Силвия СД

Госпожо, това което описвате за вашия съпруг е засягане на n. facialis от дясната страна. Долната му устна се криви наляво, защото нервът, който я поддържа отдясно е засегнат, този който е отляво функционира и придърпва дясната страна към себе си. Типичен фациалис. Във вашата ситуация има два варианта за причини: 1. посттравматичен оток в областта на оперативното вмешателство, засягащ нерва временно, което при прибиране на отока отзвучава от самосебе си, 2. рядкото оперативно усложнение - увреда на лицевия нерв по време на самата операцията - т. нар. периферна пареза - частично засягане, а не пълна парализа на n. facialis от оперативни вмешателства. Този нерв инервира зоната при околоушната жлеза - glandula parotis и е много възможно да се е случило точно това. Може да прочетете нещо повече по въпроса от тук В този сайт пише колега, който е със специалност точно това - лицево-челюстна хирургия, много се надявам да се включи със съвет. Но при всички случаи вие трябва да се обърнете към лекар - или невролог, или нервохирург, или лицево-челюстен хирург и то без да губите време в търсене на инфо и съвети от сайтове. Има си места и хора за тази цел - медицинските заведения и съответните специалисти.

Шекспир е бил велик ум. И неслучайно той е пребъднал през годините, през времето. Такъв ум те провокира да мислиш. И то да мислиш нестандартно. "Да бъдеш или да не бъдеш - в това е въпросът". Да. Въпросът е в избора на ... крайности. Да - в това е въпросът. Но човек е създаден не за да задава въпроси само. Човек е сътворен, за да намира и отговорите им. И Шекспир, както е присъщо само на един свободен ум, освобождава и нас сами да намерим отговора - отваря ни вратата и ни оставя да направим своя избор на отговор. Въпросът е в или-то, а отговорът е в и-то. Да бъдеш и да не бъдеш - в това е отговорът. Това казва и Fut с думите си, обхващайки истината за същността на бъденето, а Багира пак ни нарежда как точно да бъдем, пращайки ни в някакво небъдене, което зове себе си с помпозното име Бъдене.

Това да мислиш положително, е не само противоположност на мислене с отрицателен заряд, а е нещо в повече от него, като вид разчупване на линейността на мисловния процес. То и самите знаци го показват - отрицателното мислене е линейното мислене - двупосочно - само с два варианта - да и не. Но се губи същността - липсва онова, което е между да и не. Губи се средината. И се изпада или в единия, или в другия край - все крайности. И се изгубва истината. Не са случайни думите "Там, където са двама в Мое име, там съм и Аз." - откровение за това, къде се намира истината. А тя не е в крайности. Да мислиш положително означава да разшириш хоризонта на ограниченото си личностно мислене - да окачиш нови параметри на скучното двупосочно течение на мисълта си от едната до другата крайност и да поставиш съзнанието си в различно, в друго измерение. Но това не означава отрицание на каквото и да е с отрицателен заряд, а напротив - положителното мислене включва в пълнота и него - това е истинското положително мислене. Знакът + e като кръст, който съдържа в себе си и минуса, не го отхвърля, напротив - признава го равностойно, поставя го на равна нога, приютява го присъщностно, интегрира го, но му допълва нещо качествено различно - нови посоки - вертикали, сочещи колкото дълбоко, толкова и високо. Иначе, ако някой отхвърляйки отрицателното мислене, си въобрази, че мисли положително, да му кажа, че е в огромна грешка - той само е изправил знака минус да стане от хоризонтала вертикала, но това не е знак плюс в пълнота, а отново знак минус само че двупосочността от ляво-дясно е сменена с горе-долу - пак двупосочност и нищо друго, само посоките са сменени. Самият факт на отхвърлянето на отрицателността в нас е по същество най-силната отрицателност, най-закопаващото отрицателно мислене, само че маскирано като положително. И именно затова е закопаващо - бълнувайки, че отива нагоре, това мислене праща човека на дъното - щото нали, посоката там е горе-долу. Плюсът/кръстът/ е приемане, а не отхвърляне. Дънов е обяснил точно това с горния цитат. Той не казва в метода, който дава, да мислим "Господ ме обича само, ако не греша, ако съм безгрешен, ако мисля положително", а напротив - той обхваща отрицателността и я оцветява съвсем различно с мисълта „Господ при всичките ми грешки ме обича..." И продължението на тази велика, според мен, мисъл, е истинското положително мислене - "Започнете да движите мисълта си от вас до Господа, а после преминете от себе си към другите – към човека, когото мразите" - движението от себе си до Господа е вертикала на плюса, който не отрича, а само извисява движението от себето към другия човек - хоризонтала - първо го приема, после го разнищва, огъва го, разчупва го, завърта го, преобръща го, за да намери центъра, средата, точката на единението - там, където истината се намира. И тогава именно минусът е превънат в истински плюс.

