lorena

Да, осъзнавам напълно.От преди около 3 години започнах терапия. Преминах през много стадия - страхът да стоя сама, да излизам сама, да пътувам...преодолях, след това се появи страх от провал, от носене на отговорност, от това какво ще си кажат другите и така до днес страхът от забременяване. За съжаление в момента много рядко говоря с моя терапевт, поради липсата на достатъчно финансови средства. Поради тази причина, когато не се чувствам добре правя медитации, релаксации, опитвам се да се обърна към моето Аз (само в тези моменти и да се успокоя), но и успоредно с това се опитвам да се обърна и към света на вън и да преместя вниманието от мен и моите мисли и симптоми. Трудно ми е, но не е невъзможно. Въпреки всичките ми усилия тези страхове и подтиснатото либидо стоят. Може би всичко това ще даде резултат след време, натрупване? Както се беше натрупала тревожността и избухна като вулкан? Къде греша?

Здравейте! Благодаря за бързия отзив! По-горе споменах, че съм пила много медикаменти, но към момента пия половин Ципралекс с тенденциия спиране, просто не желая да става бързо. Точно именно, че не желая да следвам примера на бременни жени, приемащи медикаменти. Искам да бъда готова за момента, без той да е замъглен от това колко добре се чувствам, употребявайки АД и успокоителни. То е ясно, че страхът и възпитаните в мен стари разбирания за света все ще изникват. Именно поради тази причина се опитвам да променя мисленето си с намаляване на медикаментозното лечение и да се уча да разчитам на себе си, за да може изборът да стана майка да е осъзнат, а не да забременея с хапчета и като ги спра да се окажа в собствения си капан. Точно затова страхът да забременея расте. Искам когато това настъпи да съм чиста от химия, но се страхувам от това как ще преживявам самата тревожност, докато съм бременна. Опасно ли е за детето, тъй като съм чела, че може да се роди преждевременно, да плаче много и т.н. И най-вече ще се справя ли? Но, ако трябва да мисля трезво, няма как да знам какво ще стане през този период и разиграването предварително на сюжети въобще не ми помага (но пък си е в моята природа). Няма и страхът да мине, докато не мина през това и се уверя сама, че е страшно или не е. Но като един тревожен човек имам нужда от подкрепа.

Здравейте! Диагностицирана съм от 6 години с Генерализирана тревожност. Приемала съм медикаменти (антидепресанти, флуанксол, успокоителни). Към момента пия половин Ципралекс. Вече съм на почти 30 години, имам дългогодишна връзка и съответно ми е време за дете. Проблемът ми е обаче, че изпитвам голям страх от това, дори нямам желание да бъда интимна с партньора си (това за интимността се появи още преди 6г). След като получих първите пристъпи на паника и страх нямах никакво желание за интимност. Сега като си помисля за интимност с мъжа ми с цел създаване на дете още повече ме е страх. Страхът ми от бременността се изразява в това, че няма да пия медикаменти и съответно ако ме обвземе страхът или паниката ще се влоша и няма да мога да изкарам тези 9 месеца. Страх ме е и от симптомите през бременността, от дискомфорта, не знам как ще приема ритането на бебчето, как ще родя като ме е страх да остана сама в болницата. После се притеснявам как ще се грижа за дете, като аз себе си не мога да оправя още и се държа като дете. В момента съм безработна и ако не забременея, то трябва да започна да си търся работа. От това също ме е страх. Този страх ме обърква, прави ме несигурна в себе си, в мъжа ми. Изкарала съм една неуспешна бременност, която беше огромен стрес за мен. След като видях теста, спрях всички медикаменти и тревожността ме заля с все сила. За съжаление плодът спря да се развива и направих аборт. Моля за съвет и насоки...