invincible93

Здравей! Тревата е психеделик, макар  и най-слабият, но е психеделик. Тревата е нещото, което при теб е ускорило процесите. Тя е отключила цялата палитра от тревожност, панически атаки и тнт. Това, което те кара да се чувстваш, като луда е мигновеното изкарване от зоната ти на комфорт. Сега най-важната ти задача е да разшириш и мирогледа си и периметъра си на действие, само така ще можеш да догониш случващото се и да влезеш в унисон със себе си. 
Ти може да си пробвала  много терапевтични  неща, но от каква позиция? От позицията на търсещата или от позицията на болната. Животът ти и възприятията ти няма как да се върнат към старото положение, защото точката ти на светоусещане вече е изместена. Нужно е да предприемеш действия, с които да влезеш в нея. Както Орлин пише тук не говорим за лечение, а за промяна на характера, на базисните убеждения, на представата ти за самата себе и за света, в който живееш. 
Ако започнеш да живееш от позицията на търсача, а не на болната, тогава имаш възможност, не само да преодолееш случващото се, но и генерално да промениш живота си. Ако останеш с етикета болна, то ти ще си умреш такава! 
Всичко е в твоите ръце. 
Успех

Както е писано: " Търси и ще намериш", "Хлопай и ще ти се отвори"  - Все начини за по - добър и зрял емоционален живот през смирението.
За да ти е добре и щастливо ето я формулата: "Пий лекарства и антидепресанти, ако може двойно и тройно пък може и да се оправиш. Остави психотерапията тя е за загубеняци и страхливи. Смелите вземат антидепресанти." Харесва ли ти този отговор за щастлив живот? Имаш правото да си съсипеш живота или да си го подобриш. От теб зависи и от  изборите, които ще предприемеш. 
Щом пишеш в този форум явно си открила друг смисъл в твоя живот и според мен е пътят ти към психотерапията. На прав път си! Действай смело!

Привет! Така като гледам....и се чудя как да подхвана темата, че да разбереш какво да сториш...
Реално изхода към непобедимостта не е в желанието ти за това, а в само едно нещо - много добър психотерапевт. Психотерапевта е нормален човек, който обаче ще препограмира онова което е нужно, зада бъдеш отново пълноценна и ... непобедима. 
Родителите ти разбират ли те? Помагат ли? Предполагам щом са те пратили на специалисти те подпомагат по техен си начин. 
Нямаше да пиша, ако не прочетох названието на медикамента Ксанакс. Той е от по различен клас лекарства в сравнение с антидепресантите. Обърни внимание на този цитат от листовката на Ксанакс: "Как да приемате Ксанакс таблетки
Общата продължителност на лечение не трябва да надвишава 8-12 седмици, включително процеса на намаляване на дозата.
Вашата доза ще бъде индивидуализирана в зависимост от тежестта на симптомите и индивидуалния Ви отговор към лекарството. Винаги приемайте Ксанакс таблетки точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт."
И един безплатен съвет - ако решиш  и Ксанакса  да спреш не го прави без специалист! Спира се по специална схема и по съвет - отново на специалист.
Имаш голям късмет, че скоро ще събереш смелост и ще се довериш на психотерапевт!
Успех!

Пробвала си тревата, случила се е тази реакция... Не при всеки се получава така, но фактът, че при теб така е станало, говори, че вече си имала харакетрова предразположеност. Забележи, характерова, не телесна. Тоест, ганджата само е отключила вече налични психични наличности. Аз не мога да разбера - питаш за справяне, а в същото време търсиш хапчета. Не ти ли е известно, че при тревожните разстройства те само хронифицират, замазват, потискат нерешените уроци. нежели да помагат истински. Ако искаш реално справяне, прочети подходящите материали, насочващи те към реалните причини и стратегически надежден подход на справяне. Това е психотерапията, при добр специалист обаче! Тя не се пробва - не е хапче. Терапевтът ти помага да си помогнеш. За какво? Да научиш вложение в тревожността уроци, които научавайки, променяш себе си в смела, стабилна, спокойна, решителна, обичаща, творческа. Какви точно са тези уроци, терапевтът ти вижда в рамките на не повече от половин час. Оттам насетне, започва работа по справянето. Тя не винаги е само успокояваща - често е безкрайно предизвикваща те, но фасилитираща споменатото научаване. 
Пишеш от позиция на болна, казваш, че искаш да се злекуваш. Това говори, че засега представа си нямаш за що иде реч. Разбира се, надявам се, че ще вложиш когнитивен капацитет това да се промени! Тревожността, в която си, не е болест, така че няма от какво да се лекуваш. Школа за растеж е! Ако искаш да се учиш и порастеш като човек, материали за четене има немалко, а добри терапеви се намират. Поискаш ли да чуеш посланието на написаното, прочети повечето теми тук за тревожността, извади си заключенията, попромени настройката си към преживяваното и потърси наистина добър психотерапевт. Важно е да е такъв! Успехи!