Здравейте, иска ми се да споделя всичко в мен, но май е множко.. ии не знам от къде да започна. Нали целта на психотерапията е откриване на самия проблем.. както и да е.. Какво правим, когато всичко в нас е мъртво, обгърнати сме единствено от апатия и безразличие и на 20 год. сме вече уморени и не виждаме смисъла да продължаваме напред. Когато не виждаме какво ще ни донесе радост.. Ако някой се интересува бих разказала повече. С много неща се справих сама, но за първи път в живота си чувстам, че този път няма да успея и не направя ли спешно и неотложно промяна във вътрешните си усещания - съм изгубена и празна цял живот.. Ще се радвам да нямате предрасъдъци, че съм малка пикла, която драматизира ситуацията, преди да сте чули историята ми. Още повече ще се радвам, ако някой има желание да се отзове и да разбере, тогава бих разказала. Благодаря предварително!