Силвия СД

За Мона! Мадама и половина си, Иве! От всякъде си страхотна - и от вън, и от вътре, и отпред и отзад, и от горе до долу си върха! Обичам те!

За моите двама любими приятели - Мона и Вендор! http://www.vbox7.com/play:71d7604a

Браво, Olq3! Красота! Дива, неподправена. Истина... ничия!

Аз съм красива жена. Огън съм. Много влюбена и много силно обичана. Това съм.

Искаш да кажеш, че кръщението те облича и обува. Божеее, ако не си запален отвътре, ако не гориш в това кръщение и сто чифта ботуши да си наденеш, все тая.

Да не забравяме, че Христос не гледа на лице... Дали е кръстен или не човека, никакво значение няма. От значение са мислите и делата му. Защото много се определят като християни на думи, само заради едното кръщене. Някъде бях чела, не помня вече къде точно, че Дънов казва - аз за всеки един от вас съм платил, аз съм ви изкупил... Питам се дали е толкова важно да се наречеш дъновист, или да носиш в сърцето и ума си идеала, който Дънов е проповядвал, защото ти също го изповядваш. Ако си сменя обувките, аз друга ли ще бъда...

Да. Аз. Миналата седмица имах няколко дни, през които ядях веднъж на ден... сандвич с кюфте на скара. Не знам защо. Просто 3-4 дни ядох това. Не чувствам никакво угризение на съвестта. Аз не се определям като вегетарианка. Аз просто не ям месо. Но ядох кюфтета. Е... пак съм си същата - рога и копита не са ми излезли.

Из душата на нашите певци се лee Вечността. Ние, българите - както и много други хора по белия свят, разбира се - днес сме загубили представа за съкровищата, заринати в дълбините на народната ни душа. Оплетени в мрежата на дребни, просташки вражди, влачим живот на слепци, отдавна забравили що е светлина. Един ден, когато не останат хора, които се наричат българи и когато нашите песни се пеят само в Аржентина, а танците ни ги танцуват само японци... В този ден земите и горите на България ще запеят, а тревите й ще затанцуват вместо нас. Това място е дадено на нас и наше ще си остане, независимо кой идва тук и се опитва да си го присвои - защото ние сме част от тая земя; от нея започваме и с нея свършваме - така е било и така ще бъде! Това, което извира от Душата на България е безсмъртно! СЛУШАЙ, СЛУШАЙ ТАЗИ ПЕСЕН, БЪЛГАРИЙО! ЧУЙ СВОЯТА ДУША! коментари към песента Поздрав за всички, които обичат Майката Земя! Честит Празник на Земята!

