Силвия СД
-
Общо Съдържание
2924 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Силвия СД
-
-
Я, виждам - със selsal сме отворили нова тема, не без модераторска намеса, вероятно. Както и да е - ще се възползвам от това, за да си поговоря с някой, който го вълнува, ама наистина, темата.
Много пъти съм се питала с какво е заслужил Исус своята горчива чаша. Ти не си ли си задавал този въпрос? - СилвияДаже май му знам отговора. (Не е щото е прокудил майка си). Старозаветен е принципът, според който лошото дело се наказва. И оттук старозаветна би била интерпретацията, според която Исус е разпнат, поради грях.
В какво Синът е сгрешил, за да се наложи да изкупува половината грехове на човечеството? - Силвия
А новозаветна е представата (благата вест), че сред всички грешни (щото "праведен ни един няма") се е явил безгрешният, а то само безгрешен може да изкупи греховете на тия всички грешни. Ако жертвата носи вина, тя не е никаква жертва. Ей тоя Един (безгрешен) е Божията любов към човека, въплътена в човек сред човеците, за да може хората - по силите, на които не е изкуплението - да бъдат изкупени и спасени. Майчината любов е ценно нещо, но тя няма стойността на спасението и оправданието пред Бога, и изобщо смесването на двете е доста наивно (светско) занимание.
(Аз така се бия - без щитове. - Силвия
Остана и да ме набиеш без щит.)
И какво, ако те набие жена без щит?
На въпроса, който ти зададох - даже изобщо не му знаеш отговора, а ми сказваш известни религийни шаблони - обяснението за жертвата никак не е новозаветно, само е преправено на такова, жертвените олтари са емблематичен белег на езичеството, а ако искаш моето мнение, дори е по-натъртващо и утвърждаващо греха - един вид големи грешници сме това - хората, брей! Но това е друга приказка - някъде из форумите, мисля, имаше тема за греха и спекулациите на църквата с това понятие. Аз съм на особено мнение за човеците по този въпрос и ако те имат изобщо някакъв грях, то той се нарича невинност, по семплата логика, че ако Бог е сътворил човека по свой образ и подобие, то човекът не е носител на грях. Обратното твърдение би било богохулство, поради пряко обвиняване на бога в грешност.
Та на въпроса ми и по темата - отговорът ти е не е щото е прокудил майка си, но аз мисля, че е точно заради това, разбира се, съвсем образно казано. В някои гностически учения, мисля, на Василидската секта (но не съм сигурна, ще проверя след това), се открива интересно обяснение на Божествената природа и Сътворението. Според тях гностици, преди началото на всичко имало бог - Първият Човек (да го наречем Отца). От него произлиза Вторият Човек (това прилича на Сина) и стават "двама мъже в града". Но имало, отделно от тях и Женско начало - Светият Дух. Той, обаче, бил твърде много за Един Човек и твърде малко за Двама. Затова част от него прелива от Небесата и пада в материята. Така се е сътворил света - от падналата част на Светия Дух. Онази - същата част, която била малко за Сина и подир която Той слиза, за да я завърне в Себе си. И ето къде е Кръста. Тук, в тази на пръв поглед наивна по детски притча, се крие дълбоко знание - тайна, която от памтивека вълнува хората, а гностиците са знаели.
-
Около 16 - 18 този месец съм в София на един симпозиум, ако софиянци имат желание, може да се видим в един от тези три дни.
-
ЧРД на Илиян Хавов!
Там, дълбоко у нас...
минало оживява в бъдеще,
нощта се прегръща с деня,
сянката се стопява в слънцето
и всичко се превръща в Сега,
когато там -
някога във времето,
някъде дълбоко у нас,
в Един Миг
се случва ... Красота,
пред която...
се онемява!
Жив да Си!
-
-
Благодаря и на теб, nina7705!
-
Думата си е много хубава. Но се разбира превратно, както и думата съжаление - жалеенето е изпитване на едно от чувствата, така че е вид съчувствие (последното се употребява в по-общ смисъл, защото чувствата са разнообразни - могат да бъдат и позитивни).
Смисълът на снизходителността е именно в снизхождането, но не на някой по-високо стоящ в някакво отношение спрямо друг, а в смисъл на слизане в по-ниски слоеве на умствения или чувствения свят - там, където в момента се намира някой друг. Знаете, че и емоционалният план, както и менталният също са на нива - има високи чувства и ниски страсти, има висока мисъл, както и примитивна. Хората също никак не са равни, а идеята за равенство е извратила света. Не може да има две еднакво високи дървета. Няма и еднакво високи човеци и по-добре.
