Силвия СД

Така съм съгласна - духът като лечител. Вярно, има една такава тема тук из Портала. Не зная дали Бог се развива, но ако питаш мен, доста се е ... поотвил.

Духовни клиники - странно ми е това понятие. Духът боледува ли? Както и странно звучи идеята за виртуално лечение на телесни болести. Виж, интернет простора е чудесно място, според мен, зе лечение на душевно болни...

Разбира се, че греша.

Аурата няма нищо общо с душата, Ники_= Но щом смяташ, че греша, добре.

Ники_ , не смятам, аз зная. Ти, например, точно с този си въпрос към мен, го доказа...

Да, но, Орли, мислех, че ти ще разбереш... Тялото (тук включвам и ауричното), е само видимата твърда или малко по-фина, но материална част от човека и поради този факт то се изследва с подобно - със сетивата. Душата е невидимата част, затова пациентите застават и с гръб към психотерапевта, когато се изливат. Разбира се, че не можем да ги разделим, но при психотерапията се събличат други дрехи, а аускултацията, примерно, е на друго ниво. Интернет е подходящ за подобна процедура, не мислиш ли?

Но тя, музиката се вижда, не знаеш ли? Например сега те чувам, като те чета. Ти звучиш! Сигурна съм - Словото е Музика.

Понякога ми е трудно да повярвам... но се уча да стопявам съмнения цял живот един - колко много време... топя се по малко всеки ден, всеки миг, докато накрая се... разсъмна. Добро Утро!

чудесно!

Има вдъхновение, има и издъхновение. Ние тук правим второто. Бяс, разбирам те, мисля не зле. Весело решение ти отпращам, споделено - за да не ме обиждат пръските от колите, предварително се отъркалях добре в калта. И пръските ми се виждат сега като божествен дъжд, като манна небесна.

Никой на никого не може да помогне. Ние помагаме само на себе си и само ние можем да помогнем на себе си, никой друг. Заглавието на темата е много подходящо за подобен род мисли...

Днес си спечелих хляба честно. Нали кой каквото се сети. Аз това се сетих...

Добре, Никола, извини ме за общото неразбираемо писане. Ще ти отговоря конкретно - нямам идеал за семейство. Дано сега разбереш.

Всичко, което се случва има смисъл, когато се изживява и се обезсмисля в опити за осмисляне. Не искам, не искам да тълкувам сънищата си. Стига ми това, че ги сънувам. Просто живея живота си и срещам себе си по познати, но забравени от много напластен прах в душата, места. Не в глас може човек да се влюби, а в това, което достигне до слуха му.

А какво ще кажеш, selsal, за един танц с бесове? Да, признанието за собствената бесовност ни доближава до реалността повече от всякога. Но това изолирано само по себе си, както и обявяването или дори търсенето на божественост само, игнорирайки собствената си несретност, е своего рода екстремизъм. Реализмът дава равни права и на двете, облича ги в съществуване без страх. А какво е един нестрашен или поне не толкова вече страшен бяс, а? Бяс ли е вече той? Що така се сещам тука за Яхве... Както казваш най-първо е да си признаем, че всеки си ги носи, а после - Вендор с две думи отново - да ги поразбудим, но не раздрусвайки ги, а бавно, с любов - бесовете и те си имат страхове защото.... и ще се скрият още по-дълбоко, оттам не духовни, а божествени ще се произведат.

Психотерапия е друго, Орли. Виж, тук интернет дори е може би по-подходящ - пациентът не вижда очите на психотерапевта, което спомага още повече за отварянето му - първо важно стъпало по този път.

Разбира се, че могат Ами самите бесове, са си духовни по своята природа.Аксиома.Следователно-те, като духовни "същества", се раждат, хранят се, живеят от духовността ни. Тоест-колкото по-духовен е един човек-толкова повече бесове живеят в него и толкова са по-охранени и жизнени. Заради това и първото блаженство е "Блаженни са низшите духом...." Помниш ли това? От кога чаках някой да даде точно този отговор. Крайно време е хората да се научат да разчитат и вярват на себе си, а не на люде със съмнителна психична стабилност, наречени "духовни лица", които въртят в устата и писанията си често думата любов, точно защото изпитват огромна необходимост от нея. Да вземем "свети" Павел, например, (този ми е "любимец" ) - ако такъв човек е пример за духовност, ами какво остава до обикновените му последователи. Все си мисля, че този светец е бил яко лоби на някаква неизвестна духовност, почти мистериозна, да не кажа направо мистична... но не такава за някой, имащ поне малко понятие от психология и психиатрия. Но едно прозрение не мога да му отхвърля, впрочем недоказано негово ... "ако любов нямам, нищо не съм..." Не допускам никой да ми отнеме вярата в себе си! Който вярва в себе си, няма как да не вярва и в останалите хора - тази вяра е проверената и истинната, а не тази, която се опитват да натрапят отвън с някакви изтъркани до втръсване вече уж духовни фрази, когато е налице намалена вътрешно своя. Неуверените в себе си хора най-често се поддават на манипулации от рода на т.нар. духовни и поради неукрепналост стават лесна тяхна плячка, нищо друго. Trichocephalus, радвам се на присъствието ти тук!

