Inna123

Понякога имам чувството че се олюлявам и не мога да стоя на крака имам чувството че залитам...възможно ли е тревожността да ми причинява тези усещания.

Благодаря д-р Първанов. Ще попитам терапевта си, смятам да посетя и психиатър. Просто симптомите ми са ежедневни, изтощават ме и като са подкрепени с мното тревожност ми пречат да върша нормалните си задължения. Мисля че ми трябва малък тласък, за да взема нещата в свои ръце.

Здравейте отново! Искам да помоля за мнението ви дали да започна медикаментозно лечение наред с психотерапията. Постоянно ме е страх да не ми се случи нещо, да не съм болна... според вас медикаментите дали биха ми помогнали да се изправя на крака до някъде, за да се взема в ръце и да си върша спокойно ежедневните задължения без да съм на тръни постоянно?

От все сърце благодаря! Наистина ме вдъхновихте с думите си. Странно е как наистина вярвам на думите Ви и в същото време симптомите, които усещам ме карат да се страхувам, въпреки че знам, че не могат да ми навредят. Но явно това е начинът по който съдбата е решила да ме научи на някои неща от живота и да "прогледна". Сигурна съм, че след време ще съм благодарна, че всичко това ми се е случило, за да стана истински осъзнат човек и да изживея живота си в неговата цялост. Желая ви щастие!

Благодаря Ви господа за отговорите,оценявам, че споделихте компетентното си мнение. Съзнавам колко безсмислени са въпросите ми ☺ и все пак Благодаря за отделеното време

Благодаря за отговора! На въпроса ще отговоря така: успокоих се до някаква степен,че специалисти като Вас ми казаха, че всички симптоми са на тревожност. Но продължавайки да ги изпитвам непрестанно все ми изниква въпроса да не би да ми има нещо, това ме кара до дъното, да тя самосъжалявам и да страдам,че не живея както преди. Наистина ще се вслушам в думите Ви, ще се радвам да ми дадете конкретни насоки дали трябда да направя още някое изследване и как да процедирам в ежедневието си,за да приема страха от болести и смърт. От сърце Благодаря!

Моля Ви кажете ми как да се справя със стягането в главата и врата, постоянно е и сякаш ходя като замаяна не мога да се отпусна...

Благодаря! Според Вас изследвания при ендокринолог,невролог, кардиолог,очен,уши нос гърло,пълна кръвна картина 2 пъти достатъчни ли са да се заключи,че симптомите са от тревожност. Тъй като на тези изследвания всичко беше в норма.

Здравейте! Бихте ли ми казали какви изследвания би трябвало да се направят, за да се заключи, че тревожността е причина за симптомите, а не здравословна такава? Благодаря предварително!

Благодаря Ви за отговора! Имам още много да се уча на доверие в себе си,в тялото си, в живота...но с малко повече търпение все ще се получи

А усещането че дясната ръка и крак са ми някак тежки и отмалели също ли е симптом на тревожност, както и усещане за тежест и схванатост в челото, врата и главата (най-вече в дясната част на лицето и главата), като че ли мравки ми пълзят на различни части от тялото, стегнатост в стомаха, понякога трудно поемане на въздух като че ли въздуха не ми изпълва докрай дробовете а стига до някъде...

Направих изследвания при ендокринолог,кардиолог,невролог, пълна кръвна картина, хормони - всичко е в норма. Но въпреки това си мисля, че като изпитвам всички тези симптоми все пак може би има нещо и не мога да си повярвам че съм напълно здрава, както показват изследванията. Все си мисля да не би да трябва да направя още някакви изследвания, но не знам какви вече... Когато си мисля, че нещо не е наред изпитвам тъга,безсилие,плача често,не се наслаждавам на моментите с любимите ми хора. Относно това какво не правя - не се забавлявам, винаги съм умислена и дори и да изляза с компания не мога да се отпусна, искам да се прибирам в къщи макар и там да не се чувствам по-различно. Общо взето загубила съм способността си да се наслаждавам на живота, а съм едва на 24 години... имам всичко за което съм мечтала. Преди около 6 месеца се наложи да направя аборт, защото имаше бременност без плод (т.нар. "кухо яйце"). Това беше голям стрес за мен защото бременноста беше първа за мен и много желана. Лекарите ме увериха, че няма проблем в здравословно отношение след направените изследвания, просто понякога се случва така.... Преживях го много тежко, а и като личност съм изключително ранима и емоционална,винаги да съм коректна към другите,да помагам на всички с каквото мога.

Благодаря ти много за съветите. Ще трябва да продължа живота си нормално, защото няма никаква реална причина да се тревожа, единствено лошите мисли и страхове. Грешката ми е може би там, че съм нетърпелива и постоянно очаквам деня, в който ще се чувствам добре както преди.

Със сигурност всеки, който си задава такъв тип въпроси се напряга...но не знам как да ги избегна...усещайки симптоми постоянно,мислите ми все натам сочат. Не мога да се отпусна и да мисля за друго, все си витая някъде с каквото и да се занимавам на заден план ми стои мисълта, че не се чувствам комфортно.