Ранното християнство по българските земи Венцислав Каравълчев Когато в античната литература се спомене името Илиопол, мислите ни обикновено се насочват към древния Египет, когато срещнем това име в Свещеното Писание (Ам. 1:5) ние се отправяме към Антиохия (дн. Баалбек). Малцина обаче знаят, че и българските земи крият тайните на своя Илиопол. Разложкото село Елешница е разположено в южното подножие на Северозападния родопски масив „Белаките“ и по двата бряга на долното течение на река Златарица, която се влива в р. Места. Селото се намира на около 30 км. от големия раннохристиянски епископски център Никополис ад Нестум (с.Гърмен, при Гоце Делчев), засвидетелстван в най-ранните епархийски списъци.. По долината на р. Места заедно с топлото дихание на Бяло море, тук още в първите векове на Църквата достига и проповедта на св. ап. Павел. Историята засега не може да отговори с точност, кога точно се е случило това, но намерените основи на девет раннохристиянски храма (ІV-VІв.) е най-убедителният аргумент за ранната християнизация на региона. Районът на селището с хубавото си местоположение и топлите минерални извори е привличал обитатели от най-дълбока древност, като жителите му от периода на неолита са ни оставили едно от най-древните ювелирни минерални изделия в света, един уникален зооморфен амулет от зелен яспис (змийска глава). Първите известни нам обитатели на селището – траките също са оставили много следи в района, като безспорно тези от християнския период са най-значителните. Едно от най-забележителните открития от този период е надгробна мраморна плоча с размери 118 см. височина и 0.30-0.50см. ширина, с надпис, намерена до олтара на една от църквите. Надписът е разчетен от големия български учен проф. В. Бешевлиев. Тринадесетте реда на надписа говорят за една придворна дама от свитата на император Юстиниан І, която е летувала, лекувала се е и е починала тук. Надписът ни казва също и името на селището – ИЛИОПОЛ (Град на Слънцето), както и името на храма, чието построяване тя е организирала преживе – Св.ап. Андрей Първозвани. От изключителна важност е и фактът, че надписът е датиран “според първия индиктион, 12 години на Юстиниана и консулството на Флавий Йоан”. Изчисленията на проф. Бешевлиев показват, че надписът е съставен на 12 юни 538 г. Според свидетелството на Прокопий Кесарийски импер. Юстиниан І предприема мащабно строителство в провинция Родопа, за да възобнови разрушеното и укрепи незащитеното от набезите на варварите. Ние не знаем дали Илиопол е сред селищата, обект на това строителство, то не е сред изброените от Прокопий. Фактът, че е било посещавано от такива знатни особи, недвусмислено говори за неговата популярност в Константинопол и че вероятно още преди управлението на Юстиниан І за неговото укрепване са били взети специални мерки. Така то устоява на големите нашествията ІV-VІв. на готи, келти, хуни и тн. за да стане жертва впоследствие на славянското завоевание (най-вероятно на племето смоляни), които ще възкресят по-късно част от разрушените от тях църкви и селище, но вече под името Небуш - (вероятно далечна реминисценция или свободен превод на Илиопол). --- Епископ Никета започва от Перперикон покръстването на Родопите Новооткритата църква от V в. на Перперикон През 378 г. жестокото племе на готите нахлува в балканските предели на Византия. Водени от вожда си Фритигерн, те опустошават земите на Тракия и цялата Родопска област. На 9 август готите разгромяват край Одрин римските легиони и убиват самия император Валент. Следва ново безжалостно разграбване и опожаряване на балканските провинции и особено на техните южни дялове. Свещеният скален град Перперикон също е превзет и изгорен в тази смутна епоха. Част от крепостните стени и сградите му са разрушени, а много от храмовете - опожарени. Още в началото на V в. Перперикон се възражда по-красив отпреди. Старите крепостни стени са възстановени, издигнати са и нови, които подсилват защитата на хълма. Отново функционира инфраструктурата на селището. Археологическите находки представят богатството на града - красива керамика, интензивна монетна циркулация, накити. Откритите златни монети и части от диадема на патриций затвърждават нашата представа за значението на Перперикон в този период. С приемането на християнството на Перперикон се появяват църкви. Едната от тях е бившият езически храм в източната половина на Акропола. А едно археологическо откритие от 2004-2005 г. коренно промени представите ни за свещения град. Става дума за великолепна еднокорабна базилика недалеч от главното водохранилище в най-високата част на хълма. Тя е дълга 17 м и е градена от добре обработени каменни блокове, които с нищо не се отличават от тези на предишните антични строежи. Първоначално подът на църквата е бил покрит с масивни каменни плочи. В олтарната част са запазени седалките на т.нар. синтрон, където висшите свещенослужители сядат по време на литургия. Това беше първият признак, по който откритата сграда бе определена като епископски храм. Истинско чудо на изкуството е великолепно съхраненият епископски амвон - трибуната в центъра на църквата, откъдето архиереите произнасят своите проповеди. Това откритие е единствено по рода си за днешните български земи. Страниците на амвона са изпъстрени с чудесни релефни изображения на орли, геометрични и растителни орнаменти. Ръката на неизвестен монах е изпълнила с остър предмет редица надписи, в които се четат християнски текстове и имената на евангелистите Марко, Лука, Матей и Йоан. От запад е прибавен широк притвор, а от север - кръщелня. Тъй като повечето от езичниците, покръствани в новата вяра, са били възрастни, топели се до кръстав дълбок басейн издълбан в скалите. В ъгъла на кръщелнята бе открит на място обемистият керамичен съд, с който покръстваните били поливани при ритуала. Край храма се е оформил цял жилищен комплекс, свързан с дейността на обитавалия там епископ и неговото обкръжение. Кой е обаче човекът, служил в църквата и кръщавал непокорните планинци? Архитектурният план на храма и една щастлива находка ни позволиха да датираме много точно сградата. Металният детектор долови в зида на постройката монета, изпусната от нейните създатели при строежа. Тя няма нумизматична стойност, но е с невероятно значение за историята. Монетата е на последния владетел на Западната Римска империя Хонорий (395-423) и сочи, че храмът е построен не по-късно от началото на V в., което го прави най-ранната църква, откривана досега в Родопите. Това се превърна в прекрасно доказателство на една хипотеза, изказана от нас преди години. Става дума за