Галина Теб

Освен това,д-р Баев съветва,да не се борим,нито със симптомите,нито със тялото си,нито с нищо..Няма нужда от борба,а само от приемане на това,което се случва.Отпускане,някак си ,като,че ли се отдаваш на някой,който иска да ти причини страдание,а ти си убедена,че ако не му попречиш,той ще те остави на мира,нещо подобно...Психотерапевтите съветват,-изпитвайте повече любов,към себе си,към страховете си,към живота,това е!

Мило момиче,няма защо да ми благодариш.Аз просто исках да ти кажа,че не си сама ,нямаш представа колко хора са във подобно на нашето състояние...Ти си права,необяснимо е,понякога се чувстваме толкова добре,че ни се струва-край,дотук беше.Аз дори съм го усещала физически,просто нещо щраква,и пред очите ти просветва ,а после за дълго не се явяват никакви симптоми,нищо...И аз не мога да си го обесня,но щом и при тебе е така,значи е факт..Щом не можеш да си позволиш психотерапия,тогава не се притеснявай....Преди много години срещнах голямата си любов,той имаше ПА плюс ПР и пиеше една ръка хапчета.Като се запознахме,той се влюби в мене и аз в него,любов от пръв поглед,може да не вярваш..Не мина и месец и той просто забрави за лекарствата и за ПА и за страха и изобщо за всичко..Любовта му към мене ,самото чувство,силата му и щастието ,което изпитваше си свършиха работата...Десет години след това,ние се разделихме,поради независещи от нас обстоятелства и ,когато се чухме за първи път след раздялата,той ми каза,че всичко пак се е върнало и пак е тръгнал по доктори и лекарства ,т.н.Ако решиш ,направи го,влюби се с цялото си същество,но не в грешния човек,нали!За мене е малко късно,но ти си още толкова млада...Зареди се с цялата сила на света,не се отпускай дори за миг,обичай и бъди обичана,там ще намериш отговора.Умората идва от тревожността,когато един организъм е под непрекъснато напрежение,запасите от енергия,най-вече психическа се изчерпват неимоверно бързо!Затова е необходимо да се зареждаш всеки ден!Ще се справиш,няма начин!!Успех!

Аз само казах,че ако е налице сериозна емоционална или психо травма е дори задължително да се започне с хипнотерапия,няма как.Дори и на съзнателно ниво да реши проблемите си с работа върху себе си,на подсъзнателно-там където е запазен споменът за травмата ,няма да се справи...Но,вегетативните дистонии често са породени от ниски нива на серотонин в мозъка и високи нива на кортизола в кръвта.Все пак трябва специалист да си каже мнението,моето не е професионално...Просто аз така разсъждавам..

Не съм била на психо-терапевт досега,поради това,че живея в малък и отдалечен град ,където липсват такива дори на 50-60 км..Но съм решила да се подложа при д-р Баев на хипноза,ако той не ми откаже,разбира се.Той в миналото е имал подобни на нашите проблеми ,така че знае за какво става въпрос,а и съм гледала негови интервюта и съм чела почти всичко от него за Тревожните разстройства и ПА.За д-р Първанов нищо не мога да кажа,но мисля ,че и той е добър.Прочетете първо за материалите за самопомощ от д-р Баев,не,че ще си решите проблемите,но ще погледнете малко на състоянието си с други очи и тогава,се подложете на хипнотерапия и задължително на психотерапия,защото ЩЖ и диабетът са заболявания,отключени от стрес и свръхнапрежение,ниска самооценка и чувство за вина.А психотерапията е точно тази ,която ще ви помогне да ги преодолеете!!Ще се оправите,не се тревожете,всичко е в нашата глава,както всички казват....Успех!

