PrimaDonna

Отново благодаря за бързият и конкретен отговор, но предвид че никога до сега не съм търсила помощ от специалист, нямам идея как да преценя към кого да се обърна. Мненията на пациентите са субективни и невинаги коректни, така че ако имате възможност да препоръчате някого за гр. Варна, ще съм благодарна.

Здравейте, г-н Баев. Багодаря за отговора. Знам, че е неясно и объркано, но толкова мисли се блъскат в главата ми, че в опит да опиша всичко, всъщност - нищо не описвам. Болестите - слава Богу нищо сериозно, за сега, но въпреки това - безкрайни и всестранни. Сърце, кръвно, хормони, жлъчка, яйчници, кости, стави, туморни образования, храносмилателни проблеми, неврологични смущения - на прима виста за това се сещам. Все има нещо. Тъкмо реша, че съм приключила с поредния лекар и хоп - изненада. Знам, че няма идеално здрави хора и всеки ходи на лекар, но съдейки по хората, с които общувам всеки ден - прави впечатление, че моите здравни проблеми са с в пъти по-голяма честота от на останалите. Страховете и кошмарите. Ще си позволя да се направя на терапевт, но предполагам, че се отключиха с пълна сила през последните две години. Истината е, че от 2012г. насам, от семейството ми си тръгнаха четирима души - двете ми баби, майка ми и баща ми. С брат ми нямаме близки роднини, за това загубата на семейството ни я преживяхме тежко, особено като ги изгубихме така начесто. Майка ми почина миналата пролет - внезапно. Преди това прекарвах много време с нея - бях в майчинство и я навестявах редовно, защото много скърбеше, заради смъртта на баща ми и баба ми - нейната майка. Не знам, дали може да се обясни така, но си мисля, че покрай нея, започнах да ставам толкова черногледа. Тя беше такава - боязлива, вечно тревожна, вечно притеснена. Преди я осъждах за това и поведение, казвах и да се стегне, но сега усещам, че съм станала точно като нея, дори и по-зле. Нямам миг спокойствие - непрекъснато си представям как ме сполетяват трагедии, както вече споделих - сърцето ми замира при всяко звънване на телефона. Недай, Боже, на вратата да позвъни непознат. Веднага съм убедена, че идва да ми съобщи някоя ужасна вест. И в сънищата си нямам спокойствие - кошмари, плач насън, тежки, тревожни сънища. И това, че место боледувам притуря още към параноята ми, защото постоянно си мисля, че всяка следваща болежка, която ми се появи е фатална и изхода и е летален.

Здравейте, знам, че вероятно заглавието на темата звучи клиширано и изхабено, но няма как по друг начин да обобщя и изразя това, което усещам. Аз съм жена на 33 години. На пръв поглед всичко около мен изглежда нормално, изглежда добре. Имам партньор, с когото сме заедно вече петнадсет години, имаме дъщеря, която скоро ще навърши четири, дом, професия, приятели. Но..., както винаги има едно голямо "НО". Не знам, как точно да го формулирам, дори в съзнанието ми това няма точна формулировка, но аз не се чувствам добре. Физически. Чувствам се болна - и не само се чувствам, но и непрекъснато имам здравословни проблеми. Вероятно някой ще каже - "ами иди се лекувай" - и това правя, повярвайте ми, но проблема е там, че веднага, след като се преборя с един здравословен проблем, непосредствено се появява друг. Веднага. Задължително. Изнервена съм, изхабена съм, комплексирана съм. Непрекъснато сънувам кошмари, отвратителни сънища с умрели, трагедии, страхотии и търся в тях поличби за гадостите, които ми предстои за изтърпя. Живея в непрекъснат ужас за здравето си, за здравето на детето ми, на близките ми. Не смея да се усмихна, когато се смея, след това се чувствам виновна и си мисля, с какви ли неприятности ще заплатя минутите си на радост. Не знам как и кога започна това. Никога не съм била весел и жизнерадостен човек, на напоследък е просто ужасно. Треперя, когато звъни телефона, защото очаквам ужасни новини. Всяка сутрин, след като се събудя лежа и се чудя, какво ли ще ме заболи и какви ли лекарски кабинети ще трябва да посещавам отново. Мога до безкрай да изброявам и да давам примери за страховете, които ме измъчват непрекъснато и ми пречат да водя пълоценен живот. Опитвала съм да мисля позитивно, да не отдавам значение на мрачните мисли, но просто не мога - те са винаги с мен, като някаква котва, която ме тегли все по-надолу. Стигала съм до крайности, когато отказвам да спя, за да не сънувам отново ужасните сънища, вещаещи проблеми. Не знам, какво да правя, не знам къде да търся помощ.