и болници. Обикновена настинка я изживявам като края на света. Струва ми се, че никога няма да оздравя, когато съм болна. А само при посещение на болница кръвното ми скача на 150... Представете си тогава колко повече ме е страх от симптомите, когато ги получавам (въпреки, че разбирам, че със страха си понякога сама ги предизвиквам или усилвам) защото ги приемам като нещо много по - голямо от настинка или неразположение. Понякога много се плаша от тях, дори и да са само адреналинова реакция.... :-)

Здравей, Галина Не, не съм им ядосана. Беше просто моментно състояние. Иначе си права, че и без това съм по -тревожна от нормалното и няма нужда от излишно натоварване. * напрежение. На теб специално искам да ти благодаря, защото още от самото начало ме подкрепяш и проявявяш голяма загриженост към мен. Благодаря ти! Мисля че съм чела нещо за ТЕС техниката, но не съм много запозната с нея. Ще потърся по подробно за нея.

Да! Сега като че ли по ясно го разбирам. :-)

Д-р Тодор Първанов! Получило се е нещо много интересно в коментара ви. Тази част в скобите и тази извън нея се сливат и образуват едно ново изречение, което е и много интересно заключение /прозрение. :-D "А страхът му пречеше да се справи със страхът си " Точно така е при мен. Този пуст страх ми пречи да се справя със страховете си. Трябва да помисля защо чак толкова много се страхувам и как да спра. Благодаря ви :-)

А заради кое останахте с впечатление, че нямам желание за промяна. Написала съм че нямам възможност да посетя психотерапевт за сега, но това не означава, че не се опитвам да се боря сама. Споменавам няколко пъти вече темата на Student_21 защото е с най-много описани съвети и техники за самостоятелно справяне.Опитвам се да ги следвам, но забелязах, че стигнах до едно положение и не усещам да наоредвам *напредвам. Страха все още го има. Затова се чудя защо, след като всеки ден се изправям срещу него. Писах също че не мога да го заобичам, колкото и да се опитвам. Симптомите също. Но това не означава че не се боря. Вие казвате да не се борим, а да ги приемем. Но аз не мога.Засега.затова попитах има ли друг начин /метод за справяне. Д-р Тодор Първанов каза, че сСтудент се е справил по друг начин. Попитах го по какъв,защото може да помогне и на мен, но той не ми отговори. Беше написал нещо за промяна на действието, но така и не разбрах до мен ли е адресирано. Никъде не съм повтаряла и предъвквала постове наред за симптомите постове наред, а разсъждавам за тях. На места писах какво правя когато ги получавам . Разбира се че се фокусирам в тях, защото това ми пречи да живея нормално. Не се фокусирам в проблемите в детството или проблемите с майка ми защото нямам такива , колкото и да се опитват някои психотерапевти да убеждават хората в обратното. Пишете също, не вие конкретно , а колежката ви "след третия пост ние вече няма какво да му кажем" Много интересно изказване тъй като никой от вас не ми отговори дори и на един пост, а какво остава за три..... Отговориха ми хора от форума и с тях разсъждавахме за проблема. После изведнъж се изсипвате тримата накуп и ме обвинявате в липса на мотивация...... Сигурно дори не сте прочели всичките ми мнения защото щяхте да видите тогава, че такава имам. Орлин Баев цитирам вас, но коментара ми е и към трима ви,защото имам проблем с писането, цитирането и изтриването на каквото и да е било. За това Благодаря на всички за отговорите . (без" За това "просто не мога да го изтрия) Всичко хубаво ви желая. Виждам, че темата се превръща в приказка без край, а полза почти няма. Още веднъж благодаря на всички за отговорите. Извинявам се ако съм обидила някого с някой от коментарите ми. з си.

Здравей, Галина Как вървят нещата при теб. Срещна ли се с психотерапевта. Пиши, ако желаеш :-)

REAL person, Без да искам те цитирах, а не виждам от къде може да се изтрие. Само редакция намирам :-)

Аз останах с впечатлението, че той се е справил със страховете си по начина описан в темата. Защото беше написал че се е преборил вече и няма нужда от повече помощ. Но може би нещо съм се объркала или после е идвал на психотерапия при вас. Както и да е важното е че се е преборил. За това ви помолих да споделите по какъв начин сте му помогнали. Ако отговора е това което сте написали в последният си коментар За промяната на действията-Благодаря за отговора

В темата на Student_21 има примери как да променим начина на мислене. Затова я споменах по горе като тема с най -много съвети, техники и обяснения. Може би си я чела, ако е така на някой друг може да е от полза.

Да, не я виждам. Коя е тази сламка ?

