Привет Първо искам да изкажа адмирации, за това че ви има, че помагате на хората, браво! Позволих си да се надявам, че може би ще успеете да ми помогнете с моя проблем. Може би ще ви се стори смешен или наивен, но е факт че съм объркана. А именно - аз съм жена на 31 год, смея да твърдя че изглеждам добре, че съм интелигентна и възпитана, с чувство за хумор, и въпреки това съм сама. Нямам партньор. А толкова искам. Не страдам от липса на мъжко внимание изобщо. Но не се получава. Даже не знам как да ви го опиша. Когато се запозная с някого веднага търся някакви кусури в него /не само физически/ , след като ги открия вече заключавам, че това не е моя човек. Чувствам, че съм повече от него, че той не ми подхожда, че не ми е на нивото. Тогава съм открита, забавна, лесно флиртувам. А когато нищо не открия - започвам да се питам как може такъв, мъж без забележки, да е свободен, сигурно му има нещо, което не виждам и заставам нащрек и следя кога ще се издаде. Тогава се чувствам нищожна, малка, ставам свита, сериозна, започвам да превъртам в ума си моите собствени недостатъци, намирам си хиляди, започвам да се чудя как той изобщо ми е обърнал внимание, че не съм това, което той очаква и накрая бия отбой, отказвам се. Външно изглеждам самоуверена, но вътрешно съм притеснителна. Когато нещо не е важно за мен - нямам проблеми, но когато е важно се побърквам от мисли, притеснения и всевъзможни сценарии без хепи енд.
Имала съм връзки преди. Най-дългата ми продължи седем години. Приятелят ми беше ревнив, а аз покорна, така изкарахме тези 7 години. След нея исках само да бъда свободна и неограничавана. Имах няколко неангажиращи връзки. Аз исках да бъдат такива. Но когато вече поисках нещо по-сериозно нещата взеха да куцат. Вече от няколко години съм сама. Бягам от мъжете и не знам защо, нито как да спра. Всичките ми приятели се чудят как може, шегуват се с мен вече, но на мен изобщо не ми е смешно. Моля, ако можете да ми дадете някакъв съвет. Благодаря ви предварително!
