Промяната

Да разбирам така, че тук медитацията ще ми помогне, нещо което сама ще правя, а в крайна сметка ще мога ли сама или да търся друг специалист

Ами прочетох го на ново ,един вид аз изтласквам старите си травми примерно(самота, изоставеност, необичаност) и да ги замажа от себе си и света около мен, ума ми се фокусира в страха от смъртта. И по този начин задоволявам по изкривен начин тези травми. Окей ,там пише че е нужен терапевт който да работи с хистерията ми ,но проблема е че не намирам такъв... за това исках да си помогна по някакъв начин сама ,но явно не е възможно..

Но защо?

Аз самата не мога да разбера какво ми има. Верно вие ми казвате на какво се дължи страха, но явно не мога да го разбера вътрешно, объркано ми е защото не знам как да си помогна, какво да направя, какво би ми помогнало, спрях да ходя на терапия понеже, няколко месеца нямаше минимален успех, а все пак нямам пари които да давам за нещо което не ми помага.. Искам да намеря начин по който сама да мина през това. Но не знам какъв е той, казвате ми преодолей това, това и това, окей но как не знам

Какво мислите за терапия с дианетика .Подхощяло ли е за моя страх.

Здравейте след вашите съвети, един месец мина и бях много добре, но сега от няколко дни мислите се връщат все по-често. Ходя на психотерапия но от няколко месеца явно няма никакъв ефект. Явно не е моята психоложка която да ми помогне. Не мога да разбера как този един месец ще съм добре и после 1 месец съм с тези мисли за смъртта, как да разбера на какво се дължи това, как перманентно да ди задържа доброто състояние?

Благодаря на всички от сърце, вие сте най-добрите. Благодаря, че ви има.

Като се замисля влязах в това състояние преди 3 години като започна от страх от плудяване ,страх от живота дали ще се справя с него ,много се притеснявах за майка ми да не й направи нещо баща ми ,общо взето една постоянна тревожност отново с паник атаки ,хипохондия ,депресия и мисли за самоубийство ,когато аз реално завърших училище ,когато съм преминала един етап от живота ми и в същото време тогава се задълбочи тормоза на баща ми към майка ми и мен ,иначе цял живот съм живяла в страх и тормоз от баща ми ,а като се върна още повече назад аз съм се родила в 7-я месец ,и след това са ме държа ли 1 месец в кувьоз далеч от майка ми ,a бременноста не и е била лека поради стрес отново от баща ми. Почувствах ,че трябваше да кажа всичко това. Още от малка 7-ми клас съм имала моменти в които ми е ставало зле и сега разбирам ,че са били паник атаки а като още по-малка съм имала също и ритуали ,страх от заспиване страх от преглъщане страх да не углошея, мислила съм си ,че съм била луда ,защото не съм знаела какво се случва. Всичко това сега разбирам какво е. Реално имам чувството ,че целия ми характер ми е обременен и нищо не ми е наред ,буквално имам нужда от прераждане на мирогледа ми ,защото аз съм имала почти всички тревожни разстройсва ,паники и т.н. Сега характера ми е ужасен - гняв ,страх ,злоба ,ревност ,постоянен контрол над всичко ,страх от мнението на хората от които също съм имала тормоз почти винаги ,искам всичко да става на моята. Единственото нещо което харесвам в себе си е това ,че обичам природата и животните ,за сметка на това имам злоба към хората ,трудно ги приемам. Трудно се разкривам пред тях ,докато на едно улично куче мога да дам цялата си обич. Имам нужда от масова промяна ,която въобще не знам дали е възможна ,всичко това е прекалено много за мен. Много ми тежи или просто да приема ,че ми е такава съдбата. Като съм била горе съм си избрала такова семейство. Надявам се един ден като аз имам семейство да не го проваля както моето се провали..

Напротив даже се засмях леко. Попринцип няма смисъл да се страхуваме независимо от какво няма значение за какво ,защото вредим само на себе си. ИИИ пак ми идва да напиша ,че не мога да го контролирам макар и да знам ,че няма смисъл. Интересното е ,че като ми разяснихте какъв ми е проблема и ,че не ме е страх от смъртта ,сякаш страха се намали.