идеята, че именно от Перперикон е тръгнало покръстването на родопското население. Според написаното от епископ Павлин Нолански житие то е извършено от видния християнски мислител и мисионер Никета Ремесиански през 393-398 г. Добре се вижда, че хронологически изграждането на църквата съвпада с това събитие. Цяло столетие Великата планина е убежище на езичници докато в равнинните райони на Римската империя новата религия вече господства навсякъде. Всички опити за покръстване на бесите се оказват неуспешни и завършват трагично за мисионерите. Тогава с делото се заема епископ Никета, който вече има опит в различни мисии сред езичниците. Житието картинно разказва как кръстителят превръща бесите от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. Намеква се и за техния отколешен поминък - ваденето на злато от недрата на планината. Може би най-важно е обаче споменаването, че епископ Никета умеел да прави храмове в живите скали. Това сведение без съмнение насочва към старата традиция да се изсичат сгради в каменните масиви. Езичниците стават християни, но запазват своите наследени от незапомнени времена умения. А новооткритата църква на Перперикон е точно такава - основите са частично издялани в скалите, а нагоре са продължени с каменни зидове. Вселенската патриаршия в Константинопол прави още една отстъпка, за да вкара бесите в правата вяра. Тя разрешава на епископ Никета Ремесиански да преведе свещените книги на тракийски, въпреки че догмата изисква те да бъдат четени само на свещените езици - гръцки, латински и еврейски. До този момент такова изключение е правено само за народа на готите, чиито епископ Улфила извършва превода на техния език няколко десетилетия по-рано. Ако нашите разсъждения са във вярна посока, превеждането на свещените писания на езика на бесите е станало на Перперикон, може би в сградите от комплекса край базиликата. Няма нищо чудно в това, че именно от стария храм на Дионис започва кръщението на непокорните планински траки. В цяла Европа мисионерите избират светилищата на древните богове, откъдето тръгва смяната на вярата. Нашите разкопки доказаха, че след началото на V в. овалната зала в древното светилище на Перперикон е затрупана съзнателно с няколко метра пръст. В нея са закопани големи керамични делви за съхраняване на хранителни припаси. Така мястото, на което някога е стъпвал кракът на Александър Велики, е превърнато в един обикновен склад. --- Бесите четат Библията на тракийски език Император Константин Първи Велики На 24 февруари 303 г. прочутият гонител на християнството, римският император Диоклециан, издава едикт за забрана на религията, проникнала вече до всички кътчета на огромната империя. Само десетина години по-късно един от претендентите за имперския трон, Константин, побеждава с помощта на християните в армията и утвърждава едноличната си власт. Християнството е признато за основна религия в Римската империя. Утвърждаването му обаче далеч не става безболезнено. През IV в. в планината Родопи не се променя нищо. Свободолюбивото тракийско племе на бесите съхранява култа към бог Дионис и поддържа неговото светилище в Свещената планина. Тези вкоренени старинни вярвания дълго не позволяват на християнството да се наложи като официална религия. Може би за неговото навлизане допринася отчаянието на местните жители вследствие на бурните исторически събития през IV в. Могъщата Римска империя неочаквано става плячка на страшни варварски нашествия. Притискани от несметните пълчища на хуните, племената на готите нахлуват на Балканския полуостров. Особено фатална е датата 9 август 378 г., когато, водени от свирепия Фритигерн, те разбиват край Адрианопол (Одрин) римляните и убиват император Валент. Балканските провинции са опожарени и опустошени и тази участ не отбягва Родопите. В самия край на века настъпва известно успокоение, дало възможност на Източната Римска империя, наричана в съвременната наука Византия, да се обърне към вътрешните си проблеми. Християнски мисионери се насочват към многобройните области с полуезическо или въобще неприело новата вяра население. Според написаното в 409 г. житие от църковния историк Павлин Нолански към Родопите се насочва мисията на Никета, епископ на Ремесиана(днес Бяла Паланка в Източна Сърбия). Именно при него започва масовото кръщение на планинците, продължило през целия V в. В житието е неприкрита радостта на християнските мисионери: "...Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира. Сега бесите ликуват, че са повече забогатели от своя труд: нали златото, заради което претърсваха земята с ръце (т.е. копаят в рудници - б.а.), Недостъпните и кървавите по-рано планини сега закрилят превърнатите в монаси разбойници, станали питомци на мира." За да стане по-леко приобщаването към християнството дори е допуснат компромис, направен преди това единствено за готите. Някъде в дебрите на великата планина свещените книги са преведени на езика на бесите, макар според тогавашните виждания те да е трябвало да се четат единствено на гръцки, латински и еврейски. Според легендарни сведения т.нар. "Библия бесика" била преведена на тракийски език в планински "бески манастир". Естествено днес е трудно да се локализира местонахождението на тази древна обител. Защо обаче това да не се е случило в свещения град Перперикон. Археологическите проучвания в целите Родопи показват, че християните не унищожават старинните тракийски светилища, а напротив, унаследяват ги и ги превръщат в църкви. Едва ли би имало по-подходящо място от търсения на Перперикон прочут храм на бог Дионис. проф. Николай Овчаров --- Епископ Никета Ремесиански покръства непокорното тракийско племе беси. От Перперикон епископ Никета е започнал покръстването на Родопите. През 2005 г. на Перперикон бе направено изключително откритие. На самия връх археолозите разкопаха най-ранната известна до този момент църква в Родопите. Изпусната от строителите монета в основите свидетелстваше, че храмът е бил построен в самото начало на V в. Това с голяма степен на сигурност го свърза с прочутата мисия за покръстване на Великата планина, водена от видния християнски просветител епископ Никета Ремесиански. Оказва се, че приемането на новата вяра сред тракийското племе беси, населявали Родопите, е започнало именно от древния езически храм на тракийския Дионис, скрит в предишните години точно на Перперикон. Локализирането на уникалния култов център стана логичен завършек на усилията на археолозите, проучващи от десетилетия историята на християнството в Родопите. "Двадесет години след разпятието на Христос апостол Павел преминава от Мала