Ines Raycheva

Misha64, сетих се за едно казване "fake it till you make it" - в общи линии - - преструвай се, че можеш нещо, докато не го постигнеш, докато не започне да се случва натурално. Ако имам социална тревожност, например, ще започна да поставям себе си в ситуации с много хора, изискващи общуване, жив контакт. Т.е директно се включвам в другата крайност - от избягване към участие. Вивиан_, Да проявиш любов към себе си, да действаш от позицията на висока самооценка, се постига, когато действително започнеш това да правиш. Например да се заявяваш в дадени ситуации, отстоявайки здрави граници, не потъпквайки себе си. В началото е неестествено, дори неловко, некомфортно, но с времето промяната е осезаема. Вместо да си мълча, че сега приятелят ми пие и да го подкрепям, надявайки се, че това ще го промени и той ще прозре какво върши, директно му казвам как това ме кара да се чувствам и преосмислям дали оставам в тези отношения. Той носи отговорност за действията си, аз също. Нищо не е на всяка цена, освен, според мен, грижата за себе си. Това не го ли правим твърде дълго, обикновено е време да си ходим. За кратки периоди е супер, защото води до такива готини осъзнавания!

Границите на разумното стигат до там, докъдето всички замесени в дадена ситуация/отношения, чувстват лекота и любов в общуването си - съответно зависимост няма, защото тя е вече тежест и празнина, която изисква пълнене, задоволяване. Любовта НИКОГА не изисква каквото и да е, тя просто е. Всеки иска да бъде харесван и обичан, социални същества сме, но това искане идва от его-ума, а той е една микроскопична част от нас - да, отношенията не са само цветя и рози, но можем да си даваме сметка кое провокира конфликт, кое ни провокира да искаме да получим още и още, да не искаме да дадем точно това или онова, да не искаме да страдаме, а само да ни е гот, да желаем да контролираме и т.н. Кое В НАС предизвиква това и как можем НИЕ да го обгрижим, вместо да правим друг отговорен и да сме му паразитче? Когато видим колко още пространство има в съществуването ни - и най-красивото е да бъдем тук и сега, а това означава - просто да бъдем и да излъчваме. В тук и сега не седи "чакам да получа", а "в състояние на естествена симбиоза между мен и средата съм", защото всъщност всичко съм аз, по един начин, който е непонятен на ума.

Мило момиче, Никой не може да съсипе живота ти, докато той продължава да Е. Винаги имаш ход в него, ако си го позволиш - ти самата, не другите. Права си, че това е един затворен цикъл - хубаво, че го виждаш, значи си способна да го прекъснеш! Твоята майка не е усещала любов и грижа от нейната, ти на свой ред също. Да, те явно не показват уважение и към самите себе си, как могат да научат друг на това? Не всеки, било и родната ни майка, има капацитета да ни разбере. Това НЕ означава, че нещо с теб е сбъркано и това, което изпитваш НЕ Е валидно. Валидно е! Боли те, защото усещаш, че имаш непосрещнати нужди от собствените си родители. Мразиш ги, вероятно - ами разбирам те! Родителите, обикновено, но не винаги, взимат решение да въведат в живота си дете/деца, т.е се предполага, че би следвало да имат капацитета да ги отгледат адекватно. Това в твоя случай, обаче, не се развива. Години наред ти си била детето, а те възрастните. Сега, въпреки, че все още сте в ролите "родител-дете", ти си възрастен, също. Вече е безпредметно да прехвърляш цялата отговорност на тях и да има лоша и добра страна, грешна и безгрешна. Разпознай в себе си умението да се грижиш сама за нуждите си. Да поставяш здрави граници отвън. Да се обичаш! Стани ти в себе си родителят - и на теб самата, и на двамата си родители! Обичта е безусловна и нищо не иска, не търси и не чака. Ако съзнаеш, че в майка ти има също едно наранено малко плачещо момиченце, което иска да бъде гушнато, ще я погледнеш по различен начин, според мен. В теб също го има това малко разплакано детенце, жадно за контакт и топлина! Можеш ТИ САМА да му ги дадеш, повярвай! И вместо обясненията на ума, обвиненията на егото, може да има красиво сливане в любовта между две създания, които винаги са се обичали, но не са знаели как да го покажат. Това може успешно да се преработи с добър терапевт. Повярвай ми, от омразата ще стигнеш до благодарността и истинското разбиране, че всичко в тоя живот е смислено и учи! Тази болка ти е дала и ще продължи да ти дава много, ще те трансформира! В никакъв случай не живей в съжалението за това, което си преживяла. Всички имаме травми и те се случват с причина. Ето, ти вече осъзнаваш, че имаш нужда от трансформация и си я търсиш, поздравям те за това! Всеки действа спрямо собствения си опит. Не оправдавам твоята майка, а казвам, че образът й в теб е това, което е важно. Не действителната тя ВЕЧЕ, а твоето отношение към нея е това, което има значение! Вече можеш да обгрижиш сама себе си, миличка и според мен ще успееш!

Моето мнение резонира с това на Диляна. Раздялата сама по себе си не е решение. Не-раздялата също! Жената до теб търси внимание през драматизиране на ситуациите и силно прилепване. Със сигурност е изживяла болезнена загуба в някакъв период от живота си. Да игнорираш, да искаш да се разделиш, с човек, който постоянно тегли вниманието към себе си, ще го накара да става още по-агресивен в това. Това е нездравословна връзка, от която и дъщеря ви страда със сигурност. Забелязала съм, че хората, които имат поведение на пиявици се преживяват през другите. Собственият си живот не виждат като "достатъчен" (независимо от какво естество) и имат нужда от значимите други, които да пълнят със смисъл съществуването им. Вероятно ти се струва променена, защото самата тя е започнала да гледа на тази връзка като на жизнено важна. Без нея, така да се каже, тя няма идентичност. Безгрижието от периода, в който сте били заедно от скоро, е отминало - тогава не си бил толкова "вкоренен" е живота и. Терапия за нея и семейна терапия със сигурност, иначе от тук нататък просто няма да има полезен ход.