Иза1

Благодаря за отговора! Аз го разбирам.така , че си мисля , че съм най-значима и заради мен е станало.А аз всъщност не съм децата,роднините.Аз съм момиче,което може да бъде заместено от друго в тази квартира.И чувствам вина , защото това се е случило след мен, въпреки че мина година почти.Искам да ви попитам ако продължавам да го мисля и да се мъча възможно ли е да полудея?В ума ми възниква образа и и как се самоубива.Това още повече ме мъчи.Когато съм заета не го мисля.

Какъв е проблема , че съм задала въпроса?

Добре , разбрах какво ми написахте , че нямам вина.Но просто ми тежи и това е.

Но защо да.съм виновна при положение ,че аз не съм виновна , че близките и не са тук.А и аз не уча в този град и нямаше как да остана.

Всички ми казват , че нямам вина.Не знам , чувствам страх ,сега ме е страх да стоя сама.Постоянно си спомням като съм била там.Според вас аз нямам вина?И другото,което е , мисля да запаля една свещ в църквата за нея.Не знам защо в момента ме е страх от нея,да не ми направи нещо.Сякаш ме е страх фа запазя нещата,които ми е дала.И лошо ли е ,че пиша във форума.Такива мислк ми идват на акъл,защо?

Здравейте.Бях на квартира 4г при една жена и миналата година приключих с училището и април напуснах.Сега разбрах , че хазяйката , която е около 68г. Ср е самоубила след като е изпаднала в депресия и 20 дни е била в психиатрия.Сега се чувствам виновна.Говорих с нейн близък приятел и казва , че го е направила , защото е сама.Нейните синове са в Англия , няма близки тук.Още преди съм виждала , че и е мъчно във връзка със синовете и.И нейния приятел ми каза , че е минало много време откакто аз не съм там и ако е искала е щяла да вземе друго момиче.А и аз не уча вече в този град и няма как да бъда в квартирата.И в същото време чувствам вина и май аз ще откача.А тя всъщност в началото не искаше да ме взрма,но и се помолихме

Здравейте.Благодаря за отговорите.Реално и преди имах такъв страх и си мислех , колко много съм пропуснала.А сега пак връхлита върху мен.Като си помисля хората колко отблъскват тези хора , ме е страх.Като работех нямах време да мисля за това.След учене се чувствам объркана,изморена, бучи ми главата.А и ми казват от учене да не полудея.

Здравейте! Не ми се искаше пак да пиша в този форум ,но... И така , казвала съм , че имам ОКР и сега постоянно се забелязвам , че си притискам пръстите(палците) или ръката, между дървета мигамДали е от ОКР? Другото , което е ,че не познавам баща ми и всички ми казват , че не е луд , но аз знан , че е преживял две неща, като след второто го обвиняват, че той е виновен и след това едва ли не се е променил или превъртял(психиката).Има ли възможност ако наистина му е имало нещо и аз да полудея(тъй като се предава на дъщерите).И другото, което е от учене може ли да се полудее, тъй като имам изпити и трябва да уча по 3 4 часа.Дори сега ме е страх да не би някой да ме разпознае в написаното. Не искам да завърша в лудницата или на улицата, реве ми се...

Здравейте.Вече съм писала,че имам ОКР и ме е страх от болници или по-точно морга.Та трябва да вляза в болницата и го мисля постонно как ще стоя.Тя е пред закриване и се успокоявам ,че не би трябвало да има някой в моргата.чудя се как ще спя.Възможно ли е да полудея както ме е страх и го мисля?

Моля.ви,отговорете ми.

Не , не съм почнала.Аз питам като цяло дали в МУ има.морги?

Ами искам да.ви попитам реално в МУ-тата има ли морги или само дисекционни?Или водят.студентите по болниците?Или пък само за няколко часа да видят как се променя тялото на човека?Опитвам се да.намеря начин да се успокоя.Сънувам кошмари.Не съм щастлива.

Ами казвам го , защото явно пак ли са.натрапливости , но симисля ,че като.отида да.уча и го мисля ще лудна.Вече не издържам.

А.това може ли да е вид фобия,защото попринцип си ме е страх от.мъртви.хора и изобщо от смъртта.И може ли да.полудея.от тези мислии страхове и това ,че го мисля?

Благодаря за отговора!Може ли някой специалист да изкаже мнение?

Здравейте.Ще ви споделя какво ме мъчи и се надявам да ми помогнете.Сега трябваше да съм студентка първа година.Та не ме приеха специалността Фармация , а за акушерка.Готвя се от две години , но видях , че имам пропуски.Та преди време са ни водили от училище в МУ да гледаме ръце , крака. Оттогава имах голямо желание да уча.Реших първо да е медицина , но по ме влече Фармацията и ДМ.Та април месец едно момиче ме наплаши с морги , трупове и тем подобни.От тогава започна едно мислене по цели дни за това дали фармацевтите ходят по морги и така.Започна се с бала и забравих за всичко това , даже се чудех как съм се притеснявала.После като учих пак за изпитите постоянно нахлуваха тези мисли.Та провалих се на изпитите и сега не съм студентка.Въпроса е , че когато отидох в МУ да се запиша сякаш мислите нахлуха.Почнах да мисля къде ли се намира моргата.При самата дума имам чувството , че нещо ми става и се отписах от акушерството.Но идва въпроса , че сега ми нахлуват мисли да не уча изобщо в Му , защото там има мъртви хора.Краката ми почват да изтръпват при тези мисли.В момента като го пиша и плача.Как да се откажа да уча това , което желая заради страхът си?Постоянно мисля за това , а съм младо момиче.Тези дни бях на гости във Варна и почнах да мисля.. ами ако до квартирата има болница , следователно и морга.Страх ме е от цялата работа и да не психясам.Осъзнавам , че е нещо нормално смъртта , но не знам какво ми става.В същото време имам и ОКР.Всичко на какво се дължи?Защо преди си учех и не мислех за тези неща?Вмомнта трябва да почвам да уча пак за изпитите,но нямам никакво желание вече.Буквално ме е страх.Помогнете ми.