Азия през Троада към Родопите. За първи път той стъпва на европейския бряг в град Филипи - недалеч от устието на река Места (сега развалини). Малцина знаят, че по онова време този град е бил изцяло населен с траки. И първите хора, които виждат апостол Павел, а заедно с него и Сила, Тимотей и евангелист Лука, са траките. Това е станало в 50-ата или 52-ара година след Христа. Ние можем да посочим, макар и не поименно, първата жена в Европа, приела учението на Христос. Това е млада жена, жрица, носителка на Орфеевия огън. Траките, които са посрещнали апостол Павел, не са искали новата вяра, но тази жена, след като видяла как нападат Апостола с камъни и тояги, застанала пред тях и извикала със силен глас: "Тия човеци са раби на Бога Всевишния и ни възвестяват път за спасение!" Това е и първата победа на християнството в Европа. През I и II в. християнската вяра се бори за място под слънцето, през III в. замира поради жестоките Диоклецианови гонения, а през IV в. избуява с нова, още по-голямата сила. Първоначално траките са се съпротивлявали както срещу римляните, така и срещу християнството. Най-елитното тракийско племе - бесите - се съпротивлява най-яростно. Само то е било писмено и най-скъпи за него са били Орфей и орфизмът. Едни от първите християнски мисионери, потърсили път към сърцата на родопчани, са присадили християнската вяра върху пъпка от Орфеевия корен - създали иконата "Св. Орфей", която поставяли до образа на Спасителя. Първият покръстител на родопчани се нарича Никита Ремесиански (IV в.). България все още не съществува като държава, но в Родопите има много християни още от I в. след Христа. Никита Ремесиански е със сан епископ, учил е в Рим и е проправял първите бразди на вярата в Солун, Епирския бряг, Бяла Паланка (между Пирот и Ниш). Рим го изпраща при бесите със специална мисия - да ги въведе в християнската вяра. Той престоява при тях много години, изучава езика им (езика на траките, който умира напълно през VI в.). Написва 6 книги, които са документ за приемането на християнската вяра по българските земи. Освен епископ Ремесиански е бил и поет. Написал е "Поема за кръщението на бесите". Тази поема представлява за нас своеобразен "нотариален акт" за приемане на вярата по нашите земи. 451 години преди покръстването на българите от Борис I в Родопите християнската вяра вече е официална (бесите приемат християнството през 414 г.). Затова тази планина освен Орфеева планина се нарича още Кръстата гора и Кръстова гора. Оттук като ветрило вярата се разпространява към Черно море, Странджа, Филипопол, Сердика. Родопски мисионери достигат чак до територията на днешна Русия и Украйна. Загадката, която стои пред нас, е на какъв език е проповядвал епископ Никита Ремесиански? Траките не са знаели езика на римските завоеватели и не са го желаели. За да стигне до сърцата на родопчани, високообразованият епископ превел богослужебните книги на бески език (жреческия език на траките - беси). А това означава, че бесите са имали своя писменост! Повечето български учени наричат траките "безписмен и безкнижен народ". Но такива велики личности като Еврипид, Платон, Хераклид пишат, че "на тракийски таблички е записано Орфеевото слово". Което говори, че траките са имали собствена писменост, която е съхранявала тайните знания на Орфей и орфизма. На кръста, над главата на Исус, е било изписано на еврейски, латински и гръцки "Исус Назарянинът, юдейският цар". Тези три езика са и канонизирани. Но нека помислим: надписът на латински език е там, защото това е езикът на властниците (римляните), юдейският надпис - за да бъде прочетен от народа. А защо е било необходимо да има надпис и на гръцки език? Не е ли бил третият надпис на коптски или финикийски език, от които е възникнал гръцкият? И защо, след като умира езикът на траките, преведените на бески език богослужебни книги биват укрити при коптите в Египет? Бесите и коптите са стари цивилизации, които са се подкрепяли и са съхранявали взаимно своите културни и религиозни светини. Ще цитирам едно древно историческо известие: "Тракийското племе беси, което живяло в Родопите, притежавало през V в. на свой език книгите на Светото Писание и извършвало богослужение на свой език. Известен разпространител на християнството между бесите е бил Никита Ремесиански." Колко хубаво би било, ако имахме потвърждение на това! След като вървях 40 години по стъпките на Орфей, тази година - 2002 - ме дари с една находка: открих (с помощта на местни хора) КАМЕННА ПЛОЧА С ИЗПИСАНИ 978 БУКВИ на неизвестна писменост. Тя е укривана хилядолетия и може да се окаже най-старият писмен паметник по българските земи. Каменната плоча е в района на Перелик, до село Гела. Оригиналът е запазен, а аз направих копие, което съхранявам. За себе си нарекох тази плоча "Раждането на азбуката". На нея има издълбани в тяхната смесица букви от пет азбуки: коптска, финикийска, латинска, гръцка и кирилица. В процентно съотношение най-много са коптските и кирилските букви, а по-малко финикийските, латинските и гръцките. Този факт отново показва родството между коптите (коренните жители на Египет) и бесите (коренните жители на Родопите). НАМИРАМЕ СЕ НА ПРАГА НА ЕДНО ОТКРИТИЕ. То скоро ще даде отговор на въпроса, защо много езиковеди твърдят, че родопските говори са най-близки до Кирило-Методиевия език. Ще се изясни и това, че светите братя Кирил и Методий са взели подобна или именно тази писменост за основа, за да създадат кирилицата и глаголицата. В района на връх Перелик (2191 м) са открити и две други плочи с писменост, подобна на глаголицата.) Кирилицата и глаголицата са изградени върху стари тракийски азбучни подложки, присадени са към тракийския корен и благодарение на тях християнската вяра успява да се утвърди по българските земи. За мен каменната плоча от Родопите е уникален писмен документ, за който в бъдеще ще се говори много." Из книгата на Н. Гигов "Орфей и Христос" --- Свещеният град на българите се е наричал Хиперперакион, но византийски историци са го съкратили в хрониките си като Перперакион или Перперикон. Както знаем древните българи са имали култ към Светлината - през деня олицетворявана от Слънцето, а през нощта - от Огъня. На специални за целта олтари бесите са наливали вино в огън и така са извършвали своите ритуални предсказания. Хиперперос или хиперпюрос от гръцки език се превежда като свръхогнен. Свещен град на древните българи. Храм на Светлината. Олтар на Огъна. Светилище - това е Перперикон. На две места в България съм се почувствала наистина у дома си - Белинташ и Перперикон. Тракия и Родопа с нищо на света не бих ги заменила!