#

Здравей, DilianaD Благодаря ти, че споделяш личната си исторя и най-вече, че с разказа си даваш кураж и надежда и на други, че има начин да се преборят със състоянието си. Минала си през много неща и само ти си знаеш колко тежко е било, много е хубаво че вече си намерила пътя за справяне. Благодаря и за това, че споделяш за умората и тежестта в краката и начина за справяне с тях.Защото бях останала с впечатлението, че това не е често срещан симптом при ПР и се бях притеснила да не би да се дължи на нещо друго.Отскоро и аз забелязах, че с почивка не минава, а точно обратното с насилване за повече движение, умерено насилване :-) Защото, ако се натоваря повече получавам замайване от което си признавам, че много ме е страх. Не знам защо, може би, защото просто е много неприятно. А и със замайването идва страха от припадане. Знам, че трябва да се отпусна и да си кажа "да става каквото ще!", но все още не мога. За сега нямам възможност да посетя психотерапевт. Сигурно ако посещавах нещата щяха да се случват по-бързо и лесно, защото желание за справяне с проблема имам :-) Всичко хубаво ти желая! Благодаря и на всички други които са ми писали. Тук и в другата тема.

Здравейте...! Има ли четящи форума, които са се справили с ПР, симптомите и страховете си? Ако има такива и имат желание може да споделят опита си и да помогнат на тези от нас, които все още се борим с това. :-)

Здравейте, д-р Тодор Първанов Към вас е също, но не казвам, че вие сте учили клиентите си да обичат страха си, а че това съм прочела във форума. И точно за това питам за нещо друго, друг метод, защото аз не мога да заобичам симптомите си и страха си, колкото и да се опитвам. Просто споменах темата на Student_21 защото там най - подробно се дават съвети и техники за справяне с проблема, но явно аз не мога да се справя по този начин. Не е за мен. Казвате, че сте създали нещо специално за него. Моля споделете, поне малка част от това, ако желаете. Знам, че и писането отнема време , а предполагам, че и вие нямате много свободно. Но все пак, ако решите да пишете, ще съм ви благодарна. Защото може нещо дребно да се окаже от голяма помощ за определен човек. Възможно е характера и светоусещането ми да е по-близко или същото като това на Student_21 и указанията, които сте му дали да следва да помогнат и на мен или на други хора. :-)

:-) много отговори!

Здравейте пак. Тази вечер не знам защо, но имам проблем с публикуването на коментарите. Искам само да ви кажа, че пуснах темата си, по-точно определени въпроси в "Психотерапия онлайн" (Намери психотерапевт) тъй като останах с впечатление, че психотерапевтите посещават този раздел по-често. Може някой от тях да ми отговори. Вие също може да пишете там, може и тук. Където желаете . Ще ми е приятно да си споделяме неща, които смятаме за важни. Лека вече и на двамата.

Здравейте, Галина и Александър . Отново ви благодаря за отговорите и съветите. Техниката с дишането я практикувам , когато съм много напрегната и наистина помага. А относно замайването, когато вървя и усетя, че главата ми се замайва, а нямам възможност да поседна или легна започвам да ходя по-бързо. Понякога много помага. Друг път си казвам, че това е най-упоритият симптом и че рано или късно ще се преборя с него. Някак си се опитвам сама да си давам кураж. Понякога започвам да си пея наум, за да се разсея. Каквото съм прочела или ми дойде наум пробвам :-) Тази вечер нещо не мога да се оправя с коментарите :-) Два пъти се цитирам сама с празен текст... ! :-D

Здравейте, Орлин Баев и д-р Тодор Първанов! Нямам възможност да посетя психотерапевт затова се обръщам към вас за съвет. Понеже писах в друга тема и раздел на форума, но се оказа, че по-често посещавате Психотерапия онлайн копирам въпросите си от там и ги поставям тук. Ще съм ви много благодарна, ако ми отговорите. Отскоро посещавам форума и не съм прочела всичките ви мнения и съвети.Може и да сте писали за това, но все още не съм стигнала до него.Ако желаете отговорете ми, какво ще посъветвате човек който въпреки опитите си да не се страхува от симптомите, да не се бори с тях, да ги приеме смирено и дори да ги очаква с радост... Не може да го направи. Не може да ги приеме със сърцето и душата си. Страхува се и не ги иска. Как да спре страха? Как да заобича състоянието си? И да се пребори с него? Ако сте писали някъде за това пак казвам не съм изчела всичко. Искам да допълня за да стане по-ясно чувството относно симптома замайване . Една жена беше писла тук във форума, ще я цитирам: "И това, което най-много ме тормози , като паразит в моите мисли - ужасяващият, непрекъснат страх от припадане!!! " Точно това чувствам и не защото си мисля, че ще се проваля или изложа пред хората, а защото самото чувство на прималяване е ужасно и не искам да го изпитвам . Много точно е описано " като паразит в моите мисли" и при мен е така. Как да спра да се страхувам и да го приема? Прочетох темата на Student_21 там сте описали много подробно техниките за справяне . Опитвам се да ги прилагам, но усещам че съм стигнала до едно положение и не напредвам вече, защото вътрешно все още ме е страх от симптомите. В постоянна борба с тях съм. Не знам как да се смиря, да ги приема, защото просто не ги искам! Не приемам състоянието си като дар от Бога, дар който ще ме доведе до личностно израстване, а като наказание . Надявам се да ми помогнете със съвет. :-)

Александър, благодаря за съвета. Благодаря ти и за това което си изпратил. Прочетох го с голям интерес.

