Силвия СД

Обичай ги! И още много обичай! И още, и още, и още... И повече от много и повече от още - всички!

Не, Диди. Другото име на Орфеевото цвете е Силивряк, още Безсмъртниче. Латинско наименование Haberlea rhodopensis. В Родопа планина го има в изобилие. Изсипват се нежните му дъхави цветчета като водопад от склоновете на скалите - расте по високи места, по скали и проветриво, обича слънцето. Многобройни малки цветчета, цели потоци в бяло, среща се най-често в сребристо бял цвят или в нежно лила. Защитено е със закон като много рядко цвете. Единственото известно, което може да възкръстне след смъртта си. От тук не мога да ви пратя снимки, но като се прибера, на другия си компютър у дома имам, като обикалям из Родопа, съм снимала.

Да, няма нужда - ти добре го правиш и сама.

Хахаха. Силвия, не си разбрала пак и се изказваш и неподготвена. Певецът, който като пее се слуша, не се харесва на другите, защото от това, което той чува, нищо или почти нищо не достига до тях. Той пее на вътрешното си ухо. То пък му показва как звучат нещата в устата му и около носа му, но не и оттатък при публиката. Затова на неопитни певци често им казват: ти някога пял ли си на друг освен на себе си? Шокът идва след първия запис - илюзията се разбива. Разбираме, че сме живели в ограничения свят на нашето вътрешно ухо. И тъй като сме се слушали сами себе си, нищо от нас не се е чуло. Човек трябва да поиска да пее за публиката, да направи нещо за другите, за да се вдигне бариерата на суетата и да се премине в истинското изкуство. Странно, но опитностите на певеца показват тази обща житейска истина много нагледно. Ако отидеш на някой майсторски клас, това ще го чуваш често като забележка към певеца: Ама вие непрекъснато се слушате! Това означава, че той все още не се е научил да дава. В чисто технически смисъл не се е научил, че когато най-слабо се чува сам себе си и остави чувството, а не звукът да го води, навън излиза истинска музика. azbuki, знаеш ли, аз пея откакто съм се родила. Буквално от бебе. Във всички хорове, в който и да участвах преди, винаги ставах любима солистка и доста завист изяждах от страна на останалото хорово множество. Имам концертни изяви пред много публика в най-различни градове и страни. Един от ръководителите, който много настояваше да продължавам, защото вече отказах да ходя по такива занимания, ми се примоли да посещавам сбирките веднъж на десет пъти в сравнение с останалите, защото на мен не ми било нужно, а на тях, можела съм и без репетиции да мина, човекът е врял в бранша професор в Музикалната Академия. Защото, нали разбираш, че с репетиции и напъни само не става. Ако поискам, мила, мога така да те надпея, че да звучи цял живот песента ми в ухото ти. Но не искам да го правя. Защото зная, че мога. И защото няма на кого да доказвам нещо, особено на публика, който хал хабер си няма от музика.

Диди, за кой ли път се радвам на мъдростта, идваща от дълбините на душата ти. Не се безпокой, хората, отписващи половината свят, са отписали половината свой такъв. Бъди винаги будна, каквато си! "Абортите - за и против" - е заглавието в темата. "Не съди!" - има такава заповед.

Ако под елементарна превенция имате предвид конвенционалните профилактични мерки като противозачатъчни средства, не е това начина. Защото никое такова, дори най-засуканият контрацептив, не може да предпази 100% от нежелана бременност. Истинската превенция е хигиената на душата. Тоест бременността да е желана или с други думи - да си лягаме с човека, с когото се обичаме, а не с кого да е.

Айде, Наздраве! Днес е празника на кръвта - Огън!

Ааа, Любо, "Ю би форти" са ми любимци, как ме уцели само!

Любо, за теб!

Не убивай, не пожелавай, не кради, не прелюбодействай... все едно и също е. Както първата и последната и както всичките десет, са една и съща заповед. Заповед до човеци. Убиващи се. Самоубиващи се. Умиращи. И тази заповед е: ЖИВЕЙ!

Латина, сърце не ми дава да излизам на "мяу" насреща. При това си ми симпатично коте - да спазим последната Божа заповед - кво беше там.

Българският финансов министър, като един силно загрижен за родната икономика човек, влиза отчаян в катедралата Ал. Невски и като един дълбоковярващ християнин моли Бог за помощ: -- Господи, кажи ми колко дълго продължават за Теб десет милиона години? -- Десет милиона години за Мен са като една секунда. - отговаря Бог -- А колко са за Теб десет милиона лева? -- Десет милиона лева за Мен са една стотинка. -- Моля Те, Господи, дай ми една от тези твои стотинки! -- Ей сега. Изчакай една секунда.

Аз нямам избор - нали ти казах - не ми се СПИ.

