Здравейте, имам нужда от малко помощ, нужда да споделя това, което ме мъчи и ми тежи, без да ме упрекват и да ме гледат все едно съм луда. Та искрено се надявам да получа отговор от Вас
Преди година страдах от много гадни ПА, бяха ужасни, но успях да се справя сама с много четене и някак си ми беше интересно да работя върху себе си. Приех ПА, оставих ги да ми се случват-физически ме съсипваха. В началото и психически, но не им се дадох казах си каквото Господ е решил това ще ми се случи-"Да бъде волята му". Ако ще припадам, да припадам, ако ще умирам да умирам-безсилни сме пред Господ. И така оставях ПА да се случват и се уповавах на Господ.
Сега вече имам друг проблем. Заживях си щастливо без ПА и преди 4 месеца родих най-прекрасното създание, НО не мога да повярвам какви мисли взеха да ми изкачат в главата, още в първите дни след раждането. Побърках се. Постоянно ми изкачаха мисли как хвърлям бебето през прозореца, как го намушквам, как го удрям - лелее ужасно е заклевам се.. Изплашена бързо споделих със близките ми и ги помолих да не ме оставят сама, беше ме страх да не нараня детето си, споделих и на лекарите и ги помолих ако трябва да им вземат бебето докато това състояние премине, но те ми казаха няма страшно това е следродилна депресия-ще мине...Мислите продължиха да ме мъчат две три седмици и спряха, но сега след четири месеца отново се върнаха- мразя ги, отвратителни са, не ги искам в главата си как да обесня на мъжа ми. Направих грешката да му споделя, а той като че ли се изплаши, да не би да мисли, че наистина бих наранила това ангелче. Каза ми спри да го мислиш- тази фраза ми бърка не знам къде, защото аз не седя и да си мисля такива глупости, гледам да се разсейвам по всякакъв начин, но изведнъж мисълта "БАМ" и ме връхлита. Играя си с бебчето и ми идва мисъл "удари го, удари го, сега ако го удариш" толкова е силна тази мисъл, че си мисля ами ако наистина го ударя - аз не искам, но ако мисълта ме накара да го направя-страх ме е .
Мисля че съм силна и сега мога да се справя почти сама (така си мисля) Изчетох доста и малко се поуспокоих, но нещо не ми достига, за да съм спокойна на 100%, а успокоя ли се, че няма да навредя на бебчето си, не ми пука какви мисли ми изкачат - те са мисли и аз не ги искам, аз обожавам детето си, себе си бих убила, но на него, както се казва, и косъм не бих позволила да му падне от главата.
Сега от сърце Ви моля да ми помогнете, понеже мисля че не съм някакъв критичен случай и ще опитам да се справя сама, но ако не успея ще потърся помощ от психотерапевт, лошото е че в нашият град психотерапевтите разчитат на хапчетата, а аз не мисля че съм за хапчета, колкото и гадно да е състоянието в което се намирам. Та евентуално ще търся онлайн помощ.
Ето и моята молба към Вас:
1. Мислите ли, че моето състояние е ОКР?
2. Мога ли да се справя сама според Вас?
3. Четох в блога на Орлин Баев една статия в която прави сравнение на мозъка с жената в миналото и жената-сега, едва ли не тези мисли изкачат като защитна реакция на организма (доколкото разбрах) Жената в миналото при най-малкия шум е рисувала грозни картини в главата си, за да може да защити детето си. Сега аз също рисувам отвратителни картини, но въпросът ми е защо в мислите ми АЗ наранявам детето си, защо АЗ, а не някой друг, аз ли съм заплахата за него?
4. Ако е възможно само ако е възможно да ми обясните по-точно за тези обратно защитни мисли.
5. Трябва ми малко окуражителни думи, само малко, ако може и съм сигурна, че ще се справя.
Много Ви благодаря за отделеното време!