Абсолютно същата история,е моята,започнала от 2012 год.Но с тази разлика,че при мене ,след отключването на ПА,ми изследваха ЩХ и ТСХ ми беше ниско-0.1.След три месеца -нормални ЩХ,но с жестоки ПА.Чак през миналата година-2015 ми откриха завишено ТСХ-,а пък тази като капак и Хашимото.Не съм абсолютно убедена,но мисля,че проблема с ЩЖ се дължи на ПР,ако не е излекувано,аз също съм така...наблегнах на лечението на ЩЖ,и оставих ПР без лечение,сега и двете неща не се лекуват с нищо.Но съм решила твърдо да лекувам ПР,защото симптомите са ужасни понякога,а за Хашимото взимам Л-тироксин 25мг.Успокойте се,просто се успокойте,много сте уплашена.Нужна ви е психотерапия като за начало.Няма да умрете и няма да полудеете,всичко ще се оправи..Но на първо място,самата вие трябва да си помогнете,знам,че е трудно,но започнете да се успокоявате без чужда помощ,така ще придобиете повече сили и вяра в собствените си възможности-това е много важно за нашия род проблем!!Успех..

Не,МонтанаХана,не си единствената с тези симптоми,много сме,но като,че ли в този форум отбягват да отговорят на участници с тези симптоматика.Горе долу разбирам защо.Твърде сложна материя е ,не се оправя само със съвети,нужно е да се лекува едновременно с лекарства и психотерапия,т.е. те двете да вървят ръка за ръка....И аз писах,но вече не се надявам на отговор.Ако има налице емоционална или психотравма,май ще е най-добре да се прибегне към хипноза,но при някой много добър ,а освен това да ти пасне,като лекар.Аз искам да се запиша при д-р Баев,но той все още не ми е отговорил дали ще ме приеме.И аз съм от малък град...Аз лично искам да мина на хипноза ,за да се успокоя малко,пък после ще видим как ще продължа да се лекувам.Дано да ти отговорят този път...Успех ,и помни не си сама,ние сме с тебе!!!

Зная,че ние,които пишем във форумите и обясняваме,какво точно е състоянието ни и търсим съвет,как да ни се помогне,не можем да бъдем достатъчно откровени,поради причината,че и други ще прочетат това,което сме написали,може би ще ни осъдят,а може и да ни се подиграят,а най-лошото ,да ни съжалят!!!Д-р Баев единствено,което може да направи във форума,е да даде съвети за справяне с ПА,със страха,с постоянната тревожност,да ни даде надежда,да ни обясни какво се случва с нас,но не е в състояние да открие коренът на болестта ни/аз така наричам тези състояния на психиката,защото има страдание,а щом има страдание,значи има и заболяване/За мене е така!Това може да направи единствено нашия терапевт,на когото,по принцип е необходимо да разкажем всичко,да излеем душата си,да се отворим ,за да може той да прочете нашата книга и тогава да реши,как да бъдем лекувани!Ние,тези,които живеем в малки градове,където дори няма психиатри,камо ли терапевти,нямаме,кой знае каква надежда ,че ще бъдем излекувани и затова ,се мъчим да си помагаме както можем сами!Като,че ли всичко е против нас,нали!Не случайно,доктор Баев съветва,намерете си вашия терапевт,не отлагайте във времето...Защото колкото повече отлагаш,толкова повече играта загрубява и толкова по-малко сили ти остават да се справяш сам!!Какъв е изходът за нас,д-р Баев,и въобще има ли изход,има ли надежда,че и ние ще получим адекватна ,професионална лекарска помощ,без да ходим на 250 км. ,за да търсим такава?Кой ще ни каже,кой ще ни успокои,кой ще се погрижи за нас?За съжаление, никой!Знам,че ви боли за нас,и се чудите как да промените нещо,а не знаете какво!Знам,че ви пука за нас,защото сте лекар с главно "Л",осъзнавам,че клетвата,която сте дали,когато сте получавали дипломата си е от огромно значение за вас и я носите в сърцето си постоянно,но за съжаление сте сам ,няма други,напълно сам-срещу целия свят от бездушници,,гледащи само,как да изкарат някой лев повече,армия на лакеи,облечени в бели престилки и заровени в бумагите си,забили очи в компютрите си и охкащи и пъшкащи от това,че нищо не са свършили!Знам същ,че в този момент се мусите и сте готов да ме опровергаете,като ми кажете,че има и много други добри психо-терапевти ,дори може и имената да изредите.Да ,има,безспорно,прав сте!Но къде са те,ние не ги чуваме,ние не намираме нищо в интернет пространството от тях към нас,пациентите.Те са само едни имена и титли,нищо повече!Няма нито едно послание,няма нито една дума,която да прочетем и да хукнем при тези лекари!Защо?Само вие ли имате време да отговаряте на всеки,без да се стремите да сте кратък,само вие ли намирате най-точния подход,за да хванете същността,да успокоите и да разбунтувате едновременно,да направите от нищото- нещо и от нещото-,нищо,за да постигнете определената цел на терапевта-да лекува,с всички средства,думи,очи,излъчване,дух и страст...да ,да страст,това е ,което ви прави различен от другите.Не се чудете!Не се учудвайте,че всеки би искал да бъде ваш пациент,ние знаем точно определено какво търсим в нашия лекар,на когото трябва да се доверим изцяло,защото само така,той ще бъде в състояние да ни помогне.Повярвайте ми,зле съм,знам,че ми е нужна хипноза,миналото ми е някакъв кошмар,болно ми е,гадно ми е,не мога да се радвам спокойно на живота,който Бог ми е дал,но няма да се предам,защото чета всичко от вас,всичко ,което сте написала за нас паникьорите,с толкова много любов!Благодаря ви ,че сте толкова добър лекар и психо-терапевт,благодаря ви,че не щадите нито времето си ,нито усилията си,да ни информирате,да ни предупреждавате,да ни изостряте сетивата за нашето състояние!Без вас,много от нас не биха се справили,запомнете това от мене!!!А ако случайно,ви излезе някой свободен час ,и решите,че мога да мина на хипноза,ще го направя с удоволствие,но само и единствено при вас,защото отдавна ви чувствам близък,отдавна ви се доверявам,отдавна слушам и чета ,като хипнотизирана всичко от вас,така че....вие решавате!А аз отново ви благодаря..