Вероятно е подсъзнателния подвиг на тревожността ми а съзнанието ми го приема буквално само и само да се то да се успокои търси всевъзможни теорий за тази смърт обаче успокоение ми е моментно и въпреки, че ходя на терапефт може би заради това нямам поне малка промяна защото работим за съзнателния ми страх а не подсъзнателния който трябва да се открие и поправи, но сама явно не мога да осъзная какъв е проблема.

Нямам си и на идея какво ще каже, пък и не успях да я накарам да ди изгуби деня в мисли за смъртта..

Еми това беше смисъла да ви изплаша с моите страхове, но явно няма как да стане. Понеже вмомента имам такова мислене и ми се струва, че всички така мислят.

Добре ще напиша моя страх поради който постоянно мисля аз. Ама как така всяка сутрин не се събуждаш с ужаса, че това все някога ще свърши съзнанието ти ще изчезне, нищо няма да помниш от този живот, какъв е смисъла тогава след като отиваш под земята и край изчезваш, или ужаса като минеш 70 те смъртта през целия ни живот ни следва, но има шанс и да не те вземе но след 70 те какъв ад вече си на прага и младостта не може да те спаси. За мен самата изключвам варианта да живея вмомента тук и сега понеже дори и да живея тук и сега пак ще умра все някога и това не ми дава утеха

Сега видях има статия която сте говорили чрез човек с духове ваши близки, май е това което трябваше да вида, но как да контролирам мислите те винаги са там,не мога да ги спра да не мисля за това

Искам да попитам нещо специалистите тук - вас страх ли вие от смъртта.... как приемате това ,че ще изчезне съзнанието. Може да ми помогне тази ваша гледна точка..

От толкова много глобална информация за вселената ,за космоса за всичко ,главата ми ще гръмне или ще се побъркам не знам как да спра мислите

За което благодаря на всички ,че решихте да пишете !!! В повечето отговори се пишеше ,че ние сме души които никога не умират и разни книжки които пише за това. Това някакси не може да ми помогне понеже никой не може да докаже ,че е така. Разбрах ,че трябва да стана смела и да пусна контрола да стана човек. Проблема е ,че не знам какво трябва да направя ,че да стане това. Това което направих е ,че прегледах някой кники ,поинересувах се за случаи с хора близо да смъртта ,което се говори в тибетска книга за живота и смъртта даже докато четох ми стана ощр по-голяма каша в главата ,но това не ми дава пълна вяра ,че е така... правя техники с дишане ,медитирах 1 семица след което се оттекчих ,защото след нея нямаше поне малко успокоение ,всичко си беше същото... Реално нямам много техники за правене или поне аз не знам какви за да стана смела и да пусна контрола. Не мога да си представя как ще ми проддължи живота от тук нататък ,никога вече няма да е същия ,хората около мен са толко щасливи и спокойни ,те дори не се сещат ,че ще умрат напомнят ми стария мой живот. Та да не би аз от тук до края постоянно да ме преследва ммисълта за смъртта ако е така не знам как ще живея спокойно и това да не ме притеснява ,напаво не ми го побира умът ми

Всъщност не беше толкова хубава паниката колкото си я представях ,можеби исках да си припомня какво беше ,беше ме забравила както и аз нея ,но през тези 3 години съм в непрекъсната тревожност без тя да е идвала. Тази сутрин се събудих с мисълта ооооо боже ще умра мкак ще изчезна ,но това не е възможно как така всичко което съм сега и което мисля и чувсвам няма да го има ,поскочих като опарена със силен страх и неприемане ,за случаи на момент когато съм се отпуснала отново съм вцепенена от това как ще спирам да мисля ,но това означава ,че не съм в безопасност ,сякаш това ми подържа порочния кръг..

