simeonova

Много благодаря за изчерпателния отговор

Здравейте, Извинявам се, че в множеството си обяснения, наистина съм пропуснала същественото. Въпросът ми е какви са начините да превъзмогна това състояние, в което при всяко пътуване и по-дълго излизане, цялото ми съзнание е насочено към този страх и тялото ми реагира по същия начин като превръща страха в реалност. Доколко това състояние е нормално (под нормално имам предвид предизвикано на база продължителност стрес напр.) и какви са реалните срокове за превъзмогнаването му? Благодаря предварително за отделеното внимание.

Здравейте, Попаднах на форума, след като започнах да търся насоки за проблем, който имам отскоро и който ме притеснява сериозно. Ще споделя всичко от самото начало, поне от началото, в което съм го осъзнала и ще съм благодарна да споделите вашето мнение на специалисти. Мисля, че всичко се отключи в деня на погребението на мой много близък роднина. След самото погребение, навръщане от гробищния парк получих раздразнение на стомаха и съответно разстройство, което отдадох тогава на стреса и притеснението. Всичко отмина още през деня, прибрах се в София, където живея и започна да ми се повтаря все по-често следната ситуация- като ходех на работа и си стоях вкъщи нямах никакви проблеми (по рождение дори имам хроничен запек), но в момента, когато тръгнех да излизам някъде навън, ми се дохождаше до тоалетната. Тогава го приех като нещо временно и не се задълбочи, а и си го обяснявах с факта, че не се движа през деня и затова в момента, в който започна малко по-активно движение, това води и до позив за дефекация. До след 2-3 месеца, когато ми се наложи да пътувам отново до родния град с автобус, като времетраенето на пътуването е над 5 часа. В началото на пътя всичко беше наред, не съм си мислила нищо по въпроса с дефекацията, за да го предизвикам, но ми се случи. Получих нещо като разстройство и едвам успях да стигна до крайната точка на пътуването. От този момент тази мисъл да не ми се случи нещо подобно и на следващото пътуване ми се загнезди като фикс-идея и започна да ми се случва на всяко пътуване- ставам по-рано, започвам да пия лекарства, ходя до тоалетна по 6-7 пъти и изпадам в пълна паника. След въпросните пътувания, които бяха в рамките на последния месец, започнах да мисля как може да изпадна в същата ситуация и ако изляза напр. на разходка и няма наблизо тоалетна. Осъзнавам, че всичко това е на психическа основа, но страхът и паниката ми са по-силни от волята ми да не мисля вглабено за това и да не го предизвиквам.