Здравейте,
Пише Ви една разтревожена майка.
Синът ми е на 21 години, студент в Русенски университет.
От около месец забелязах, че е затворен в себе си, тъжен. Попитах го за причината. Сподели, че смята, че има ОКР, тъй като има натрапливи мисли. Мислите са свързани с това, че цитирам: "Няма какво да си говоря с приятелите". В същото състояние е изпадал още веднъж, но то преминало от само себе си. Продължило е 3-4 месеца. Спомням си, че тогава той се беше прибрал от София, където беше студент в ТУ. Просто един ден в края на семестъра каза, че не се чувства добре там - в общежитието, в самия университет. Прекъсна и се прибра в Козлодуй. Всъщност тези 3-4 месеца от февруари до май, както и месец преди да се прибере, се е чувствал в това състояние. Както писах,сподели, че е преминало изведнъж -след като се е видял с двама приятели, се е почувствал добре. От тогава до сега не е имал проблем.
Искам да споделя, че той премина през операция на глезена( преди месец и половина) и беше с ортеза и патерици един месец. След операцията около седмица се чувстваше зле от спиналната упойка - главоболие, повръщане и почти невъзможност да стои прав. Операцията беше на 22.юли, а от началото на август е почувствал , че пак мисли по същия начин - няма какво да си говори с приятелите. Как щял да се чувства сега като отиде в Русе( от 18-ти) започва учебната година. Каза, че не смята, че операцията му е повлияла. И той не знаел от какво се е получило.
Моля Ви, насочете ме как да постъпя. Той си заминава след 2 дни, а аз оставам с мислите да не би да се случи нещо много по-сериозно. От друга страна не посмях да потърся психиатър, защото не зная как биха му подействали антидепресантите, които със сигурност ще му предпишат.
Оставам с надеждата, че ще получа съвет от Вас и искрено Ви благодаря, че отделихте от времето си, за да се запознаете с нашия проблем.
С уважение,
Lirena