А за да чуе един, чийто мисли или чувства са по-високо от тези на друг, който не мисли с неговата висота или не чувства с неговата сила, той първо трябва да се наведе. Снизходителността е началото на разбирането. Едва след това иде ред на доброто чуване, а по-натам и на съ-чувствието или съ-мишлието (съ-глашението). А още по-натам - на съ-страдването.
-
Благодаря ви!
-
Сдравей, Силвия!
Като българка е нормално да се запитам - кои са моите корени. Каква кръв тече в нас, българите. Приемам, но донякъде твоето мнение.
Май трябва да мине доста време за да реша имало ли е славяни или не. Засега съм на позициите, че все пак такова животно има.
Здравей и ти, Ани!
Такова животно като славяни няма, но пък има славни животни.
Да търсиш корените си е похвално. Но знай, че корените на човека са на небето. А до тях стига този, който е готов да рови истински дълбоко. Дълбоко - чак в кръвта. Кръвта е паметта на небето. Попитай я, тя най-добре ще ти каже каквото искаш да знаеш.
Траките и те са такова животно, дето го няма. Терминът траки е гръцкият еквивалент на латинското славяни. Латините са наричали нашите деди склави, а елините - траки. Измислиците, с които ни пълнеха главите като деца в училище, а и които битуват още недетронирани съвсем в царството на историята, просто не са верни.
Българите сме били винаги по тези земи, една част от тях остава на Балканите, а по-голяма част се разселва на север и на изток. Българи поемат към Ирландия и я заселват (Народа Болг), други - далеч към Азия, където създават свое държавно устройство, с широки граници и високоразвита култура, а много лета - с тях и много поколения след това, начело с Аспарух (междувпрочем и това е гръцка транслация на Аспер-рих), се завръщат по тези земи, където ги чакат своите, останали тук българи, които изпълняват успешно мисията си да опазят тази земя българска.
Ако искаш да търсиш корени на българите, започни от пеласгите.
-
Каво е било наистина отношението между тези две основни нации от които сме възникнали?
По какъв начин славяните са възприели върховенството на прабългарите?
Явно,че Аспарух и хановете след него са наложили политическата си воля над многото славянски племена. Затова и името на държавата ни е България.
От своя страно многочислените славяни са оставили своя генетичен и езиков отпечатък върху нас.
Защо в момента някои се мъчат да отрекат напълно славянската ни кръв? Нямам нищо против прабългарите. Обичам си ги и тях
така както един човек обича и двамата си родителя, но не мога да приема тенденцията на антиславянското говорене напоследък. 
Ани, първо, славяните не са нация, по простата причина, че те не са имали държавно устройство, а в международното право под нация се разбира съвкупността от гражданите на определена държава.
По този въпрос, който задаваш, има писано много, но това, което ти лансираш като идея, е, че Аспарух идва тук като завоевател. А то не е така, защото той точно тук се връща у дома.
Няма такова животно "славяни".
За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос, влиза в политическа употреба през 1593 г., като дотогава slavi е, всъщност -sclavi - в превод от латински - роби и тази дума се използва във византийските извори.
Няма нито един роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - т. нар. славянски и български, а се говори само за българи и български народ( за повече подробности - "Колко народа покръства Борис" от Никола Църцаров). Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със "славяно-българска държава", а винаги се говори за българи и България. Също така няма нито един чужд или наш извор в който да се споменава за прабългари и ханове, а навсякаде се говори за българи и владетелят на българите.
Терминът склави от византийските извори се е използвал от църковниците-хронисти в смисъл на роби, "светлокоси роби", или "нечестивци", с който са наричали не-изповядващите официалната християнска вяра - арианите. Според възрожденеца Марин Дринов, както и д-р Ганчо Ценов, славяните са, всъщност, траки. На подобно мнение застава и изследователя Йордан Табов. Интересен факт е, че антропологическите черти на т. нар. славяни и траките е смайващо еднакъв. Изследователите са на мнение, че след покоряването им от Рим, траките започват да бъдат наричани и "склави", а част от тракийските племена се изтеглят на север и след векове нахлуват обратно на Балканския полуостров, но вече назовавани като "склави" (светлокоси роби) и "нечестивци" от църковниците-хронисти. Българската история от 866 г. когато се налага насилствено официалната верска доктрина на Византия (т. е. през 866 г. Борис провежда препокръстване) та чак до наши дни е била фалшифицирана от гръцките хронисти, българските и руски църковници, и чужди историци в по-ново време в услуга на панславизма.