Когато напуснах първият си съпруг с децата,защото не живеехме добре,по-точно аз,тогава се замислих за първи път,"Защо с никой не мога да живея нормално"В мене ли беше причината,какво точно аз правех,което не се харесваше на хората с които живеех,та се отнасяха така с мене.Мислех,мислех,но не можех нищо да измисля,а дали това ,което казваше майка ми не беше истина,че съм твърде добра,отстъпчива,жена без претенции,без амбиции,може би,не знам...и до ден днешен не знам! А дали и тя самата не се отнасяше с мене толкова жестоко понякога по същата причина,...и това не знам!Наистина нищо не постигнах в живота си,във всичко се провалих.В семейството,с децата,с училище,едва завърших вечерната гимназия,пеех хубаво,рисувах не много зле,пишех стихотворения и много хубави теми по литература,но това не беше достатъчно,амбициите ми бяха нормални,но не можех да помня уроците си ,помнех до един два дни и после забравях всичко.И запомнях само това,което ми харесваше и имаше някакъв смисъл за мене...Мъчех се по цели дни и нощи да уча,но просто не вървеше,не ставаше..беше като кошмар ,и пак се питах защо...нима съм бавноразвиваща,глупава,неспособна..Единственото хубаво нещо е,че завърших курса за козметици с отличие,не само практика,а и теория,което наистина ме изненада и малко ми вдъхна надежда,че не съм толкова зле,колкото си въобразявах..Имах друг проблем,застанех ли пред публика,направо блокирах,непременно бърках някъде,но пък разплаквах хората с начина по който рецитирах.Слизах от сцената и моите приятели ме целуваха просълзени,та тогава си мислех,дали тази съдба,която ми беше отредена не ми приличаше и някак си се вписвах в нея най-добре,но здравия разум ми нашепваше друго,че имам право на малко щастие и аз,нищо,че сам грешила,нищо,че не съм постигнала нищо ,въпреки ,че съм слабоволева и нестабилна.За това,ви споменах в началото,че не обвинявам никого за моите грешки,наясно съм ,че каквото съм си причинила,това ми е дошло до главата...Само едно нещо знаех със сигурност,че обичах всички мои близки,майка и татко,баба и дядо,брат ми/въпреки ,че ме биеше,а понякога и опипваше,без да знам,какво точно е това,но ужасно ме беше срам/,децата си и бях,готова във всеки един момент да дам живота си за тях.Не знам дали това е правилнияначин да се обича!И до сега не разбрах,как трябва да обичаш,за да ти отвръщат със същото!Нищо не разбрах,на нито един урок не се научих!Сега,когато пиша на вас,докторе,имам съпруг,който ми осигури всички неща,които ми липсваха преди него-дом,сигурност,дори мисля,че ме обича,удобства,но ...аз пак го обвинявам,пак мисля,че не се грижи достатъчно за мене,нетърпелива съм,неспокойна,в мене бушуват непрекъснато някакви страсти,искам непрекъснато да се занимавам с нещо,да ходя на море,на планина,на различни места,а той не иска..Преди да го срещна живеех ден за ден,нямах дом,бях бездомна,но не съм живяла в мизерия,тъй като работех,а моите работодатели винаги бяха много доволни от мене и затова без работа не съм оставала.