А на теб защо ти се виждат пък "неприятни разправии"? Неудобно ти е мястото в твоята точка ли? И защо ти което искаш трябва да става? Като не искаш да гледаш "неприятности" има лесно - не чети в темата. Пиши например в кво беше - "да не убиваме"... Аз си правя густо, щото не ми се спи.

Да. Помни слонът - моят приятел.

Като стана дума за вселената, ето една: http://www.zagadka.hit.bg/entrance/5.html А на мен какво ми се случи днес? Случи ми се Днес.

Слонът е по-по- от мухата. Обаче, мухата е най!

Латина, не знаеш колко си ценна! Понеже виждам, че имаш склонността да разсъждаваш самостоятелно, искам да ти отправя един въпрос - ти как мислиш, дали Господ е безгрешен?

Силвия, наистина, привижда ти се. Много съм спокойна в момента и съм много далеч от викането. Имах един прекрасен ден. Може би просто се опиваш от красивите си фрази, не знам. Както в пеенето, когато певецът сам се слуша, вместо да живее музиката. Зле звучи това отстрани, ама на него му се струва добре, защото сам се слуша с вътрешното си ухо. Това, което аз видях в предпоследния ти пост е едно сърдито дете, което около себе си все вижда удари и заплахи. Това дете удря наляво и надясно, защитава се срещу несъществуващи армии, а със стремежа си към красиви формулировки и с интелектуалната си студенина скрива една дълбока ранимост или може би нараненост. Мисля, че би било полезно за теб да се вгледаш в това, а не да го прехвърляш върху другите, особено върху хора, които едва познаваш и които надали имат повод нещо кой знае какво да си мислят за теб - все едно дали лошо или добро. Далеч съм обаче и от мисълта да те съветвам. Само исках да споделя гледната си точка. Изобщо не искам и не разчитам да я приемеш, но може и да ти помогне за нещо. Това е. ... Точката отстрани слуша и гледа зле, защото не успява да чуе и види вътре - това обяснява надълго и нашироко selsal за зрението и слуха на хората - гледни точки. Ти даваш навременен и типичен пример. Всъщност, аз само попитах от кого е цитата. И изразих принципно несъгласие с него. А не с теб, azbuki - не със самата теб. Ти го направи перфектно вместо мен. А защо помисли, че се интересувам от теб или твоята гледна точка?

И аз това казвам - някой е получил двойка, не е трагедия, нито провал - поправимо е, нека да му е за урок - да се научи да поеме своята отговорност и последствия от поведението си. Иначе ще има какво да съжаляваме.

Не, ти не се опита - ти го извика. Още продължаваш да го крещиш. И е красив този вик, защото е вик за живот.

Макс, знам, че си добро момче и харесвам хъса ти. Знам също, че те тормози тази двойка, иначе нямаше да споделиш - а ти си искрен и изля болката си. Дори една двойка. Достатъчно е. Тази двойка е цели 100%. За мен. За теб също, видно е - още търсиш успокоение в многото шестици, в неудобната обстановка за йога, тоест - оправдания. Аз ти поднесох само предложение. Поговори още веднъж с момчето. Иначе съвестта ти ще те изяде. Това "трудно" дете е цяло щастие за теб - то е предизвикателството да надникнеш в "трудността" и да се справиш с нея. И двамата печелите при такъв изход от ситуацията. Сигурна съм, че го можеш!

Хубаво за курса и за ползите, които той носи на вас. Добре. Но какво стана с ученика, който има оценка двойка, защото не харесвал географията? Аз имам братовчедка учителка - тя подготвя студенти в математическите вузове и се шегува така: "Чакай да видя днес на изпита по едикакво си колко са ми писали." - което означава, че ако един учител постави двойка, той я поставя на себе си. Останалото е оправдания.

Или към Любовта? Въпрос на избор... А, нали ЛЮБОВ-СТРАДАНИЕ беше едно и също и ти беше съгласна? Тогава какъв избор - между едното и същото ли? azbuki, когато човек реши да спори не заради някаква своя идея, която той искрено изповядва, тоест живее, а за самата идея за спор, но спор лишен от идейна база и обосновка, тоест изгубил идейността си още с възникването си, което ще рече - жалко подобие на спор, което пък се нарича обикновено заяждане, неминуемо се стига до момента, в който той отрича сам своята изходна позиция. Както в този показателен случай. На мен ми беше лесно, ти сама стигна до тук - самоотрече се, без грам моя намеса. Аз дори не те и бутнах с пръст. Самоотричането не е в никакъв случай лошо качество. То е външен израз на вътрешната борба между именно ДВАТА РАЗЛИЧНИ МАТЕРИАЛА. Борбата между двете природи в нас показва, че сме все още живи и се борим за глътката пречистващ въздух, за хапката животоносеща любов, за онези - другите 50%. Тази борба продължава до момента, наречен смирение. Мирът, като дълбока вътрешна същност много прилича на "адски студ" отвън. И отново да си задам въпроса - от къде е този цитат?