Здравейте,
Искам да споделя моят проблем със Вас, с надеждата че можете да ми помогнете или посъветвате.
Аз съм момче на почти двадесет от Разград. От 4 години ме мъчи глупава тревожност и напрегнатост във цялото тяло. Получавам паник атаки от време на време. Всичко почна преди 4ри години, когато бях навън с двама приятеля (единият беше наркоман). Аз не съм пробвал никакви наркотици и някак си исках да пробвам. Този мой приятел(наркоманът, да го наречем), запали една цигара с така нареченият "чай"(наркотикът е марихуана с всякъкви отрови пръскан, мисля че дори пръскат мухозол, но тогава не го знаех) Той си дръпна и даде на мене и на другият ми приятел. Всичко беше ок, докато по едно време се почуствах някъкси бавен, движенията ми се забавиха много, и се уплаших да не припадна или дори по лошо да умра и реших да ида до един магазин да си купя нещо за пиене. Както вървя сърцето ми почна да тупти все по бавно и аз някъкси го чувах все едно е до ушите ми , паниката ми се засилваше все повече. Виждах някъкси забавено. Едвам стигнах до магазина и се проснах на касата. От там магазинерката ме познаваше и ме сложи да седна и ми даде вода, това мое състояние продължи около 30- 40 минути. След това се пооправих и моите приятели ме закараха да се разходя малко и до нас. Не казах на никого за това. На другия ден бях добре както преди и след това около няколко месеца на рождения ден на приятелят който беше с мене при инцидента с наркотика( не наркоманът, а другият). Решихме да се напием като големите мъже. Събрахме се няколко момчета и две момичета доколкото помня. Всичко беше супер докато не почнах да пия много и на екс, за да се направя на големият пияч пред едното момиче, защото го харесвах.(сега като го пиша и разбирам колко е глупаво всъщност). Мисля че изпих на екс половината бутилка водка и бира след това. Бях добре за известно време и реших да ида по малка нужда. Отидох и си свърших работата и изведнъж ме хвана алкохола. Почнах да вървя бавно и тромаво, и преди се бях напивал но не толкова. Изведнъж в главата ми искочи случката с наркотикът и паниката ме обзе отново.( тогава не знаех какво е паник атака, в последствие научих чрез интернет). Помня че стоях прав и се бях подпрял на една маса. Страхът беше неописуем в мен, но се държах за да не се изложа пред приятелите ми. Стоях на тази маса в продължение на няколко часа, защото като мръднех в някоя друга поза имах чувството че ще припадна. Мина ми малко и приятелите ми ме закараха до вкъщи. Легнах и заспах долу горе спокоен. Сутринта ми беше жадно и нямах никаква енергия, доколкото си спомням, трябваше да ида за закуски до закусвалнята и едвам отидох. Беше ми зле и не отидох на училище. Стоях няколко дена в нас и тогава почна една тревожност, една паника,страх. Мислех че ще припадна, ще ми се случи нещо лошо всеки момент. Дотогава не бях чувствал нещо подобно и отделно ме беше страх от самите симтоми на страха в мен.(като цяло от тях ме беше страх най-много).Беше ме страх дори да изляза навън,което до тогава не ми се беше случвало и слагаше допълнително страх.. Пак се правих на корав и не казах на нашите. Реших на своя глава да ида до личния си лекар. Казах и, че съм препил преди няколко дена и се чувствам ужасно. Тя ме прати с направление при друг лекар. Другият лекар ме прегледа и ми даде направление за болницата. Благодарих и си мислех, че всичкия този ад ще приключи в болницата. Нямаше как и казах на нашите. Отидох в болицата и ме сложиха на системи,инжекции и стоях 3 дни ,доколкото си спомням. През тези дни тая тревожност че ще ми се случи нещо лошо продължаваше. След като излязох почнах постепеноо да се упасявам за живота си в всеки аспект на живота си. Тревожността растеше със всеки изминал ден, а аз не казвах на никого ,защото ме беше страх да не ме помислят за луд. Дотогава не знаех че е тревожност дори. Мислех само за това и при най-малкото стягане в мен си мислех че припадам и ,че отново ще ми се случи случката с наркотикът и след това напиването. Постепенно разделях приятелите си и намалявах излизането си с тях. Пуших дори цигари преди и след болницата ги спрях от страх че те може да са виновни за състоянието ми. Викаха ме да излизам, а аз винаги си намирах оправдание. Нищо не ми се правеше. Преди много неща ми доставяха удоволствие, а след това нищо. Дори и в нас не ми беше напълно спокойно. След това занесох безпокойството ми и в училище, и навсякъде. Промених се много. След това реших, че трябва да направя нещо по въпроса. Почнах голямото търсене в интернет, Когато не намирах нещо на български, търсех на английски. Като цяло ми се изястниха нещата. После събрах малко смелост и казах на баща ми за проблема. Казах и на майка ми след това,(те се разделиха и затова ги разделих). Посъветваха ме с каквото могат, но не ми помогна особено. Реших да ида при личния лекар и да разкажа за ситуацията си. Тя ме разбра и ме прати на психиатър. Успокоих се малко и отидох, с надеждата, че ще ми помогне. Разказах и на нея за проблемите ми обстойно. Тя ми изписа веднага антидепресанти и бензонили или нещо такова. Мислех, че това вече наистина ще ми помогне и ги пих за около седмица. Бях като зомбиран и ги спрях. Ходих редовно при психиатъра с надеждата, че ще ми каже какво да правя,ще ми обясни какво се случва с мен. Нищо подобно, само ми говореше за лекарствата, от сорта дали ги пия,как ги пия и темподобни. Отказах се от психиатъра. От тогава не съм ходил. Четох сумати информация по темата и много ми харесаха Вашите статии и погледът Ви върху нещата(на г-н Баев), и затова реших да се обърна към този форум. Допреди няколко месеца ми беше по-спокойно, но напоследък пак почва старата история, Сякъш съм си създал навик с времето да се тревожа за всичко. Най вече се страхувам да не се изложа пред хората, от припадъци и от самите симтоми на страха. И затова и при най-малкото усещане за страх се мъча да се държа на ниво, да се правя на спокоен пред хората. Трудно ми е да се сдържам на работата и напуснах ,а почнах преди една седмица. Шефката ме гледаше странно. Когато трябва да свърша нещо навън, го обмислям, предъвквам как ще стане, кое как трябва да направя. Преди около 3 месеца замръзнах на една спирка и се паникьосах отново и оттогава ме е страх от замрзване. Знам че няма , но пак се тревожа. Имам мотивацията да се променя, но не знам как и се обръщам към Вас, ако може да ми дадете някакъв съвет. Благодаря за отделеното време.
Даниел
