Hellene_G

Благодаря ви за намесата Донка . Аз се извинявам, че чак сега седнах да отговоря. Първоначално бях в тотален шок и не знаех как да реагирам.Не знаех трябва ли да го разпитвам или трябва да се правя, че не съм ... впечатлена.Той обича да влиза в ролята на...както каза Орлин Баев- "драма куин" и първоначално си помислих, че това е някакъв такъв опит.Не знаех дали ако започна да го разпитвам, да говорим и усети, че е подействало, дали няма да задълбае и да започне да го използва по-често.В крайна сметка мисля, че успях да звуча спокойно, докато му обяснявах за силните мисли, които понякога звучат като глас.В началото каза категорично "Неее...не са мисли, глас е".Каза, че не звучал като детски, нито като на възрастен, а като на тийнейджър. После имахме и още един разговор по темата.Аз си държах на тезата, че понякога мислите на човек са много силни и може да звучат като глас при което той каза "Може и това да е".

Много, много ви благодаря за съветите!

Много благодаря за отговора.След него ми се проясниха накои неща.Наистина май този глас се появява точно в такива моменти.И като го свързах и с характера му... Как го възпитавам?! Не съм много строг и изискващ родител.Не съм перфекционистка, дори сякаш му давам прекалена свобода и му угаждам.Усещала съм го понякога как за да постигне своето прави драми, прави се на много нещастен или тъжен, когато иска да ми привлече вниманието или да му обърна повече внимание. Баща му от две години живее отделно от нас.В добри отношения сме, той потдържа връзка с момчетата (имам още един син на 11 години), редовно се чуват по телефона, излизат и се забавляват заедно, носи им подаръци.. Баткото си има отделна стая, но малкия спи при мен в спалнята, да.

Здравейте.Синът ми е на 8 години.Изключително добро дете, усмихнато, любвеобилно, социално, има много приятели и хобита и доста богато въображение.В училище се справя добре, не ми е създавал никакви проблеми. За първи път ми каза, че чувал някакъв глас преди около месец.Пишехме домашно, видях, че се е отплеснал и когато го подканих да продължи той каза, че "онзи глас" му казвал "не пиши, не пиши".Доста се стреснах, но реших, че просто си търси оправдание или си фантазира и само го подпитах за какво става въпрос като се опитах да не му показвам, че това ме е разтревожило.От това което ми каза разбрах, че от време на време чувал някакъв глас, който го карал да прави пакости или неправилни неща (като в случая) и когато се ударел по главата гласа изчезвал.Аз абсолютно никога не съм го виждала да се удря-щеше да ми направи впечатление.Обясних му, че има много богато въображение, че фантазията му работи и че навярно това не е никакъв глас, а собствените му мусли.Че понякога мисълта може да е толкова силна, че човек да я сбърка с глас. От тогава не съм му споменавала нищо за "онзи глас". До днес, когато си говорехме и той ми каза, че имал някои малки страхове и един от тях бил "онзи глас".За последно го бил чул миналата вечер, когато сме си легнали, аз съм заспивала, а гласа му казал "Събуди я, не я оставяй да заспи".Тогава пак се ударил по главата, гласа изчезнал и от тогава не го бил чувал.Вечер той заспива почти веднага щом си легнем (спим заедно) и ако се беше ударил щях да видя или усетя но такова нещо няма...така си мисля. След днешният разговор, когато отнови ми каза за гласа съм много притеснена.... Четох в нета както много тревожни неща, така и доста успокояващи- например, че много деца на тази възраст си въобразявали гласове. Трябва ли да продължа да го разпитвам, как да се отнеса към това, да потърся ли специализирана помощ, да изчакам ли?! Моля за съвет...