Jump to content
Порталът към съзнателен живот

s_g.zag

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от s_g.zag

  1. Ако искате ми вярвайте,но само вашите думи тук в сайта са най правилните,благодарение на вас аз осъзнах какво всъщност се случва с мен и в каква заблуда съм живяла.На Орлин съм изчела всичко каквото съм намерила в интернет.Аз съм от Бургас и сте ми много далече,иначе отдавна щях да съм при вас.Орлин ми препоръча друг психотерапевт от нашия град.Отидох,но явно не ме разбра и каза че трябвало да отида при друга нейна колежка.Да ви кажа писна ми само да им пълня гушите и да си разказвам житието и битието.За това си чета тук и се опитвам сама да си реша проблема.Още  малко ми трябва и може и да ви стана колежка!Благодаря ви г-н Балджиев!

  2. Аз се страхувам от припадане.Може да ме вземете за малоумна,но не разбирам какво да прегърна,как подяволите се првгръщат страхове.Как да прегърна това уплашено дете в мен.Моята психотерапевтка ми каза:ми ей така обгръщаш тялото си с ръцете си.Щях да и кажа да си избърше .... с дипломата си от Санкт Петербург.Изобщо незнам закакво ходя при нея като тя неправи нищо само ме слуша и ми взима парите.

     

  3. В 27.7.2018 at 13:11, Орлин Баев каза:

    В никакъв случай не осъзнавай, че имаш да виждаш и трансформираш малко страхчета. Сакън, недей. По-добре е да продължаваш да ходиш по соматични механици, за да ти завинтят гайките. Така локализацията на контрола е външна и не че помагат биотехниците, ама поне се въртят наоколо ти, все е нещо, като другите не щат. А разбира се, че е прекрасно средата да ни се възхищава, да се върти около его сфинктера ни - какво ти порастване, какви ти вътрешни стабилност и самостойност, зарежи тея глупости... 

     

    Така, така - издържай и насилвай подсъзнанието си. Предлагам ти да сформираш щаб по потискане и изтласкване на страховете, да имаш хипохондрино-хистерична, до обща тревожност стратегия как да разгромяваш гадния си враг - това собствено подсъзнание и ни за миг да си мислиш, че да се бориш със собствения си ум за мир е като да се чукаш за девственост, докато оттичаш нерешените си конфликти в доктороходене, за да не погледнеш там, където не искаш. Сакън, н'дей!  

     

    Био водопроводчиците са се объркали - не бариева каша се пие, не. На болния се дава ярма 1/3 и 2-3 силаж, объркани в комбиниран с казеинов протеин фураж. Много е важно фуражната смеска да се бърка в блендер, купен от техномаркет, на средно бързи обороти, така че ириографията на собственотто и на всеки вързал се наоколо центрофугиране, да даде качествени резултати, завихрящи динамично красиво и удобно около гастроезофагеалния черв. Разбираш, нали?! 

    Така и така си пробвала да се подлъ(а)гваш къде на апчелъци, где на мед процедури, можеш да звъннеш на някой колега със заявката да се подложиш на хептеноза (тъй ли се думаше, хепноза ли беше?), а той да я надложи над така удобното вярване за болна жертвичка, желаеща вселената да се върти около нея. Само не се учи, не пораствай - не, това къх, така би видяла, че винаги е било лесно, ако би плувала по течението на учене от целостта и смисъла. Но, недей, така губиш много...

    Ехооо, шшшшш, тихооо, да не нарушим статус куо - извън хистерохипопогентревожната зоничка е зоната на възможностите, ама там едно такова ... Не, там не, там няма пък! 

    То не слуша това тяло - хм. Или пък прекрасно слуша и показва неща? Не знам, откъде да знам, нищо не знам... Сигурно просто те гърчи и не се съобразява с желанийцето за хубавичко, не го е срам това тяло... Ами, ако се чувстваш по-зле, дали не е зле да видиш, че имаш психика, голяма част от която се проявява несъзнавано през тялото и че стоейки на плитко, изолираш 90% от целостта, смисъла и щастието си, докато си мислиш, че животът трябва да се съобрази с егонцето, надуло се като балонче в гордата си борбичка свободен стил със ...себе си. Ама не, това са глупости - борбътъ прай ранътъ - битка, това се иска. Както се казва, ако нещо не се купува с пари се купува с много пари - ако гадното подсъзнанийце не слушка и прави симптомчета, трябва още много борба, за да се подчини на егонцето. ТРЯБВА! Или просто смело виждане, прегръщане, осъзнаване, смирено обичане на присъстващите в тялото подсъзнателни страхове? Хм, това е някакси съмнително, нали съм болна и все някой докторяга ще уцели що ми е - ако не тукашните, то онези там от обединените кралства или онова светило от L.A...  