Панславизмът тръгва с основната идея, че руските славяни трябва да завладеят първо Османската империя, после Европа и накрая целия свят, което се разбира от Азовския завет и "Начертанието" на Петър І Велики, както и "Начертанието" на Екатерина ІІ Велика.
Това е доктрина, възпрепятствала българската държавност, набивала комплекс за малоценност и донесла неизброими страдания и геноцид над българите. Нейни проявления са и до днес македонизмът, политиката на Гърция за гърцизиране на българите в Беломорието и Албания... От времето на Петър І Велики чак до края на ХХ век Русия глези и толерира Сърбия, Гърция, Влашко (Румъния) за сметка на България и води политика на купуване на българската интелигенция с цел славянофилията (русофилията) да бъде еталон в България. За разлика от България на Сърбия се отпускат милиони рубли само за да се стимулира сръбско национално освободително движение против Турция, а българският народ е принуден да заплати "Освобождението" си. Да, буквално да плати цената за свободата си - а тя е 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато... Това е обнародвано в брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. с Указ № 1144 на княз Александър Йозеф фон Батенберг.
Цялата ни история е преиначена основно, но напоследък извират буквално все повече неоспорими исторически факти и оживяват истината за съществуването на българите много назад във времето и е наивно да се мисли, че българската държавност датира едва от годината 681. Както пише Илия Илиев - това е една измислица, поставена редом с една илюзия.
-
Единственото, за което си заслужава да живееш, е същото, за което си струва да умреш.
Всичко в този свят си заслужава да живеем, още повече, че животът ни е дар, нямаме права върху него. А двете най-хубави неща на света са душевната хармония и любовта - нито едното от тях не изисква умиране, за да бъде постигнато, напротив.
"Който намери живота си, ще го изгуби;
и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери."
Не всичко на този свят си заслужава да живееш. Едно едничко е - как да се научиш да оживяваш.
-
selsal
Ти (навярно) разменяш местата на духа с психологическия анимус. Докато анимусът в своята основна част е несъзнаван и без да е нагон има нагонови аспекти, то духът за разлика от анимуса е рефлексивен. Анимусът свободее, без да е свободен, и за това твърде често е стихиеен, ала духът винаги дефинира свободата си, той не е волен летеж, а ориентиран полет.
Може би е така, както казваш. А към какво е ориентиран полета на духа, дефинирал свободата си?
Работата е работа, защото е възнаградена, защото служи за да изхрани човек, една работа даже да има нематериален предмет, тя е обвързана с материално обезпечение. Ако човек толкова обича онова, което работи и държи духът да е изпълнил тази работа, той ще се откаже от всяко възнаграждение свързано с нея (например, Светият Дух се дарява не по заслуги, а по благодат, тоест няма цена). Но ако човек смята работата си за духовно занимание и в същото време стомахът му се ползва от тия занимания, този човек не е коректен в интерпретациите си, той е самомнителен (какво да се прави, стомасите придават тежест).
Съгласна съм. Това, което обичаш, няма цена. Но гуруто казва друго, което ти не успя да схванеш и на което аз се противопоставих. Помисли пак и ще видиш - даже съм сигурна, че вече си го видял.
Отново казвам, едно е да се одухотворят заниманията, друго е - те да се нарекат духовност.
Да. Същото казвам и аз - работата не е смисълът на човешкия живот. Но тя осмисля самия човек.
Парите в духа ли са? Или порочността, тя в духа ли е? Не, нали (все пак има разлика между Бога и Мамона).Парите опорочават привидните приятелства, а истинските приятелства осмислят употребата на парите (и изобщо на всичко).
----
И аз се издържам сам, но никак не бих се чувствал подтиснат, ако това не беше така. В нашия свят има едно - според мен - грозно изискване да работиш. Работиш ли и всички наоколо се успокояват. В това има твърде много социалност в лошия смисъл на думата. (моя силна увереност и опит е, че много, ама наистина много хора дълги години симулират работене и точно те са най-върлите поддържници на вездесъщия смисъл от работенето).
Парите не са духовна материя и нямат духовно съдържание, но не са и зло. Просто те привличат злото у нас и всички наши недуховни нагласи.