Здавейте! Писала съм и друг път във форума и моля за съвет.... Всеки ден чувствам постоянна тревожност сякаш всеки момент нещо лошо ще се случи. Изпитвам постоянно стягане в главата като че ли ме притискат с менгеме и все едно скалпа ми е изпънат, понякога слабост и замайване, чувство за натиск в основата на носа и вътре в небцето. Тези симптоми ме притесняват най-много и непрекъснато се вторачвам в тях. Тъжна съм, че живота ми не е същия не мога да се отпусна и да почувствам спокойствие поне за малко. Единствено в главата са ми мисли от рода на "ами ако ми има нещо, ако ми се случи нещо ". Не мога да се отпусна, изгубила съм всякаква надежда, че нещата ще се оправят и това ме срива. Ходя на психотерапия от скоро. Моля всеки, който може да ми даде съвет как да си помогна и сама наред с психотерапията.

Извинете ме,но искам да питам още нещо...възможно ли е да си чувствам ръцете и краката като по-тежки и отмалели, пръстите на ръцете като вкочанени (най-вече на дясната ръка), шията и врата като схванати и все едно на допир ги усещам по-странно като че ли по малко ги чувствам? Все си мисля дали не трябва да правя още някакви изследвания.....

И само още един последен въпрос - възможно ли е понякога като прелъщам или като пия от сламка например да усещам нещо като налягане отзад на небцето към носа, все едно че нещо ме притиска отвътре?

Бихте ли ми препоръчали психотепапевт в Смолян или Пловдив?

Здравейте! Още нещо да попитам... възможно ли е по цял ден да чувствам някакви симптоми, например сутрин като стана имам чувството,че краката не ме държат, вие ми се свят,понякога светлината ме дразни, напрежение в тила и цялата глава. Общо взето всеки ден усещам нещо, един път повече, друг път по-малко. И в какво да правя в такива случаи? Благодаря!

Хиляди благодарности! Вдъхвате толкова надежда! Решена съм да вървя по пътя към Промяната! Бъдете жив и здрав!

Благодаря! И само още едно питане - възможно ли е да ми се случи нещо, изпитвайки всички тези симптоми?

Благодаря за отговора! Към момента действително се чувствам малко по-спокойна, спя спокойно, имам "светли" периоди, чета книги за самоусъвършенствне, статиите Ви, слушам записите Ви йога нидра, ходя на работа, излизам на разходки. Единствено ме притеснява почти непрекъснатото усещане за стягане в главата. Според Вас нормално ли е в това ми състояние да го усещам постоянно? Като цяло имам огромно желание и готовност да взема живота си в ръце, да използвам тази ситуация като урок, който ще ме научи да живея много по-спокойно и по-свободно....

Здравейте, г-н Баев! Ще разкажа историята си и ще съм много благодарна ако ми дадете съвет! Казвам се Ани и съм на 24 години. Октомври месец миналата година както си работех в офиса изведнъж почувствах че ми стана зле, краката ми се разтрепериха сякаш не ме държат, изтръпна ми шията и дясната страна на лицето, сърцето ми биеше като лудо, а аз си помислих, че получавам инфаркт или мозъчен удар. Отидох в бърза помощ с висок пулс и повишено кръвно налягане, бях изплашена до смърт. Биха ми успокоително и се прибрах. После сякаш нещата се нормализираха. Но след около месец ситуацията се повтори, само че беше още по-страшно. Усещах натиск в гърдите си, ускорен пулс, кутрето на дясната ръка ми се схвана, чувствах че не ми достига въздух. Отново в спешното, отново успокоително и казват на нервна почва. Направих изследвания при ендокринолог, кардиолог, невролог, пълна кръвна картина, хормони. Всичко е в норма. Невролога заключи "паническо разстройство" и ми изписа лекарства, които аз отказах да приемам. Забравих да спомена, че август месец миналата година претърпях аборт по медицински показания, което беше изключително голям стрес за мен. След тези ми 2 посещения в спешното аз започнах да си мисля, че може би ми има нещо, че имам някаква болест, която не могат да открият, защото уж съм здрава, а не се чувствам добре и имам физически усещания. Започнах 24 часа в денонощието да мисля за това, не ми се правеше нищо друго, нямах настроение, често плачех, вътре в себе си бях сигурна, че нещо лошо ще се случи с мен. Чувствам се безсилна и че никой не може да ми помогне, животът ми се промени коренно. А на практика имам всичко, което човек може да мечтае - семейство, което винаги е до мен, годеник който дава всичко за мен, подкрепя ме и ме обгрижва денонощно, работа, приятели. Изпитвах непреодолим страх към тези симптоми. Появиха се и други такива - почти постоянно стягане в главата, замайване, чувство, че аз съм нещо отделно от външната среда, чувствам си кутрето и безименния пръст като изтръпнали, сенки под очите, топка в стомаха, гадене (понякога), изгубих апетит, отслабнах, където и да отида се чувствам напрегната и не мога да се отпусна. Добих навик да се вглеждам постоянно в тялото си и да търся нещо нередно. При някаква такава лоша мисъл , цялата изтръпвах. Посещавах психолог, но на всеки един сеанс говорихме едно и също - "нищо няма да ти стане", но това не ми помагаше. Отскоро започнах да ходя при друг психотерапевт, само 1 посещение до сега. Очаквам с нетърпение следващото. Чета Вашите статии постоянно, слушам записите йога нидра и се чувствам по-спокойна. Ходя си на работа, докато преди не си намирах място в офиса и исках да се махна, няколко пъти съм си тръгвала от работа, измислях си оправдание, че съм забравила нещо и отивах вкъщи сядах на дивана и стоях. Към момента много ме притеснява стягането в главата, врата, очите ме парят понякога, ръцете ми се изпотяват и са ми ледени, когато ме стегне много главата и си отворя широко очите като че ли ми се размазва... Моля Ви за съвет и за компетентното Ви мнение. Благодаря!