Bluescorpio

Има различни видове щастие, но според мен най-голямото щастие е да видиш сълзи от радост в очите на хората, които си огорчявал най-силно и на които дължиш най-много, тоест на твоите родители, дори целия свят да затъваше до безпределност в тиня, да не съществуваше любовта на Твореца, да нямаше отвъден свят, да не носехме души и да бях лишен от всякакво друго щастие, пак бих останал на този свят за да видя тази гледка..защото съм бил в подобно състояние, макар и в резултат на болезненото ми въображение и недостатъчна просветеност, останах заради това! Това усещане е по-силно от всякаква дрога, секс или безпирен смях, дори да немога да го докажа, просто съм убеден, че е така, самата ми душа ми го нашепва. Дори да нямаше Бог, щях да го създам с мислите и желанието си, за да вярвам, че има Един, който ме разбира и който на всяка цена ще ми помогне да реализирам мечтите си.

Хи-хи...Това питане за БАР ми напомни за случката, която в крайна сметка ме отведе в този портал. Преди време един мастит психиатър ми каза в прав текст, че според него имам шизофрения. Три дни и три нощи страдах безутешно и на четвъртия си казах: "Гледай сега, даден ти е един живот. Ако ти е съдено да го прекараш като шизофреничка какво ще направиш? Ще го зачеркнеш и ще започнеш да вегетираш ли? Естествено, че не! Ще си пиеш хапчетата, ще се грижиш за себе си и ще се надяваш да не ти се налага да ходиш да си почиваш в голямата бяла сграда." От този момент нататък не съм се тревожила  кой знае колко за хипотетичната диагноза. Разбира се, аз бях облаго детелствана, защото бях (и съм) наясно заради какво и заради кого си струва да го живея този живот, независимо какво ми поднася. Мисля, че това е, което ни дава сили и придава смисъл на всичко- нашите цели и обичните ни хора. Ако знаеше кои са твоите щеше ли да си толкова уплашена? 
  ПС Хора, защо ровите из тоя нет като тревожни лалугери!? Изръшкала съм половината МКБ без да отворя ни една статия. Ако бях отваряла сигурно щях да съм го изръшкала и цялото  Щадете се малко...

Здравейте,
Случвало ли ви се е да се чувствате безпомощтни, неразбрани, в безизходица , дефектни, нещо което само на вас ви се случва е някак си странно прогледнали?
Ако да - добре дошли в моя свят. Аз съм така може би месец - месец и малко но имам чувство, че цяла вечно е било така. Чувствам се безсилна и въпреки това готова съм да се боря до дупка, така че ако има психотерапевт, който да му се занимава с мен мога да отделя нужното време и финанси стига да стигнем до края.
При мен всичко започна от една продължителан болест от Октомври до почти края на Декември на белия дроб - излекувах се - нямах търпения да се излекувам и всеки ден си мислех колко ще се радвам на живота само и само да оздравея, как няма да преставам да жиевя, как обичам живота. поставиха ме какви ли не диагнози и станах хипохондричка. Е всичко мина - излекувах се и в един момент и се оказа, че имам толкова много свободно ммм време, че дори не знам какво да правя с него. Имам много тежка връзка, появи се нова паралелна такава, която страшно мнгоо ме радваше до момент в който получих първата си ПА. Това беше малко преди КОледните празници и от тогава съм друг човек. Една седмица след това се научих да контролирам физическите симптоми но тогава развих някакви депресивни. Толкова време седях в къщи и имах апатия към всичко - една седмица не ми се живееше. Коледата беше кошмар = уж семейството до мен а аз като уарена с мокър пърцал. Нова година подобно. След 2-3 седмици мъки реших да се взема в ръце, почнах да спортувам и да излзиам на сила отначалото ми беше турдно, но като че ли после се успокох , реших че ми трябва промяна и че искам да се занимавам с нещо постоянно, може би да запиша да уча нещо и всичко вървеше добре и спокойно докато не прочетох две - три статии за самоубийства. От тогава започнаха натрапчиви мисли, че не ми харесва живота, че нямам смисъл и жел в живота, че живота ми е безмислен и не ме радва нищо = уплаших се че мога да се самоубия и сега от 2-3 дни не мога да спра да мисля само за това. Разсейвам се забавлявам се и хайде хоп  таи мисъл - че ще се самоубия, че е нараня близките си, че съм един депресивен човек. А най - тъжното е че до преди това всички ми казаваха че съм най-позитивният човек на земята, радвах се на всичко, обичах всички и всичко обичах живота, и няма и за какво да съм в такова насторение- семейството ми е здраво - имам много приятели, добър доход, хора , които ме обичат, което ме прави още по виновна че се чувствам така, че не оцеянм нищо. А в момента жиевя без радост и без емоция и имамчувство че цял живот ще съм така няма нищо да ме радва - една изкуствена усмивка и накрая няма да издържа.
 
Има ли смели хора, които са готови да работят с луд човек като мен? Ще бъда лоялен и изпълнителен мациент.