Да, така е - мнозина симулират работене и наистина тези са, чиято липса на смисъл се запълва по някакъв начин от самото работене. Но и не малко са онези, които правят друг вид симулация - на духовност.
Аз също не бих се чувствала никак зле, ако някой друг ме издържаше. Дори прекрасно бих се чувствала. Защото се чувствам така и когато сама се издържам...
Гуруджи е прав само в едно - в това, че никоя работа не може да направи един нещастник щастлив. Което, обаче, си има и своя обратен превод - работата не може и да направи ни един истински щастлив човек нещастен.
Като теб мисля и относно парите и липсата на духовност там. С една малка разлика - не парите привличат злото у нас, а по-скоро тяхната липса или наличие се явяват катализатор злото, което е скрито някъде из нас и дори от самите нас, да се прояви. Парите сами по себе си не значат нищо, те се явяват причина, но за човека, свикнал да търси причините за зло навсякъде извън него, а не в самия него.
Един човек, който е далеч от материалистичните нагласи на мнозинството, не би видял нищо лошо, както и нищо добро в парите, също както и не би видял нито добро, но и нито зло и в работата, която върши.
-
Единственото, за което си заслужава да живееш, е същото, за което си струва да умреш.
-
Отказът да ти се плати е отказ да видиш какво си дал, колко "струва" духът ти. - Силвия
Това е така. И още дори - отказ (освобождаване) от разбирането, че си дал. Що за дух е духът, който измерва стойността си. Финансов дух?
Ако един дух е наистина свободен, то той не се вълнува от въпроси за собствената си свобода. Той самият е свобода, където и да се намира.
Ако някой наистина работи с обич работата си, тя няма да е нещото, от което ще иска да се освободи духът му, за да практикува духовност.
-
Ако от духа е останал само дим, то не е имало никакъв дух и преди и след свършването на работата. А на този свят всичко си има цена. Дори и това колко точно дух си вложил, най-вече това. Всъщност, това е цената. - Силвия
Пу, че превратно. Унасяш се (разгаряш се) в спора, започваш да следваш формалната му линия и се налага човек да те щади.
----
За да не остане от духа само дим, просто не вземаш пари, страниш от благодарността. Цената е отказът да ти се плати цената. И в него случай иде ред от работата да остане само дим.
А вие делите духа от материята. Говорите за химерични неща и творите илюзии.Да страниш от благодарността не е израз на благородството на духа. Последното се проявява в умението да приемаш благодарност. Преди време една учителка ми го каза, докато ме гонеше по коридорите с кутия бонбони, които аз не приемах. Отказът да ти се плати е отказ да видиш какво си дал, колко "струва" духът ти. Затова някои ще бягат в така наречените духовни практики (ама че словосъчетание). Нима самата работа не е вид духовна практика? А духът, ако го има наистина, той никак не се вълнува от заплащане, дори и от това, че ще съществува, само ако не се заплаща там, където е той.
-
Духът си е на мястото, но нещо някак се изгубва, нещо красиво умира когато ти платят за нещо което си направил. Идва сметката в същия този момент, вече няма спонтанност, има сметка, преценка на ума какво да даде и колко ще получи насреща. В този момент вече сме се отдалечили от духа. И нещо красиво си е отишло. Преди време когато асистирах на курсове по йога, трябваше да събирам парите от таксите. Е не мога да ги събера, свива ми се сърцето, нещо ми казва все едно и също "прави се курс и се продава като продукт", нещо красиво умира отново. Любовта изчезва на часа. Или не мога да кажа "ще изнеса лекция, но трябва да ми платите", не мога. Не ме е срам да си поискам, отвътре не ми дава сърцето да поискам. То не лъже.
Максим, ние по един или друг начин все сметки оправяме. Животът е разплащане на сметки. Нека това не те плаши.
-
Интересно, според двамата писали след мен, тогава, къде е духът им, когато са на работа. - Силвия
В часа, когато се получава заплата, доход или благодарност, в него час всяко дело става работа, просто работа. И от духът остава само дим.
Хм, иде ми наум едно сравнение, но за него в друго време и на друго място.
Ако от духа е останал само дим, то не е имало никакъв дух и преди и след свършването на работата. А на този свят всичко си има цена. Дори и това колко точно дух си вложил, най-вече това. Всъщност, това е цената.