    Един ми вика, че симптомите на техния си език говорели и че трябвало просто да бъдат прочетени качествено и последвани. Че водели право към страховете, които не били нещо външно, а мои си и че било харно да ги гушкам, защото така съм ставала смела, цялостна, обичаща, щастлива. 

    Ха ха, глупости, да прегръщам страховете - не, ще бъда силна, ще се справя, ще си повтарям, че съм добре и ще успея! 

    Някакъв психонещо си ми разправя, че трябвало да благодаря на паниките, метани да им правя и като към гуру да се отнасям към тях. Не само, че не да бе бягам от тях, а да видя, че още от самото начало, от тях е тръгнало всичко и че вървейки към тях с любов и учейки се от посланията им, за броени месеци всичко се изчиствало. Не защото съм ставала по-силна, а защото съм се учела от силата на слабостта. Ама дрънканици... Не, явно трябва да избягам към поредния док кабинет, замазвайки по-силно нежелано невижданото в самата себе си... 

    Аууу, колко лошичко. Защо, защо точно на теб, невинната? Ама, глобулус хистерикус/ фарингеус и дисфагия, зад които стои просто страхчец, който когато стопен от ясното съзнание и смелост, всичко изчезва - не може да бъде,  та това е толкова тежко нещо, направо ужас... 

    Предлагам ти да дисквалифицираш всеки, който посмее да ти каже, че ти няма нищо физиологично да го дисквалифицираш директно като некадърен, неразбиращ и просто невиждащ жестоките, фатални процеси, които протичат на ниво непостижимо за съвременната медицина в теб... Ако пък някой ти каже, че всичко идва от психиката ти, просто махни с ръка на такъв невежа... 

    Така махайки с ръка, виж че в нея се е появила диригентска палка. Ето, замахваш и сите докторяги от целийо свет започват да тичкат обезумяло наоколо ти, тъгъдък тъгъдък. Трябва невротичната гордост да се храни, няма как! Не забравяй невротично да се надуеш в свръхконтрол и в никакъв случай не се учи и не виждай, че решението е ей тук, под носа ти, в собствената ти психика. Не - защото така всичко се променя, а това някак си е опасно... Не, не...

    Да, бабо! Те като видят жена над 75 докторите и много много не се занимават. Ти на 74 ли си, казваш? Еее, значи даже е по-зле положението... Ох, горката, милата, нещастна жертва на гадното лошо нещо, ееееххххххх... 

    Те някакви психо лози ли, психо навти ли, певти ли, какво беше, нежно казват, че естественият резултат от потискането на едни обикновени паники, бил разстилането им като обща тревожност с хипопотамондрично връхче... Ама да де, ама да съм била ходела до този си вътрешен филм, да съм осъзнаела, че е само филм и че мога да променя сценария в смирено смел. Да, ама някакси това не ми отърва - не, не съм горда с това невротично въртене, не, просто искам да ми е убавичку. Ама казват, че бягайки от ученето, това бил най-сигурният вариант да си самоподдържам лошичкуту, ама нейсе, плямпат си тея глупости... Ама някво вътрешно дете, ама да съм осъзнаела страховете му и да съм го гушкала - ха ха, не на мене тия... 

    Лесно е - изобретяване машина на времето, връщане назад до големия взрив, залагане на закони на живота, отърващи на желанието само за хубавичко и готово.  Има и друг вариант - виждане, че реката тече само напред и връщане назад няма, а учене и разширяване на съзнанието. Отново сядаш в тази времева машина, само за да видиш че това пренаписване на миналото е сега, чрез преобразуване на мъничките и добрички характерови страхчета, толкова отчаяно жадуващи за прегръдката ти. Лесно е! Наистина е лесно, когато се учиш и обичаш! 

    Обяснете как се прегръщат страховете?

×
×
  • Добави...