Dessata

Здравейте!Снощи открих този форум,за което много се радвам. Ще разкажа как се чувствам и ще се радвам на всякакви мнения и препоръки как да се чувствам отново добре. На 23 години съм.На 20г родих родих първото си много желано дете.И от тогава няма и следа от смелото момиче,което бях. Още тогава се усетих различна, уязвима и изпитваща разни страхове,но бях добре и живях нормално.Като всяка майка се притеснявах за детето си,дали ще е добре,да не се разболее,да не му се случи нещо лошо,но беше контролируемо. Началото на 2016 родих дъщеричката ми и от тогава се чувствам зле.Не смятам,че е следродилна депресия.Родих бързо и лесно,възстанових се лесно,нямала съм никакви проблеми с отглеждането,недоспиване и прочие,въпреки че съм с две малки деца.Обаче започнаха да ме мъчат едни мисли.Мисля си,че няма да мога да ги опазя,че ще загубя дете и най-големият ми страх е ,че баткото ще бъде прегазен от кола.Постоянно тази мисъл ме превзема и се чувствам нещастна.Всичко в главата ми е много живописно-как го блъска с кола,как аз няма да искам да живея,как ще ми се помрачи щастието.И сцените са брутални и се изиграват адски детайлно в главата ми.Започнах да се страхувам да пътувам в кола,имам.чувството,че всеки шофьор ,при който се возя,не е достатъчно внимателен и всеки момент ще ни помете кола и ще загубя децата си.Не отказвам да пътувам,качвам се,но се чувствам на косъм от смъртта.Започнах да се страхувам от смъртта,не мога да си представя аз или някой около мен да умре. Мисля си,че хората сме адски незащитени и във всеки момент можем да загинем и по най-налепия начин.Страх ме е да минавам покрай входовете на блока,защото имам чувството,че нещо ще ни падне отгоре и ще умрем.И наистна се бяхо отчупили парчета от блока и този страх се засили тройно. Общо взето всичко се върти около смъртта и как ще загубя децата си и ще съм опечалена и прочие Миналият ден докато вървях и си бутах количката,се почувствах адски незащитена,сякаш всеки момент някоя кола ще връхлети върху мен и ме обвзе тревожност. Най-много ме тревожат тези натрапчиви мисли,които постоянно нахлуват в главата ми как нещо са случва с децата и предимно как баткото ще бъде блъснат. Нямала съм катастрофи и не съм губила близък в такива (Слава Богу).Не знам как да се справя,искам да се преборя с тези мисли или да ги контролирам и да не ме тормозят. Ще се радвам на вашите отговори и благодаря предварително!