Ще се включа към насоките метафорично, с една притча, която от както прочетох, не излиза от главата ми, тя е много показателна за това, как не умеем да чуваме нужното ни, въпреки, че усилено и непрекъснато слушаме .
Един монах трябвало да отиде до големия град. Някакъв човек също бил тръгнал натам и помолил монаха да върви с него. Когато стигнали в града, на едно натоварено и много шумно кръстовище в самия му център монахът казал на спътника си, че чува щурец. - Имаш превъзходен слух , отче! - възкликнал мъжът с нотка на недоверие. - Не!- отрекъл монахът. - Слухът ми не е по - различен от твоя. Всичко зависи от това какво си настроен да слушаш. - Съмнявам се - гласно изразил сега недоверието си мъжът. - Аз не бих могъл да чуя щурец сред този шум.
- Повярвай ми, наистина всичко зависи от това какво е важно за теб - настоял монахът. - Сега ще ти демонстрирам-казал той, извадил от джоба си няколко монети и небрежно ги пуснал на асфалта. Въпреки ужасния шум, всички хора наоколо извърнали глави, за да проверят дали пръсналите се стотинки не са изпаднали от техните джобове.
- Сега разбираш ли? - попитал монахът. - Всичко зависи от това какво е настроен да чува човек и кое е станало важно за него. Ако всеки ден слушаме скандали и лоши новини, слухът ни се настройва да възприема грозното и злото. Ставаме страхливи и безпомощни и започваме да вярваме, че животът е труден, че хората са лоши, а светът е ужасно място...... А междувременно щурците пеят, листата шумят, ручеите ромолят, а ние не ги чуваме....