Темата се измества в нумерология въобще. А на мен ми се ще да си поговорим за Питагоровите схеми. Има и стрелки за всяка една комбинация, по която се прави тълкуване в зависимост от празните пространства. Например: празните пространства на числата 2,5,8 - това се нарича Стрелка на Свръхчувствителността. Тук Мона е говори за един интересен феномен - този на "празните пространства". Винаги ми е много интересно, когато се говори за празнини. Защото знаем, че природата не търпи празни пространства. И когато нещо е изпразнено от съдържание, то с какво ли се запълва. Кое определя това с какво ще се запълни една празнина - нумерологията отговаря ли на подобни въпроси? Сигурно. Например - ако линията 2, 5, 8 - линията на чувствителността липсва в цифровите характеристики на един човек, то това се интерпретира като свръхчувствителност. А дали липсата на менталната линия - 3, 6, 9 - ще сочи свръхменталност?

Ех, как хубаво го е казал човека - изкуството е наука. Вярно е, така както е вярно и това, че науката е изкуство. И тогава хората на изкуството правят наука, а хората на науката - изкуство. Има ли разлика между тях тогава?... Аз мисля, че е изкуство и да метеш улиците. Не е важно какво правиш, важното е как го правиш. Изкуство е да влагаш душата си в това, което правиш - цялата да я влагаш, без остатък. Да я разкъсаш сам на парчета и да я раздадаеш. А снежинките... тях кой ли ги прави. Та те са съвършени.

Искате ли да ви кажа нещо - ако за даден човек е необходимо в конкретно превъплъщение да се роди 7-ца например, то той ще се роди със седем и по Юлиянският, и по Григорианският, и по всякакви календари, дори и по календара на маите, ако трябва. И ако носи нещото, скрито в 7, то той ще го носи, без значение дали се е родил на Северния полюс или в пъкъла.

една тъжна новина За мен Свенсон е просто другата реалност. Неговата музика е като врата към този паралелен свят, който повечето смътно сещат с безпокойство и когото вечно търсят, но никога не посмяват да заживеят.

Понякога е толкова смълчано, че чак ти идва да извикаш. Навън небето е оловносиво и вятърът е някъде изчезнал. Залутал се е нейде надалеко, а тук е тихото мъртвило. Сгъстен е въздухът. Сега дори да викна силно, няма да се чуе. Ще се удари в гъстота викът ми. И гларусите даже онемяват. Навярно чувстват неудобство да разцепват с криле и грачене простора. Дъждът се спуска кротко, но сигурно и някак напористо. Да. Сякаш неизбежно. Като истина. Запалвам си цигара на ниско столче на терасата. Приседнала по мъжки, подпряла лакти на колене, обути в сини джинси. Пуша бавно. За никъде не бързам. Едно момиченце отляво почиства своята тераса. Едно дете красиво, нежно като крехко цвете старателно мете дома си. И си пее нещо.

selsal Сънят нито е преразказ, нито е код. Нашето отношение към съня го закодира и води до преразказването му. Несъзнаваното не само не е без-образно, то е раз-образно, то е една преобразност, която не бива да се рамкира от дневната клишираност, а да й се позволи (на преобразността) да разцъфне без цензура. Несъзнаваното се изрича само, несъзнаваното е най-лесното за изричане нещо, но човешките псевдо-съзнания намират начин да възпрепятстват това изричане. Имам усещането за най-недействителна действителност, винаги, когато те чета. Но тук вече съвсем ме довършваш.

Да. Вие провеждате правилно лечение - другото име на Dotur е Doxycycline - препарат от групата на тетрациклините, с широк спектър на действие, Imuran e търговско име на Azathioprine, а дехидрокортизонът има странични ефекти при много дълго приложение. Доверете се на медицината. Иска се само търпение и воля за пълно излекуване. Когато човек силно и искрено желае нещо добро, цялата Вселена му се стичва на помощ. И учител ще намерите, такъв, какъвто искате. Още веднъж - желая Ви успех от сърце!

Да, Диди, благодаря и на теб, Звездните знаци съм ги чела преди около 10-на години, даже си я домъкнах и тук тази книга, обичам Линда Гудман и нейният тънък психологизъм. От Подводни, обаче, мисля да се въздържа. Ще ми се нещо Питагоровско да лапна. Благодаря, все пак, за отзивчивостта! Да, числата говорят сами. И не само числата. Всичко е звук, всичко е Слово. Уши да има човек.