Бях издържлива физически ,макар и крехка,не отричам,че не съм пила никакви лекарства до преди 5 години,с появата на ПА и ПР.,а после и Хашимото...Намирах утеха в любовта на мъжете ,т.е. приятелите ,които съм имала,въпреки ,че съм имала дълги връзки,не съм била абсолютно вярна на приятелите си и около 20 години дори не съм живяла с никого съвместно,като партньори!Винаги съм се питала,защо съм ги имала,защо изобщо съм се занимавала с тях,като и без това,не съм изпитвала кой знае какво с тях /фригидност/.Дори този факт не ме подмина,д-р Бев,не изживях с нито един мъж това прекрасно нещо,като оргазъма,за съжаление! Всичко ми е толкова объркано....не знам,коя съм и защо съм се родила,каква е моят вина,дали наистина съм лоша или прекалено добра,как да намеря отговора на тези въпроси,къде да го търся вече,не мога..уморих се тотално..Знам,че Бог никога не ме е изоставял и много пъти ме е спасявал от по-големи нещастия,вярвам с цялото си същество,че е толкова добър с мене,дори и да не го заслужавам,че в залеза на моя живот ми изпрати това,за което си мечтаех-дом и съпруг,който да ме обича и защитава,градина пълна с цветя и зеленчуци,дом.любимци,които да обичам с цялото си сърце/защото те са съществата,които никога няма да те наранят,или предадат или излъжат,или ударят/....само те обичат и слушат,тъжни са когато и аз съм тъжна,боли ги ,когато и мене ме боли,и са благодарни за всяка моя прегръдка ...наистина ги обичам извънредно много..Всеки ден благодаря на Бог,за това което ми е дал,то за мене е много,дори не съм мечтала за толкова,но това ,че треперя вътрешно почти през цялото време,ушите ми бучат,главата ми пулсира,не мога да се отпусна,не мога да заспя....е мъчение!Има ли изход от това състояние, д-р Баев?Моят съпруг не вярва,че ми има нещо,може би защото,винаги си върша работата,в градината ,в къщи,изчистено изпрано,подредено,сготвено,животните нахранени,спокойни,щастливи...Проблемът е,че аз непрекъснато купувам най-различни хранителни добавки от Интернет-като разни витамини,аминокиселини,имуностимуланти,противопаразитни ,масла,само натурални,от химията изпитвам панически ужас..но досега нищо не ми е помогнало,нищо..Знам за себе си единствено,че не ме е страх,нито от ПА,нито от смъртта,най-много ме е страх от високо,дори,като се кача на стол треперя,но не мога да понасям симптомите,много ме измъчват,е все пак има едно добро,че не искам вече да се самоубивам..Напротив,искам да живея и да се радвам на живота ,като никога досега.Не ,че се имам за богата,аз винаги ще бъда жена без добро фин.положение,защото аз съм по природа такава,без претенции .каквато съм била през целия си съзнателен живот...Аз самата подсъзнателно вярвам,че психотерапията не би ми помогнала много,защото не би могла да изтрие от подсъзнанието ми,или съзнанието ,няма значение травмите,те с много и някои са ужасни...,но все пак,ще се доверя на вашето не само професионално,а и чисто човешко и приятелско мнение...Вие,д-р Баев сте различен от др.психотерапевти,от вас лъха чистота и отдаденост,качества на истински лекар,такива,каквито в древността са били!