Кристиян Орфей като "продаваем" туризъм, митология, история и т.н. има значение за гърците...Богатият "грък" може да се изпълни с шовинизъм...но празнината между неговата душа и Твореца не може да се запълни с митология, археологични "каманаци" и "алфа"-самочувствие... Моето мнение е, че за нас Праотецът Орфей може да има едно единствено значение- да осветява Пътя за всяка Душа, отправила се към Твореца, извървяваща Пътя към Бащиния Дом...Дали ще ходя по "свещена земя" зависи не от земята, а от душата на ходещия... Душа, носеща Светлина, осветява всяка една форма, с която има съприкосновение.... И мое мнение!!! Орфей първи е достигнал до истината, че земята има сферична форма, а векове след това неговите думи са повторени от други. Орфей Родопееца е убеждавал хората да се откажат от канибализма и от проливането на кръв. Още в Омировата епоха един тракиец, надхвърлил тесните рамки на своето време, е призовавал към здравословен живот – към приемането на растителна храна и отказване от животинската. Но далеч по-голяма негова заслуга е създаването тракийската писменост – свещеното дело на Орфей, започнато в Египет и довършено в Родопите, в което той привлякъл да участват и други поети. Не е ли странно, че от никой учебник по история ние не научихме, че траките са имали писмена? Едва сега разбираме, че преди ние българите да се докоснем до Библията, е имало “Библия Бесика” – Библия, преведена на бески език. А бесите са били най-напредничавото тракийско племе. Силата на словото е била осъзната от Орфей още тогава, много преди ерата на християнството, преди човечеството да чуе за първи път фразата “В началото бе словото...” С тази сила прочутият певец от Родопите е искал да обедини всичките 90 тракийски племена. Но явно други се уплашили от този колосален просветителски план и му попречили, като убили Орфей. И убийците едва ли са били точно вакханките, както разказва легендата. Родопееца е открил и за хората, и за природата чудодейния си божествен дар – музиката. Питагорейците са го титулували “канос” – цар на песните. Какво по-голямо признание от това?!... Опознал тайните на музиката и мощта на нейното въздействие, Орфей е можел да извърши грандиозен подвиг, като я даде на траките заедно с писмената. Впрочем не бива да пропускаме и този исторически факт, признат от най-видните историци и хронисти на Омировата епоха, че Орфей е дарил на гърците част от буквите на тяхната азбука. Но най-изумителното от всичко е, че той пръв на земята е предсказал идването на Спасителя – Исус Христос. Това се потвърждава от древните сведения, от един амулет, който се съхранява в Берлин, Германия, както и от илюстрацията на един керамичен печат в “Маските на Бога” от Джоузеф Камбъл (САЩ). В нозете на Разпнатия има надпис “Орфей – певец на Дионис”. Всичко това е представено в книгата на Никола Гигов “Орфей и азбуката”. Щом стъпите в “родината на музите”, както основателно някога са наричали Тракия, щом тръгнете към върховете на величествените Родопи, веднага ще почувствате духа на Орфей. Той е навсякъде – в започнатите и недовършени разкопки, сякаш открехнати врати на огромния подземен музей на Родопееца, в скалните надписи на свещения тракийски език, в полъха на фьона, в Орфеевото цвете – единствения представител на флората, който е способен от смъртта да се върне отново към живота. Само когато дойдете тук, ще разберете, че ние живеем върху свещена земя!

