Здравейте ,радвам се че намерих форума с надежда за помощ. Пиша ви това писмо с мисълта защо да го правя след като ще умра какъв е смисъла от всичко това като ще умра и няма нищо да помня и знам. Много отчаяна ,че този кошмар няма да спре ,имам неуписуем страх от смъртта ,чувствам се без изхуд ситуация. Не мога да помисля за нещо друго и след това да не следва мисъл за нея така страшна смърт ,гледам хората по улицата и около мене и всички си представям трупове ,чудя как живеят с радост и спокойствие ,всеки възрастен човек ми напомня ,че и аз дай се боже ще стана на толкова години и ще ми свърши времето на тази земя. Всичко свързвам с нея. От 3 години живея в страх. Състоянието ми на моменти се оправя и незнайно как пак се връща страха и това ме кара да съм в пълно отчаяние ,защото тамън си помисля ,че ми е минало и оп пак същата работа, въртя се в един безкраен кръг. Опитвам се да се отиша като чета и предъвквам едни и същи неща във форума вече ги знам на изуст и след толкова време чак сега се усмелих да ви пиша ,опитвам се да си мисля ,че съм безсмъртна и че има нещо по нататък но само се залъгвам ,защото няма как да съм сигурна в това. Ходя на психотерапия от 2 месеца но няма ефект ,може вината да е в мен ,защото не правя нищо друго освен да ходя там ,почвам да медитирам и като усетя ,че влизам в периода на затишие спирам ,защото не ми се занимава ,сега пак съм страшния период медитирам от 4 дена ,знам че няма да има толкова бърз резултат и сигурно не трябва да спирам дори и когато ми мине малко ,честно казано имам чувството ,че тук сте най -добрите лекъри на души ,особено Орлин Баев - много ми допадат твоето разсъждение и знания ,така съм си въобразлила че си мисля че само ти можеш да ми помогнеш ,но няма как аз съм от Бургас и там ходя при друга ваша колежка ,има много обич и вяра в нея ,но мисля ,че не може да ме разбере истиснки след като не е преживяла нещо подобно ,тя самата ми каза ,не казвам ,че не си разбира от работата а ,че може аз да не и се доверявам напълно ,гадно е като си мисля ,че хвърлям пари на вятъра без ефект. Иначе с удоволствие ако има някой който да ми помогне бих му плащала цял живот .защото най - ценното за мен е да съм щастлива и смела. Просто ми е много кофти понеже страха от смъртта ме кара да се чувствам в безизходица с мисли от сорта та дори и да се оправя и да нямам сковаващ страх аз пак ще умра ,тогава какъв е смисъла да се оправя ,ужасна мисъл която ме кара да искам да избягам от реалността от този свят ,а смешното е ,че ми идвам мисли като да се самоубия а мен та на ли от смъртта ме е страх и това не е решение ,не виждам изход. Много се измъчвам от тази безизходица ,постояно рева и имам буца в гърлото ,всяка секунда ,минута ,ден и т.н които са изминали ме плашат понеже се доближавам до смъртта.Когато гушкам или лягаме да спим с приятеля ми си мисля как ще живея без него ако той си отиде пръв ,та аз толкова много го обичам искам безкрайно да съм с него но и това няма как да стане . Всички тези мисли са толкова натрапливи ,купих си книгата психология на смелостта ,четох ,разбрах че не трябва да се боря да приемам с обич всичко ,но на практика не знам как да го постигна ,на теория много неща разбрах ..... Благодаря предварително ,че сте направили труда да прочетете това писмо написано с много страх и сълзи..а съм само на 22 години а си мисля ,че съм толкова стара ......