Да, ясно. Не се тревожете! Заболяването има доброкачествена прогноза. Всички данни в патогенезата - характерното отлагане на IgG или на С3 или и на двата, говори за наличие на нещо чуждо. Установяването на натрупвания на фибрин, неутрофили, еозинофили и лимфоцити в засегнатите участъци, е очевадещо, че там стават промени по типа на възпалителните. Традиционното лечение се състои при по-леките случаи само от локално приложение на силни флуорирани стероиди. При случаи с генерализиран обрив, ако няма противопоказания за това, се прилага 60-100 mg преднизон дневно, като това се продължава докато се преустанови появата на нови лезии, след което препаратът се спира бавно, по схема. С тази терапия се постига ремисия в около 50% от пациентите. В последно време се препоръчва тетрациклин или еритромицин в комбинация с миацинамид. Това може да бъде и режим на първоначална терапия, като тя се комбинира и с кортикостероидната или след като заболяването вече е овладяно, за поддържане на ремисията до окончателното спиране на КС-терапия. Предлагат се и прилагане на azathioprine, cyclophosphamide, dapsone, пулсова терапия със стероид във високи дози, плазмафереза или cyclosporin A, но лечение с последния се налага рядко. Заболяването понякога протича по-продължително и спонтанно отзвучава. При всички случаи рано или късно настъпва излекуване. Да, йога много би помогнала в случая. Може спокойно да се комбинират традиционната с алтернативната медицина, така ще се излекувате по-бързо и трайно. Успех!

Благодаря ти, magic Moon!

Всички автоимунни заболявания, според мен, не са изобщо автоимунни, а са патологични процеси, свързани с насочени имунокомпетентни клетки и имунни тела към собствените клетки, в които, обаче, има скрит и неразпознат чужд агент. Например вирусните частици са мънички и имат липопротеинна обвивка, която "събличат" при влизане в клетката на макроорганизма, за да останат "голи" с генома си само и да се реплицира той за сметка на този на клетката-гостоприемник. Така се извършва размножаването на вирусите в организма. Съблечената вирусна обвивка стои "окачена" на оградата - мембраната на клетката-приемник и играе роля на антиген, срещу който организмът си изработва антитела със специфична насоченост спрямо съответния чужд нашественик. Атакувайки външния агент, те унищожават и собствените клетки, защото те са "маркирани" на мембраната си с чужди белтъци. Медицинската наука е "кръстила" много заболявания автоимунни, защото не е открила причинителя им, а в патогенезата им са налице ред имунологични механизми, което говори само за едно - външна причина за болестта. Имунната система има генералната задача да разпознава и да се бори с чуждите агенти. Така че, йога, като система за укрепване на тялото, със сигурност е подходяща при т.нар. автоимунни заболявания.

Ясно. А какво е, когато се повтарят две двойки цифри. Например при мен се срещат две 6-ци и две 9-ки. Освен книгата, която препоръча Мона, от къде още може да се прочете повече по темата. Дайте малко литература, ама качествена.

Небесата прибират рано чедата си.

Кажете още нещо за тези стрели и магически квадрати, моля! Как се построяват, пишете по-подробно, ако може. Темата е страшно интересна.

Атлантида Силвия, не разбрах повтарят ли се някои от тези цифри при теб Да. Две 6-ци.

Благодаря ти! Питагор е бил много умен мъж. Може ли да напишеш още нещо за неговата схема за анализ. Страшно ми е интересно.

Атлантида, Кабала, в частност нумерологията ми е била винаги много интересна наука. Не, по-скоро висше изкуство е тя. 3 6 9 са моите числа. Те навсякъде са около мен. Рождените ми числа, числата на името ми, на родния ми адрес, последните и в ЕГН-то ми дори - те не се избират. Навсякъде са с мен, в най-важните моменти от живота ми отново са 3, 6, 9. Любимите ми числа. Погледни и датата ми на регистрация в Портала - 09.03.06. Не съм избирала кога да се регистрирам, видях го постфактум това. Виждам, че имаш доста познания в езотеричните науки. Може ли да ми кажеш нещо повече за тези числа, моля. Благодаря!

Добро утро! On My Way Home

selsal ... и за миг я видях как в същия тоя вход, някой ден... И дано така стане, щото... аз баница не мога да правя и в тая задача не бих могъл да я отметна. Ето как полъхът на смъртта, дори само мисълта за нея, ни открива колко е дълбочината на обичта ни. Миг само едва, но какъв - светкавица, осветяваща бъдещето. И аз желая да изпреваря своя любим. И не за да не виждам как си отива от този свят, а за да мога да го посрещна там, така, както аз си знам, а може би и с някоя баница. Там да му я раздам.

Зара_, прелестни са тази музика и този стих!!! Като ги слушам, чувам да звучи

Как хубаво го е казала shelter. Суеверието е суета. Еси, какъв котарак само! Обожавам черни котки. Ако черна котка ми пресече пътя, знам - на добро ще е. С тях най-добре си разговарям. Сутрин толкова бързам, че понякога три пъти се връщам за дреболии. Пука ми, тройно ми върви май в такива дни, не знам. Когато се връщам, знам - връщам се по-назад от смъртта, към която съм се разбързала. И това странно ме успокоява. Вчера беше петък 13 - бях дежурна - най-спокойното дежурство в клиниката въобще от месеци.