[Чувство за малоценност-Депресия]

преди 1 час, Диляна Колева каза:

Здравей, разбирам те. Проблемът, обаче не е започнал от година и половина, той е доста по - отдавна. Такава проблематика се отключва от дадено събитие или промяна във външните фактори, но не те са причината. Вероятно, самоувереността и самочувствието са липсвали през целия тийнейджърски период. Метафората, с която се определяш - "скоба" , говори доста ясно за отношението ти към себе си и по - рано. В нея има доста информация. От година и половина вероятно и други неща в живота ти са се променили. Фокусирането ти в тялото е просто едно бягство от истинския проблем свързан с отхвърляне, неприемане и чувство за провал. Това, обаче няма как да го коментираме или разберем тук. Необходими са доста време и информация, затова те съветвам започни терапия, докато все още тялото е съхранено.

Майка ми и баща ми са разведени от години. Единия е в Италия другия в София,а аз..при баба ми. Тя ме е отгледала. Майка ми и баща ми са със семействата си. Баща ми има 1но момиче майка ми също. Понякога наистина се чувствам отхвърлена. С баща ми до преди2 години си живеехме заедно,но той замина за да си създаде семейство.А Майка ми като че ли обича повече другото си дете,а мен ме боли. Мъжа и само се заяда с мен и едва ли не ме обижда.. Но най-важното нещо от което ме боли е че не съм част от нито едно от семействата. Аз и моята любима баба(мама) сме  семейство.Чувствам се ненужна и понякога се питам защо въобще са ме направили и защо съм родена. 

[Чувство за малоценност-Депресия]

Здравейте. На 21 години съм от година и половина съм като в депресия. Всичко започна от там че отслабнах доста (винаги съм си била скоба),но си имах тревоги и отслабнах още повече. Всички започнаха да ми го натякват и за мен се превърна една мания да напълнея,но явно колкото повече го мисля толкова по-зле.. С времето започнах да мразя всичко в себе си. Винаги съм била срамежлива,но никога не бях стигала до тук.. Срам ме е да говоря,защото не харесвам гласа си,срам ме е да изляза,да ходя на плаж или на море защото имам чувството,че всички обсъждат и гледат това за мен грозно тяло,срам ме е от всичко в мен и не харесвам нищо в себе си.. и капка самочувствие не е останала в мен .. Започнах да се мразя.Плача често и избухвам бързо. Не мога да спя. Нямам апетит и не се храня. Настроениято ми се мени постоянно.  Не мога да се позная. Не знам как да излезна от това състояние.Тук е единственото място,където мога да споделя и надявам се да бъда разбрана.

[Чувство за малоценност-Депресия]

Здравейте. На 21 години съм от година и половина съм като в депресия. Всичко започна от там че отслабнах доста (винаги съм си била скоба),но си имах тревоги и отслабнах още повече. Всички започнаха да ми го натякват и за мен се превърна една мания да напълнея,но явно колкото повече го мисля толкова по-зле.. С времето започнах да мразя всичко в себе си. Винаги съм била срамежлива,но никога не бях стигала до тук.. Срам ме е да говоря,защото не харесвам гласа си,срам ме е да изляза,да ходя на плаж или на море защото имам чувството,че всички обсъждат и гледат това за мен грозно тяло,срам ме е от всичко в мен и не харесвам нищо в себе си.. и капка самочувствие не е останала в мен .. Започнах да се мразя.Плача често и избухвам бързо. Не мога да спя. Нямам апетит и не се храня. Не мога да се позная. Чувствам се лош и безполезен човек .. не знам как да излезна от това състояние.Тук е единственото място,където мога да споделя и надявам се да бъда разбрана.