На 58 години съм,получавам панически атаки от 5 години,имам Хашимото ,горе долу от същото време,в началото с хипер ,а по-късно с хипофункция на ЩЖ.Страх ме е да пия лекарства,вече два пъти започвах да пия Тироксин и го спирах,защото страхът от страничните ефекти ме плашеше .Д-р Баев,животът ми беше без да преувеличавам ни най-малко ,ад,но ,моля ви ,не бързайте де си вадите заключение,че обвинявам някого!!Може би малко да ,обвинявам,но за повечето неща,знам ,че съм виновна аз самата.И още нещо,да ви споделя,през повечето време,аз не знаех,защо върша тези неща,които не се харесват на никой,за мене бяха едно спасение от това,което ми се случваше в къщи.От мъничка съм свидетел на сцени и скандали,удари и насинени лица,които,като,че ли нямаха край..Баба и дядо/той пиеше и биеше баба/,майка и татко/той,не пиеше,но имаше любовници ,майка го обвиняваше,а той я биеше/.Аз само плачех,молех се,хвърлях се между тях,дори понякога пищях от болка..Ужасна болка в гърлото,неописуема,раздираща.Това е,което си спомням от моя живот преди ,та и до сега-болка,не физическа,слава Богу ,бях сравнително здрава!Всички негативни чувства накуп ,като -страх,срам,неудобство,лъжа,,са били единствените чувства,които съм изпитвала много години,даже и до този момент.Няма нужда да търся корена на ПР и ПА ,наясно съм с причината!Детство,юношество ,зрял период,по-късен период и сега,когато съм на прага на старостта, са белязани единствено и само с нещастия,неуспехи,удари,загуби и всичко лошо,за което може да се сетите.Всичко,освен наркотици и проституция ми се е случило,към тях никога ,за нищо на света не посегнах!Сигурно ,все пак съм имала нещо,като здрав разум,или сила на духа ,или надежда ,че моят живот не ми е даден само за да страдам и ще видя и аз лъч светлина в непрогледния мрак,обвил цялото ми същество.И да ви призная нещо,до скоро мислех,че ПА са моето изкупление,т.е. наказание за грешките,за това,че изоставих близките си ,защото повече не можех да издържам на живота с тях.Заминах ,без никой да знае,къде съм и в началото продължавах да правя същите грешки,но след около година,година и нещо,се пооправих!Тогава обаче дойде угризението,че съм ги изоставила и пак се хвърлих в усилията да направя нещо ,поне да мога да се прибера с достойнство в къщи,но тогава разбрах,че съдбата не ми помагаше да направя тава.Напротив,като,че ли ме отдалечаваше все повече и повече от дома,майка,татко и децата ми!Много драматично е всичко,което се налага да разкажа ,за да разберете къде точно е коренът на болестта ми.Исках с цялото си същество да се върна при тях и да си простим всичко,но ме спираше пак тази болка в гърлото...тя ме стискаше всеки път,когато си представях подигравателния тон на майка ,като ми говореше,че не мога нищо да постигна в този живот и се надържам,само на нея,че съм мека,слабохарактерна,всеки може да ме манипулира,както си иска и др. такива..Не знам дали ще ми отговорите,но силно се надявам,защото ПА мога да преживея някак си,но присъдата,че няма лек за моята изстрадала душа ще ме съсипе...

Искам да пиша за себе си и моето заболяване,но ми е трудно да призная дори пред себе си,цялата истина,всичко ,което се е случило,това,че два пъти направих опит за самоубийство и като,че ли забравих за тях..Опитвам се да намеря начин да ви пиша,д-р Баев и да ми дадете съвет как да се лекувам или въобще нещо,но не знам дали ще мога!!!