Много важно къде с какво свързвали Орфей. Важното е ние да го чувстваме в себе си. А истината винаги излиза наяве. В това съм убедена, затова няма нужда тя да се доказва. Много преди Европа да чуе за християнството Павел е шетал по нашите земи и първи българите, изповядващи орфизъм, са чули за Христа. Христовата вяра е намерила добра почва тук, защото Орфей я е орал преди това. Истината е, че много преди така нареченото покръстване по времето на Борис I, българите са изповядвали християнство.

Преди време сънувах ето този сън: В един заграден двор съм и си бера сливи от едно дърво, което беше израсло на голяма височинка като хълмче в двора. Набрах много, напълних си джобовете и тръгнах да излизам през една врата в оградата. Но трябваше да мина и да прекося цялата голяма площ, а на пътя ми стояха, по-точно лежаха млад красив и огромен лъв и голямо златистокафяво куче порода немска овчарка. Реших, че не се страхувам от тях и продължих, без да им обръщам внимание, те се доближиха до мен и кучето замаха с опашка весело, а лъвът се отърка в краката ми и бавно се оттегли. Поспрях се да им се полюбувам малко и продължих. Като минах първата врата, се озовах в едно по-малко дворче. Там ме чакаше друга врата, по-тясна от първата, промуших се някак през нея и попаднах в една територия заградена от висока каменна стена, в която нямаше врата. Наложи се да се катеря по стената и така да премина. След като направих и това, се озовах на една полянка постлана с трева, заградена от телена мрежа. На едно място в мрежата имаше нещо като отвор, от където можех да излеза, а навън зеленееше безкрайна и прекрасна райска градина от цветя и разцъфтели овошки и грееше ярко слънце. Но някакви хора бяха запалили голям огън отвън точно пред този отвор и ако исках да излеза, трябваше да премина през него и през дима, някак в съня си знаех, че там се намира свободата. Изобщо не се двоумих, реших, че и да изгоря жива, ще мина оттатък и го направих, озовах се на вълшебно място и тъкмо вдишах уханен въздух с пълни гърди и сънят свърши. Аз си имам свое тълкуване. Интересно ми е да чуя вашите.