-
Интересно, според двамата писали след мен, тогава, къде е духът им, когато са на работа. Ако работя и не влагам дух в това, което върша, все едно нищо не съм свършила. Далеч съм от мисълта да надценявам работенето само по себе си, но не и да го подценявам, свеждайки го до само работене.
-
-
Наскоро слушах аудиолекция на Гуруджи, в която той казва следното: "Няма удоволствие в работата. Забравете за удоволствие. Работата е за да се изхранвате, да спечелите пари с които да издържате семейството си. Нищо повече. Колкото и да ви харесва това, което работите очароването не е вечно, след време ви омръзва, всичко омръзва и губи чар. Не може да получите истинско удоволствие от работата, то идва само в духовните практики, в духовния път".
Този Гуруджи много се е олял с тази си позиция. Това е моралът на роба, който се сънува като господар.
Мод. бележка: Моля, отнасяйте се с уважение към мненията, изказани от другите участници във форума!
-
-
Но все пак в мен остана въпросът – доколко имаме право да отстояваме собствената си свобода, без да се съобразяваме с другите? Включва ли това убийство, самоубийство...?
Хубав въпрос!
Съ-образ-яване с другите...ето го ада! - както казва Сартр - "всеки е друг и никой не е самият себе си". Индивидуалността винаги е била враг на обществото. В "Екзистенциализъм и хуманизъм" той пише: "Човек е осъден да бъде свободен. Осъден, защото не той е създал себе си, а от друга страна – все пак свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави."
Докато една свобода е пораждаща отговор, тя не е абсолютна свобода. Тя е удряща се в нормите, понятията, категориите, създавани от другите, една потъваща, задушаваща се в битийни наличности свобода. Такава свобода, която възбужда ответност е само въпросителна за свобода!
А "човек не е това, което е и е това, което не е."
-
Това май е смисъла на моя живот.
Кажете за вашия?
Смисълът на живота не е в дълбоките размисли за него. Той се намира във всеки удар на сърцата ни.
-
За АВВА има две думи, които характеризират най-добре този състав от миналото - класа и красота.
Специален поздрав за Максим и за всички, които вярват в ангели! )))
С това парче поздравявам Мона! )))
-
В този смисъл вярата в бог е израз на човешкото незнание.
Или, казано другояче, признание относно незнанието за свръхчовешкото - но не е ли това също и смирение?! Отдаване? Приемане? Освобождение? Защото, ако претендира за сигурно знаене на висшите истини, човек остава скован от своите представи за тях и това неусетно му пречи да се развива?
Именно! Приемане. Не смирение, а приемане е точната дума. Не освобождение, не отдаване. От какво да се освободим - от човещината си ли - това е източния модел на философия. Будизмът е този, който води до осъзнаване на човешкото и приемане на нещата такива, каквито са. И до тук. Но будизмът като учение съдържа в себе си една празнина - липсва двигателя, стимула, има вагони, но го няма локомотива. А християнската философия запълва именно тази празнина - дава смисъл на това приемане. Точно в несмирението. Идеята за смиреността, според мен, е неправилна. Лесно се обърква смирение с примирение и тук е спекулацията. А християнството е именно непримирение, защото примирението води до застоя, а развитието е в осъзнаването на незнанието като стимул. В осъзнаване смисъла от него. Пък смисълът е - вечното движение.
Алхимикът- слушаме ли сърцето си!
в Езотерика
Добавено · Редактирано от Силвия СД
Материята ще ражда
безподобна страст,
надигнала се от
безкрайна пустота.
Телата ни слаби
ще се разтърсят
в отчаян гърч.
Пази душата си!
Ще премине сама
през седем форми
на прераждането.
Когато я намериш,
внимавай с какво
ще я засееш.
Ако сееш мрак,
ще жънеш слепота.
Посееш ли желание,
можеш да я изгубиш,
дори да я носиш
като дреха отгоре си,
няма да я познаеш.
Когато е поробена,
ще се освободи.
Засееш ли я
с незнание, ще
жънеш само
вечно робство
и саморазрушение.
От смъртна ревност
и плътски окови
през лукавство
до яростна мъдрост -
това са семената
господари на гнева
не ги посявай!
Къде ще видиш света -
дали в дух и душа
или в ума си,
помежду им ще е
когато посееш
в душата си
любов.
И ще познаеш себе си,
защото са временни
връзките на забравата.
Тогава ще постигнеш
покоя на времето
във вечността
и в мълчание.
Faсes of the Heart