Не зная дали вярвам или не. Не зная дали обичам или не. Но докато съм жива, все ще се надявам... Надеждата ни свързва с хората, а хората са моите... Богове. Надежда, мой компас земной, а удача награда за смелост. А песни - довольно одной, чтоб тольком о Доме в ней пелось.

Бог не е онзи, който те отнема от себе си. Бог е този, който те връща на себе си.

Отдавна напуснах полето на мъдростта и философията. Разбрах едно - тя е плода на страданието... От лудите съм, пък каквото - такова...

Така... Ще ви помоля всички, които употребявате думите двойки и партньори, без да се замисляте, по инерция, само защото са добили масовост, да си изясните добре какво тези думи означават. Двойката предполага отделеност, дистанциране на две самостоятелни цялости, съвсем разделно една от друга, макар и една до друга. Партньор е само френския/латинския вариант на обозначение за разделеност. Така обособените отделености трудно биха могли да се до-пуснат един друг, а от там - любовта ще има проблем да се случи. Ако всичко беше наред с тези понятия, то те нямаше да се употребяват и в съда при бракоразводните дела - еди колко си семейни двойки се развеждат, например, поради несходство в характерите на двамата партньори - изречено в статистически стил. И това важи не само за любимите, а и за приятелите. Колко хора сте мислили за истински приятели, а после се е стигало до там, че ги подминавате... Защо?! - защото човекът още робува на стари идеали. Защото двойките си партнират само, вместо да се слеят в единицата. Грехът се състои в позицията на едно място, в закостенелостта, в недвижението. Всяко ново нещо е ново за времето си, но то започва да остарява още с възникването си. Христос въвежда нови идеи, които са достатъчно еретични, за да не се приемат в онези времена, но сега много хора вече ги изповядват. Когато човечеството приеме най-накрая тези идеи и заживее в тях, т.е. оплоди ги и ги роди на практика, в тоз час те вече са остарели. Да не говорим пък, ако си стоят дълго в скрина на човешките закостенелости, т.е. още дори не осъществени на дела. Бъдете сигурни, Второто пришествие ще бъде нещо изключително различно от тези остаряващи вече, макар и не приети от болшинството човеци идеи, свързани с братолюбието и любовта къв всичкото цяло. За мен те вече са грях, понеже са нещо старо вече, защото съм ги приела, живея, изповядвам и ако се застоя тук, рискувам да си стоя само и да не се развивам, да не потърся новото в следващия миг. А усъвършенстването не става за миг покой, става за вечност движение към именно един такъв миг. Движението, пък, е по спирала. Аз имам една идея - предложение и тя е да заместим тези думички с думата "един". Разчупете шаблоните на така задъхващото ни се вече от условности битие в общестеното лицемерно съзнание. Те са лъжливите паравани и фалшивите стожери на един овехтял морал, те са бариерите пред истинското щастие, което човек цял живот търси неуспешно, търси и не намира, защото се опира именно на стререотипи от миналото. Ето защо съм против брака и то от дете още - ами остаряла работа... Любовта е двама, които са се слели в един, без да се ограничават в свободата и без да губят ни грам от своята самоличност и развитие. Те са вече един, просто защото се обичат. Но обич не като игра на тенис с перфектни подавания и добро партниране, която поради факта, че е игра, винаги в своята кончина ще има един победител и един победен, а обич, която дори не е де-финирана като такава, но от всяка нейна проява струи живот и този живот е раждащ свобода. Един е думата - любов е, а тя не е и дума дори или поне не е само дума. Когато човек забрави за себе си и се остави без предразсъдъци тя да го посети, тогава той се преоткрива отново, намира се. С това, Никола, ти отговарям на всички разделнопоставени въпроси.

Кристияне, добре че те има, брато! Няколко човека в този сайт сте ми предостатъчни.

Любовта е във висша степен справедлива към нас, но ние не сме справедливи към нея.

Като си тъжна, тъгувай. Като си уморена, почини си от силност, бъди себе си, изживей каквото там. А утре ще бъдеш силна, не защото трябва, а защото си!

Иване, на мен ми се случи скоро нещо подобно - не мога да ти кажа дали се влюбих (още не съм определила какво е и май не искам да го определям и май-май никак няма да го о-предел-я), но след като чух гласа на един човек, аз..... онемях. Обръщам внимание на жестове и гласове, но повече на очите държа какво ще открия там, не мислих, че един глас толкова дълбоко може да ме развълнува, чак ми изчезна и чувството за хумор, а него го губя изключително рядко, то беше... като изникнал от нищото кътан спомен, като нещо толкова познато, като дом... и аз се завърнах там... Неописуемо е.