В какъв смисъл , показателен ? Защо аз не мога да се досетя . Ето моето тълкуване. Дългите интерпретации винаги са ме изморявали. Затова ще бъда кратка. Ти имаш много чистота в себе си, Ина. Дори инстинктите ти са бели - вълкът символизира подсъзнателните атавизми. Ти си вече овладяла своите, макар и бели. Те вече са вързани и ти се чувстваш господар. И все пак - ето тук е важността на съня ти - ключът му - във вързаните вълци. Те са твоите вълци, Ина, те ще ти служат вярно и няма да ръмжат, а ще се умилкват около теб като паленца и ще изпълняват всяка твоя поръчка на мига. Само ако ги отвържеш. Защо не го направиш, Ина, това са твоите вълци - красиви, големи и бели. Те няма да те изядат, защото ти си господарят, без теб за къде са. Тогава само - когато ги оставиш на свобода, когато ги отвържеш и ги приучиш да ти се подчиняват, ще си истински и пълен техен господар. И ръмженето ще спре.

Стръмнината на улицата е нейния начин да се доближи повече до теб. Така тя намалява ъгъла на посоките ви с нея. Накрая ги изравнява, сливайки ги в една - следвайки своята стръмна улица, ти ставаш част от нея. Правилната улица е тази, която чертае една посока с теб самия, а не с твоята сянка-перпендикуляр. Но за да вървиш без да изпадаш от такава улица, ти трябва не само да вървиш... Катерачите изкачват високите и отвесни скали като ги прегръщат с цялото си тяло. Сънят ти е много хубав. Ти изпадаш от улицата не защото крачиш с разбиране, а защото ръцете ти бездействат. Краят на стръмната улица не ще те изхвърли само ако се вкопчиш в него, пренебрегвайки болката от тази остра прегръдка. Така той сам те превръща в негово знаме, забито на върха му.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=70295

