Anny

Здравейте Орлин, много Ви благодаря, че се включихте! В началото на тридесетте съм и нямам роднини с психоза. Майка ми също страда от депресия, тревожност и както вече писах - хипохондрия. Лекува се с антидепресант, който й е изписан от същия психиатър, който ми постави диагнозата. Да, прав сте, чела съм доста- включително доста Ваши статии и доста от темите в този форум. Отдавна съм наясно, че лекарствата не са решение и имам мотивация да се справя с проблемите си без тях, но с толкова много страхове, никак не е лесно, а психотерапия дълго време не можех да си позволя, тъй като заради страховете ми е трудно да работя. Един омагьосан кръг... Реших все пак да отида на психиатър, като очаквах, че ще ми изпише антидепресант, с който временно да подтисна страха, докато започна психотерапия. Да но не стана така - месеци наред пих антипсихотици и то не в малки дози, буквално ме тъпчеха с тях. В никакъв случай не е фиктивно вписването на диагнозата. След като разбрах каква е и попитах защо ми я поставят, получих точно този отговор- заради нарушената памет и концентрация и социалната изолация, които смятат за негативни симптоми на шизофрения. Психиатърът е опитен и е завеждащ психодиспансера в града, в който живея, т.е. работи основно с психози, така че е напълно възможно това, което казвате относно професионалното изкривяване... Опитвах се многократно да му обясня, че нарушената памет и социалната изолация се дължат на страховете, които изпитвам, и многократно обяснявах как точно се чувствам и какво изпитвам, но мисля, че той не взима думите ми на сериозно и смята, че това, че отричам, че имам шизофрения, се дължи на самата болест и на това, че не съм критична към нея, а това не е така, тъй като аз не отричам проблемите си, напълно осъзнавам, че имам такива и търся решение за тях. Благодаря Ви още веднъж за мнението, успокоихте ме изключително много, че все пак има вероятност грешката да не е в моя телевизор... P.S. Може ли да Ви попитам още нещо на лично съобщение...

Здравейте Георги, огромно благодаря за бързия отговор! Проблемът е там, че диагнозата шизофрения ми беше поставена от психиатър. До преди да отида на преглед, никога не бях си и помисляла дори, че може да имам това заболяване. Състоянието ми е наистина доста тежко и мъчително и освен паническото разстройство имам и куп други проблеми, но бях убедена, че то е невроза, а не психоза, тъй като никога не съм губила връзка с реалността, не съм имала халюцинации или налудни мисли. Дори напротив, поради паниката и тревожността изпитвам страх, че може да полудея. След поставянето на диагнозата, този страх се засили още повече - започнах да се страхувам, че ще започна да чувам гласове, че ще стана параноичка, изобщо че ще загубя напълно връзка с реалността. Ще се опитам да опиша накратко състоянието си, за да добиете някаква представа. То е следното: - паническо разстройство+агорафобия- първата паническа атака получих на открито и започнах да се притеснявам да излизам навън, заради страх, че ситуацията ще се повтори. - социална фобия - страх да не се изложа пред хората, страх от провал и от обида. Страхът от излагане се засилва още повече от мисълта, че мога да получа паническа атака пред хора и съответно да ми се присмиват за това и т.н. - хипохондрия - първата паническа атака получих след стрес, вследствие на заболяване и продължително лечение с антибиотици. Мисълта, която тогава ме доведе до ПА, беше, че щом лекарите толкова дълго време не могат да ми помогнат при едно сравнително безобидно заболяване, каквото имах, то няма да могат да ми помогнат и ако се разболея и от нещо много по-сериозно. Мисля, че за отключването на хипохондрията, роля има и поведението на майка ми, която също има хипохондрични страхове и винаги се е опитвала да ме "предпазва" да не се разболея от нещо. Всички тези страхове и фактът, че дълго време не търсех помощ, доведоха до постоянна тревожност, проблеми с паметта и концентрацията, социална изолация (не работя), депресия, отчаяние, че никога няма да се справя със страховете и чувство за безизходица. Доколкото успях да разбера, причините да ми поставят диагнозата шизофрения са проблемите с паметта и концентрацията и социалната изолация. Чувствам се изключително объркана и не знам по кой път да поема. Със сигурност ще започна да посещавам психотерапевт, което трябваше да направя много по- рано преди да се е стигнало до тук, но след поставянето на диагнозата, вече не зная какво се случва с мен и това много ме плаши. Според Вас има ли основание психиатърът, при когото ходя, да смята, че имам това заболяване? Много бих искала да прочета и други мнения. Предварително благодаря!

Здравейте! Въпросът, на който се опитвам да намеря отговор, е възможно ли е човек да страда от паническо разстройство и шизофрения едновременно. Предстои ми да се консултирам с психотерапевт възможно най-скоро, но за съжаление това не може да стане веднага. Ще бъда изключително благодарна на всеки специалист, който изкаже мнението си, защото постоянно мисля за това, не мога да намеря спокойствие и се опасявам да не загубя от притеснения и малкото си останал здрав разум до срещата си с терапевта Моля за помощ!