Промяната

До колкото знам, този дефект, няма лечение. При въпроса, това може ли да ми създаде проблем, отговора беше, може след 100 години. До колкото съм чела, не се прилага и лечение при най-лекия случай. Днес беше нужно да го разпитвам да разбера нещо, но така и не стана. Някак си сякаш пренебрегна проблема, сякаш не е нищо. Реално за тях лекарите може да е нищо,но аз не съм лекар за да го знам и осъзнаят, и отделно като съм тревожен човек с хипохондрия, доста тежко ми идва.

Не ми каза, че трябва да спазвам някакви ограничения. Предполагам доктора разбира, понеже е един от най-добрите в Бургас. Има близо 50години опит. Ходила съм на 3ма лекари, никой не ми каза нещо по специално, от който единия даже не ми спомена, че имам такъв проблем.

Днес ходих за рецепта, разпитах доктора каза, че митралната и трикуспидалната клапа пропускат. Ужасно ме е страх и не мога да повярвам. Каза ми, че епителната тъкан ми е слаба и заради това е така. Угъвали са се.

Възможно ли е да е временен проблема с клапата. До колкото разбрах май ми е по рождение.Макар че и преди съм ходила на лекар и не са ми казвали. И до колкото знам е за цял живот и няма лечение. Пулса според вас дали е от порока. Понеже вече съм над 2 месеца след ковид а не минава.

Здравейте, откриха ми, че имам проблем с клапата на сърцето, не се затваря на цяло. Казаха ми, че това не било нещо сериозно. Аз много се притесних, че всеки момент сърцето ми ще спре или няма да мога да си изживея живота заради усложнения. Високия пулс продължава. Но не ми казаха, дали може да е от проблема с клапата. Постояно фокуса ми е на сърцето и се плаша от различно чувство там. Ако знаете повече за този проблем ще се радвам, понеже знам, че е свързан със психиката.

@Борито Здравейте, това е при мен, че пулса ми се ускорява само като се изправя от седнало или легнало състояние. Бета блокера ми го изписа кардиолог. Според него имам синусова тахикардия, която е нормално след инфекция, но на мен не ми отминава 2ри месец.

Ами, според лекарите нищо ми няма, но сърцебиенето продължава. Ако съм сигурна, че е така няма да се притеснявам. Изписаха ми бета блокер, пия го близо месец. Доста ме е страх да го спра.

Четох разни статий във фейссбук, както и лекар ми е казвал че след ковид, трябва да минат 3 месеца и да се направи ЯМР за да се види дали има човек проблем със сърцето.Не знам ацки объркана съм. Реално ходих на 2,3 кардиолога казват, че нямам проблем а в същото време само с ЯМР може да се види. Тоест тези кардиолози реално няма как да знаят какво ми е. Не знам така ли да го разбирам. Знам, че това не е психологичен проблем, но пиша тук понеже съм много стресирана и уплашена.

А това, че може да ми има нещо което да ми създава проблема, и то да е нещо сериозно и неоткрито , а аз да го пренебрегна и да си мисля, че съм здрава не е ли грешно и безотговорно.

Ами аз съм втория вариант. Сякаш страха ще ме предпази от лошото.

Ами днес ми е 24тия ден от първия ден със симтоми на вируса. Сега пия хапче за намаляне на пулса, което определено ми действа, а хапчето е в минимални количества. Имам чувството, че ми има нещо което не са ми открили и никога няма да ми мине

Ходих на кардиолог, каза ми, че сърцето ми е здраво. Но проблема продължава. Това, че не знам причината доста ме плаши.

Аз вече съм здрава, но четох много страшни последствия след вируса. Като възпаления на сърцето, аритмия или внезапна сърдечна смърт. Много се притесних. Като преглед само кардиограма са ми правили.