Здравей, Галина. Извинявам се, че нямах възможност да отговоря по-рано. Отново ти благодаря за съветите, които ми даваш. Съгласна съм, че когато не се тревожа толкова много за състоянието си и се опитвам да гледам с насмешка на симптомите те доста отслабват, а понякога дори изчезват, ако се разсея с нещо друго или мисля за нещо приятно. Но наистина понякога ми е трудно да гледам позитивно на нещата , защото ми се струва, че стигнах до едно положение и спрях до там, нямам развитие . А уж се боря всеки ден. Вече няколко месеца. Представях си че нещата ще се развиват по бързо и по бързо всичко това ще остане зад гърба ми. Но не е така. Страхът постоянно присъства. Симптомите и те. Понякога по слабо, понякога по силно.Понякога наистина ги няма, но пак се връщат. Понякога вярвам, че аз ги предизвиквам с мислите си и със страха си от тях, но има моменти, когато се притеснявам за определен симптом и мисля за него, но той не се появява? Значи не всичко е в мисленето, може да има и чисто физическа причина за това. Както и ти си писала, че може да се дължи на проблем с кръвното, ниска захар или липса на достатъчно приток на кръв към мозъка. Не знам каква е причината. Просто искам всичко да е както преди, без симптоми, без тревожност и т. н. Макар, че психотерапевтите във форума твърдят, че това което е било преди ни е довело до тук, до това състояние. Но аз не мога да се оплача от живота който имах преди това. Бях радостна, доволна и благодарна. Имала съм проблеми и стрес, като всеки човек, но се справях с тях. И най - странното е че ПА започнаха да се случват в най - спокойният ми период, когато нещата започнаха да се нареждат така както исках. Чела съм че това се е случвало и с други. Отначало не се изплаших, защото знаех какво е и бях минала през това преди години. Дори когато получих ПА ми стана много смешно. Казах си "Ха! Получавам ПА" и се разсмях. Мина за минутка. След това ПА започнаха да зачестяват и аз взех да се тревожа, защото този път идваха с други и по продължителни симптоми. На моменти си казвах, че знам какво е това, минала съм през него и няма да му се оставя този път, бях много уверена и спокойно, но след време, малко по малко започнах да се плаша и предавам. Един ден бях на работа и два часа не спрях да треперя, сърцето ми не спря да бие учестено, краката ми не ме държаха, главата ми беше замаяна, вдигнах кръвно. Прибрах се и се сринах на леглото, буквално. Толкова силно изтощение почувствах. После се разплаках. Беше нещо като нервен срив. И след тази случка мисля че развих вече паническо разстройство (Вегетативна дистония?) Ходих на лекар разбира се. Мислех че като разбера, че съм здрава ще се успокоя и всичко ще мине, но не мина. Още не мога да се примиря с това. Как го допуснах да се случи и да се задълбочи най-вече. Често се чудя. Знам, че казват, че трябва да го приема също и симптомите, но не мога. Плаша се от тях и не ги искам. Вместо приемане аз съм в постоянна борба. А това също много изтощава. Затова и попитах Орлин Баев, какво съветва хората, ако не могат да се смирят и приемат ставащото, но той не е отговорил. Предполагам, че не е видял въпроса тъй като е написал, че по често посещава Психотерапия онлайн. А и не е длъжен да отговаря на всички въпроси, разбира се :-) Много неща може би съм пропуснала да разкажа, ако се сетя нещо по важно после ще допълвам. Писала си да започна да се обличам по скромно и удобно. И наистина така правя. Откакто съм с ПР като че ли започнах много да ценя по обикновените и прости неща. Всичко хубаво ти желая!

Здравейте Галина и Александър Ако желаете пишете повече, може да е от помощ. Какво е състоянието ви, как се справяте, какви техники прилагате. Ако мислите, че нещо е важно и ще бъде от полза, ще се радвам да споделите. :-) Александър, относно страха всеки ден се изправям срещу него, но не намаля . Всеки ден все едно започвам наново. За да се случва така явно някъде бъркам, но не знам къде.

Искам да допълня за да стане по-ясно чувството относно симптома замайване . Една жена беше писла тук във форума, ще я цитирам: "И това, което най-много ме тормози , като паразит в моите мисли - ужасяващият, непрекъснат страх от припадане!!! " Точно това чувствам и не защото си мисля, че ще се проваля или изложа пред хората, а защото самото чувство на прималяване е ужасно и не искам да го изпитвам . Много точно е описано " като паразит в моите мисли" и при мен е така. Как да спра да се страхувам и да го приема? Благодаря ви предварително, ако решите да ми отговорите.

Здравейте, Орлин Баев Отскоро посещавам форума и не съм прочела всичките ви мнения и съвети.Може и да сте писали за това, но все още не съм стигнала до него.Ако желаете отговорете ми, какво ще посъветвате човек който въпреки опитите си да не се страхува от симптомите, да не се бори с тях, да ги приеме смирено и дори да ги очаква с радост... Не може да го направи. Не може да ги приеме със сърцето и душата си. Страхува се и не ги иска. Как да спре страха? Как да заобича състоянието си? Ако сте писали някъде за това пак казвам не съм изчела всичко.