MontanaHana

Галина, много ти благодаря за съветите! Не очаквах някой да ми отговори толкова бързо и най - вече с истинска загриженост и подкрепа. Наистина ми вдъхна кураж и надежда. Пожелавам ти всичко най-хубаво в живота, много любов и щастие.

Здравей, Божидар Разбирам, че е нужна промяна в начина на живот и най вече в начина на мислене и възприемане на симптомите, света и хората...Чета доста за това състояние и се опитвам да прилагам техники, които ми се струват подходящи лично за мен. Но с някои неща не знам как да се справя или просто при мен не се получава. А желание имам огромно! Ако можеш да помогнеш със съвет, как по бързо се излиза от това състояние, ще се радвам да споделиш нещо за "домашна работа" :-)

Здравей, Галина! Много се радвам, че ми отговаряш и ме подкрепяш по такъв начин. Благодаря ти. Писала си, че е нужно освен съвети да се приемат и лекарства. Аз пия такива за съжаление(клонарекс и деанксит) , защото не можах да се справя сама с тревожността, която беше много силна.Изчаках няколко месеца преди да се реша да ги пия, пробвах със самовнушение, но не се справих.А както писах за сега нямам възможност да посетя психотерапевт. Но дори и с лекарствата пак чувствам тревожност. Най-вече защото симптомите все още ги има, а минаха месеци и това ме плаши. Преди години имах паническо разстройство(четох някъде че ПР и вегетативна дистония е едно и също) , но тогава ми мина много бързо и от самосебе си някак, без лекарства. За месец и половина или два. Но тогава нямах тази силна умора като симптом, определено го прекарах по-леко в сравнение със сега(макар, че и тогава си беше страшно) И както дойде изведнъж, така и изведнъж си отиде. Беше малко като чудо. Просто изведнъж спрях да се страхувам , отнова си бях същата, доволна и щастлива. Няма обяснение защо се случи така тогава,но и след това не съм го мислела. Забравих за това просто. Бях сигурна че повече няма да се повтори, но ето че сега се повтаря само дето е по-силно и с допълнителни симптоми, като умората с която не знам как да се справя. Съжалявам, че и ти се чувстваш така, защото знам колко е изтощително. Всеки ден е борба със самия себе си, с тялото ти, с психиката. Надявам се и на теб да отговори г-н Баев или д-р Първанов. И най вече се надявам по - бързо да излезем от това състояние.

Здравейте. Диагнозата която ми е поставена е вегетативна дистония. Понеже нямам възможност да посетя психотерапевт, ще съм много благодарна, ако получа съвет, как мога да се справя или поне в някаква степен да облекча симптомите, които имам от няколко месеца . Тези които най-много ме измъчват са силна умора и замайване. Относно замайването прочетох доста неща във форума, но не и за умората(тежест в краката) и как да се справим с нея. Много ще се радвам, ако някой който е минал през същото или сега преминава ми пише и сподели опит. Най вече ме притеснява тази умора, която изпитвам и това, че не намирам тема в която да е писано за такъв проблем и започвам да си мисля, че само аз имам такъв симптом. Писала съм и в друга тема за проблема си (като коментар) , но още не съм получила отговор,затова пиша отново, дано не нахалствам. Но понякога дори само да прочетеш, че не си единственият човек който страда от нещо такова много успокява. Моля за съвет и от психотерапевтите във форума. Как се преодолява постоянната умора?Възможно ли е само заради това че постоянно мисля и се притеснявам за нея сама да я усилвам ?

Здравейте, Диляна. Много интересна притча сте избрали. Писали сте че отношението ми към самата мен е на недоверие и страх и това е точно така. Тъй като симптомите които ме измъчват в момента са силна умора, замайване и прималяване (според невроложката това са симптоми на вегетативна дистония) ми е доста трудно да разчитам на вътрешната сила (ресурс) в себе си. Чувството което изпитвам е че тялото ми ми изневерява и губя контрол над него и това разбира се ме плаши. Точно заради тази умора и липса на сила се съгласих да пия хапчета, които не забелязвам да ми помагат много.Пия ги втори месец. Клонарекс и беталок.Вторите са за високо кръвно.Те си вършат работата. Но това което ми се стори много странно е че в листовките и на двата вида хапчета като най-чести странични ефекти се споменават умора и замаяност.Попитах невроложката и тя каза, че е възможно умората и замайването да е от тях. И сега съм още по-объркана, защото как ще лекувам даден симптом с хапчета които може би причиняват същият симптом.Затова си мисля, че трябва да ги намаля и постепено да ги спра. Иска ми се да се преборя сама, без тях. Най - вече без клонарекса към който се привиква, а и не виждам голяма помощ от него. Може би само за дереализацията, но може и да си въобразявам, че той ми помага. Иначе тревожноста си я имам все още. Бихте ли ме посъветвали, Вие самата или някой друг, как мога да си възвърна тази вътрешна сила и увереност, която имах преди това състояние. При положение че в момента не мога да разчитам много на тялото си( заради умората, замайването и прималяването) и затова ми е трудно да стъпя здраво на двата си крака, като човека от притчата и да се преборя. Благодаря ви предварително!

Здравей, Бамби97 Виждам, че темата е стара, но искам да те попитам, след като е минала една година има ли промяна в състоянието ти? Как се чувстваш? И аз изпадам в такова състояние от няколко месеца. Понякога е за кратко, понякога продължава по-дълго ( обикновено, ако се изплаша, че няма да премине) Аз също започнах да пия магнезий и някои други лекарства предписани ми от невролог. Вярвам че най-вече спокойствието помага, но тъй като не мога да го постигна винаги_понякога разчитам на лекарствата.... Затова съм си отметнала точно тази тема в началният екран на телефона ми, защото в нея добре е обяснено от какво точно се получава деперсонализацията/дереализацията и когато се изплаша влизам и я препрочитам отново. Така си припомням, че всичко е само стрес и липса на кислород и когато се успокоя ще премине.