Може ли да попитам какво имате предвид

Здравейте, високия пулс се появава веднага след като се изправя от легнало или седнало положение. Ако е от стрес не би ли трябвало да е й докато съм в покой. Веднага щом седна пулса ми се нормализира. А й ми се вижда доста висок между 120 и 160

Благодаря за бързите отговори. Мериха ми кръвното в спешното беше 128/80 със 99 пулс, но тогава бях в седнало положение. Днес ми е 8ми ден с вируса а сърцебиенето се появи на 5тия ден след като се разболях. Не знам защо обаче веднага след ставането ми, явно след сън, става 150 и после пада през деня до 110

Здравейте, на 25 години съм. Вмомента съм с корона вирус и под карантина. Една вечер станах през ноща до тоалетна и усетих как сърцето ми ще гръмне, беше към 150 пулса ми. Много се уплаших. Върнах се е леглото и веднага спадна на 70. На сутринта пак след ставането 150 пулс обадих се на 112 взеха ме, направиха ми кардиограма казаха ми, че е добре, аз естествено не им повярвах. И така 3 дена подред ставам от леглото и пак става 150. После спада за 130 и през целия ден поддържам между 100 - 120. Когато съм седнала или легнала пулса ми пада на 70-80. Моля за помощ в спешното ми казаха, че съм добре а имам ужасно сърцебиене и то само когато съм в изправено положение, Според вас дали може да е на нервна почва, макар че си мисля, че съм болна от нещо което лекарите не откриват, понеже само в изправено състояние пулса ми е 150. Чувствам се в безизходица понеже съм под карантина и не мога да излизам да отида на лекар. Благодаря.

Здравейте, аз също имам подобен проблем. При мен обаче е постоянно мислене и фокусиране в преглъщането, страх ме е дори слюнката да преглътна, с храната също е така. Мисля го постоянно. Страх ме е да не се задавя и умра. Станало е натраплива мисъл, от която вече трудно мога да се разсея. Как мога да си помогна и защо се случва това нелепо нещо...

Здравейте, аз ще ходя на терапефт в София почвам, като цял искам ако може съвет с какво мога да си помогна за това че имам страх от преглъщане или затруднено преглъщане, сега четах в нета пише че може да ми се получи рак, наистина ли в е възможно...

Здравейте, всичко което казвате ми изглежда така невъзможно, но най вероятно защото мисленето ми е такова, нещо от сорта на това че дори и да се променя, аз пак ще умра, каквото и да направя съм безсилна пред този факт. Някакси все едно съм влязла в сън от който не мога да изляза. Не мога да разбера как има кратки моменти в които съм добре и не мисля и как пак без да осъзная навлизам в страшните мисли и страх от смъртта.

Ходила съм и пак ще ходя докато намеря точния терапефт за мен. До като се доверя искрено на някой.

Като цяло ми е много тъпо ,осъзнавам че съм като всяко едно животно ,и нищо по специално от това. Просто ядеш ,спиш ,водиш борба за живот и умираш.Поне ако бях се родила животно по различно от човек нямаше да знам ,че ще умра ,нищо нямаше да ме интересува освен инстинкта - оцеляване. За какво ,въобще има смисъл от всичко това. Задавам си разни глобални въпроси ,планетата ни като се взреви какво ще стане. За какво подяволите е целия този живот ,като ще изчезне. Нищо не ми дава утеха за сега. Защо съм тук ,без никой да ме е питал дали искам съм дошла. Чуваствам се в един затвор в който съм влязла без да искам и без да съм направила престапление ,а за да изляза от него трябва да не съм тук ,(нещото от което се страхувам) случва се един кръг в който се лутам. Въобще коя съм аз едно животно като всяко друго..

Може ли да попитам някой от тук специалистите дали работи онлай? Имам чувството че ще се побъркам от глобални мисли ...

От няколко дена ми изтръпна лявата ръка от лакета до кутрето, дали от тревожността

Надявам се, че и чувството, че никога няма да преодолея страха е от хистеричния механизъм..