Днес си викам искам да получа паника атака от две години не съм, е поради чувството за безизходица току що получих, изказвам го тук да мога да го излея някъде, имам чувството че гърдите и сърцето ще ми се пръснат от напрежението, не мога да поема въздух. И най- хубавото е, че докато съм в паника я увеличавам с мислите за смъртта.... Та аз така до без край ли мога да увеличавам паниката и атаката..може би накрая ще прибадна за да предпази тялото

Когато се опитам да се отпусна ,да приема смъртта или когато правя нещо ,гледам филм или нещо с което да забравя за тези мисли ,буквално става за няколко минути максимално ,и когато се усетя ,че съм забравила да мисля ,че ще умра за момент ,си викам - оо аз спрях да мисля за момент това означава ,че вече не съм в безопасност ,все едно страха съпроводен с мислите ме държат в безопастност това да не се случи. Дано правилно да съм описала. Тези неща за преживявания на крачка от смъртта ме успокояват моментно , и после си викам ,но как е възможно това са пълни лъжи просто защото не мога да си го представя с ограничения си ум ,това са неща в които да вярваме и да се залъгваме всички хора за да не живеем цял живот в ужаса на страха. Смъртта е просто край ,нищо ,безкрайна бездна и така крага на тревогата се затваря. Може би докато не преживея нещо такова самата аз никога няма да повярвам истински от вътре. Обяснявам си го така ,че това са успокоителни неща които идват от външна намеса и в такъв случай успокоението идва моментно.

Просто обяснявам как се чувствам, знам, че нямаше да ме е страх ако бях умряла. Извинявам се ако има нещо

А от къде да съм сигурна, че смъртта е това което описвате, точно това съмнение ме убива.. Много неща може да пише за нея и да не са така, а просто да са едно успокоение за хората като мен, но в моя случай дори и не помага, защото иначе ще се самоизлъгвам, защото не вярвам истински

Вече имам нов страх, да не се разболея от нещо заради тревогата....и това повишава страха ми... Самите постоянни мисли за смъртта са толкова непоносимо, чак сякаш не съм в тялото си, имам чувството че ще полудея от тези повтарящи се мисли.. Едно и също и едно и също въртене, както и всеки път като пиша тука е едно и също и едно и също, но с различни думи... Постояно корема ми е на топка.. Починала една 90 годишна баба - допълнително ме разтревожи представям се как ставам на 40 на 80 и край - един голям шок и ужас във мене. Чувсвам се е безизходица сякаш ще полудея или ще се разболея от нещо..Постоянно си представям като видя нещо срутено или по старовременно или едно старо одяло или стол ме обземат тръпки ,сякаш са свързани към смъртта ,не знам какъв урок имам да уча ,защо е всичко това ,.... И най гадната мисъл е ,че дори и да преодолея страха аз пак ще умра все някога и това не ми дава утеха ...

Аз имам чувството ,че единственото нещо което ще ме спаси е това ,че смъртта не е края ,а е нещо приятно и безкрайно. След като няма как да съм сигурна ,че е така ме обзема паника и сякаш съм в някакъв сън ,все едно съм полудяла ,сякаш не искам да се връщам в реалността понеже ме е страх да забравя за страха от смъртта ,много странно и неприятно ,все едно не съм тук а съм се вглабила в главата си и някакъ мой свят ,и изобщо не знам какво се случва около мен ,все едно вече съм умряла и ме няма ,край. За какво ми е тогава този живот след като се чувствам все едно утре ще умра..... дали ще е утре или след 60 години сякаш вече е дошло това време ,сякаш не съм в тялото си..... разума му и тялото не са свързани ,всеки ден го прекарвам механично колкото да оцелея - спя ,яда ,пия вода ,дишам колкото да съм жива ,но се чувсвам вече умряла ,каквото и да се помъча да направя го правя на сила ,та защо да го правя след като съм умряла или не знам вече каква съм жива ли съм не съм ли ?? Не знам...

Страха ми е постоянно в мислите, реално трябва постоянно дя правя тази техника денонощно... Няма и секунда в която да не мисля освен докато не спя