Здравейте г-н Баев. Поздравявам ви за всичко което правите за нас.
Ще се опитам да бъда възможно най- кратка и ясна. Аз съм на 25 и живея в Англия.
Мисля че всичко започна 2013 година. Имах сериозен приятел. Майка му е болна от шизофрения и имаше 10 годишно братче което беше аутист. Тя спря да си пие хапчетата а аз виждах че се влошава. Опитах да говоря с всички от тяхното семейство , обяснявах им че трябва да направим нещо , защото я виждах ,че се влушава. Никой не ми обърна внимание. Една сутрин тя скочи с братчето му от 4тия етаж от апартамента им. Тя оживя с два счупени крака , но момченцето почина в болницата. Не успяха да го спасят. В деня на погребението кълна се че усетих как нещо в мен се пречупи. Можеби месеци след това започнах да се затварям в себе си. Да се чувствам зле. Тогава не знаех какво се случва с мен. Реших да променя нещо ( приятелят ми беше много ревнив и ме ограничаваше от почти всичко).. вече не усещах любов. Реших да го оставя. Минаха месеци. Влюбих се в друго момче , което живее в Англия. Реших да замина при него. За 2 или 3 месеца най - накрая успях да се почувствам добре , щастлива , спокойна, влюбена ... жива. Можеби мина около година. В един момент се сринах така от нищото. Имах всички признаци на депресия и тревожност които съществуват. Върнах се в България за да се консултирам с психиатри и психолози. Остановиха ме че съм изпаднала в най - тежката депресия. Предписаха ми куп антидепресанти и успокоителни. Пооправих се върнсх се в Англия. Постепенно намалях хапчетата по схема. Изчетох много много материал относно депресията , тревожността и паник атаките (да и това ми се случи). Вече съм наясно с доста неща. От седмица не пия хапчета и отново се връщам там. Пробвам какво ли не , плвярвайте ми!!! Нищо не помага. Трябва ми помощ!! Искаше ми се да ви разкажа всичко с подробности , но мисля че от тях няма нужда. Другото което искам да разбера е , защо не чувствам нищо към никого? От депресията ли е? Не чувствам обич , топлота , мили чувства към майка ми , баща ми , сестра ми , приятелите и приятеля ми. Защооо??? Забелязох нещо странно - когато успея да се съсредоточа много много към някой мил спомен за секунда успявам да усетя чувство(зависи от спомена, любов , щастие абе вобще нещо ХУБАВО) но става много рядко и много трудно и дори не зная как го правя. Друго също е когато сънувам сън с хубави чувства , на сутринта ги усещам , истински , забравени от мен , ТОПЛИ, ЧОВЕШКИ...но естествено това трае докато не се наложи да стана от леглото и да тръгвам за работа. Моля ви какво да правя, как да се спася, не се чувствам себе си от години! Доста събрано и безчувствено някакси ви пиша , но зад клавиатурата лея сълзи и ме боли!!!!!!!! Помощ????