Родопея - жрицата на Перперикон е на аватара ми. Във вените ни тече кръв на траки - чувствам я. Българите не знаят по какво стъпват. Земята ни е магична. Ние сме наследници на много, много древен народ. Всяка стъпка тук е жертва, положена на древен олтар. Всеки дъх е мистика. Всеки удар на сърцето е сливане с огъня. Ето линкове за Орфей и мистериите в орфизма: http://www.ohi.hit.bg/orfei.htm http://www.geocities.com/nur_varna/d59.html http://nikolagigov.hit.bg/ http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...p;mode=threaded http://www.sinia-planeta.com/BG/orfei.htm http://oceansoul.truden.com/orpheus.htm http://orpheusclub.com/index.php?act=artic...mp;parent_id=15 http://www.myvideowish.com/blogs_full.php?id=267 http://scottishrite-bg.org/index.php?optio...0&Itemid=42 http://www.bgd.bg/EXCURZII/Excursion_2004/istoria.htm http://www.borey.biz/index.php?m=1339&...d=27&lang=1 http://esoteric33.tripod.com/Index147.html http://www.tracianvalley.hit.bg/orfizym.html http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?p=22088 http://www.bgtourinfo.eu/trakite.html http://pismena.hit.bg/zmk.htm http://www.institutet-science.com/bg/orfArkb.php Ето и линкове към книги: http://antiques.zonebg.com/as/to.htm http://www.book.store.bg/c/p-p/m-474/id-38...-georgieva.html http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=11475 http://www.book.store.bg/c/p-p/c-152/id-13...kola-gigov.html http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=5918 http://knigi.biz/?act=products&do=deta...43e69cff262b33e http://www.perperikon.bg/flash/bg_intro.html

Довърши поне едно от тях, за да останеш удовлетворена.

Няма какво да мисля за съмнението. Самата дума си показва прекрасно значението. Съ - мнение ще рече - другият в мен винаги трябва да има право на мнение.

Ина, сънят ти е повече от показателен.

Пък на жената й трябва едно единствено нещо, за да е щастлива: Мъж

Велико парче! Едно от любимите ми на тази банда: http://www.vbox7.com/play:ebf0c7e1

Ех, как съм изпуснала да поздравя най-умния човек в този сайт! Нищо, приеми също моите пожелания да си останеш винаги такъв! Липсваш осезателно тук, приятелю. Бъди здрав и щастлив! Всеки ден да е рожден за теб, selsal! http://vbox7.com/play:cc37508b http://vbox7.com/play:f3b00bcd

Ех, не се наядоха тези хора, ех.

Аз ти вярвам.