Stasito

Благодаря ви за напътствията и съветите.

Благодаря ви за отговора! Наистина се извинявам за неуважителното отношение. Толкова много наблюдавам себе си, страховете и мислите си, че сякаш не виждам по-далеч от тях. Точно това, което ме и отговорил Стелиян Славов. Наистина не знам какво точно означава да си нормален или луд. Трудно ми е да осъзная какво точно се случва с мен, защото съм се съсредоточила върху един проблем и не мога да се откъсна от него. Надявам се с психотерапията да успея наистина да опозная себе си и да спра да анализирам всяка мисъл, а да се справя с тревожността като цяло. Отново съжалявам за неуважението, което проявих спрямо Стелиян Славов. Аз не съм такъв човек, който не уважава мнението на другите и на тези, които ми помагат. Благодаря на всички!

Здравейте! Благодаря ви за отговора. Съжалявам,че отново пиша и ни притеснявам. Ходих и на психиатър, изписа ми хапчета. Тревожността ми се беше засилила много. Работя и с психилога, но сякаш сама те мога да си повярвам, че психиката ми е здрава. Не мога да се отърва от натрапчивите мисли. Притеснява ме, че всички са свързани с това дали някой ме преследва, подслушва или иска да ми навреди. Като си помисля нещо такова и си казвам, че можи би е така и много ми се засилва страха, че това са признаци на шизофрения. Психиатъра ми каза, че щов съм критична значи не е това, но аз ни знам критична ли съм или вярвам и се страхувам от това. Много ще съм благодарна, ако ми отговорите. Ще съм благодарна, ако получа мнението на Орлин Баев и д- р Тодор Първанов. Извинявам се за притеснението.

Здравейте! Знам, че ми казахте да спра да пиша и да влизам след започването на терапия, но искам да споделя нещо, което да го види и психиатър. Много съм доволна от психолога, при който ходя, но някакси още не мога да се отърва от този страх. Знам, че ще отнеме време. Натрапчивите мисли поотшумяха, но остана ужасния страх, че ще захочна да халюцинирам или дори, че вече съм започнала. Вече почти всяка нощ се будя от нещо като звук и не мога да определя този звук от съня ли е; истина ли е или е халюцинация. Тази нощ ми се сручи нещо много плашещо за мен. Точно като ке събуждах в съня ми излезе образ. Не знам дари си бях отворила очите или не хреди образа да изчезне. Дори махнах с ръка, за да изчезне. Беше в просъница, но мисля, че бях будна. Казах си това вече е халюцинация и ще започне са се случва и през деня. Надявам се да съм обяснила добре. След това ми беше много трудно да заспя. Започнаха да ми минават много мисли, не можех да ги проследя. Сякаш те бяха мои. Опитах се отново да заспя. Като затворех очи отново идваха мисли, като с друг глас. Казах си това са гласове. Исваха ми някакви фрази в главата като: "замълчи" ; "не ставай". Отново си казах, че наистина халюцинирам. Извинявам се за дългия пост. Ще съм ви благодарна да ви кажете защо ми се случва всичко това.

Благодаря ви!

С риск да стана много досадна с въпросите, които задавам искам да споделя още нещо. Наистина много се притеснявам, че натрапчивите ми мисли са станали налудничеви. Минават ми мисли като: "ами, ако някой ме следи"; "ако някой иска да ми навреди" и други подобни, които съм чела, че са характерни при шизофренията. Много ме плашат и тревожат като се появят в мислите ми. Започвам да си мисля, ами ако наистина си ги мисля. После прочитам написаното от вас, че съм нормална. Въпреки това много ме плашат. Внушавам си тези неща и сякаш трудно вуче различавам нятряпчивите мисли. Страх ме е, че като отида на терапия и ще изляза "луда". Искам да попитам от страх и внушение ли се чудя дали тези мисли са истина или не? Въпреки, че знам, че са абсурдни, не са истина и ме плашат страшно много.

Благодаря ви. Надявам се да превъзмогна страховете си и натрапчивите мисли. Както и да спра да се притеснявам от осъзнатите сънища. Разбрах, че сънищата се появяват с цел да превъзмогна психическите проблеми от ежедневието, но въпреки това ме плашат. Например, когато сънувам някакъв разговор сякаш със себе си.

Благодаря ви отново за отделеното време и отговора ви. Съжалявам за глупавите въпроси.

Сега не чета в интернет. Но просто всичко, което съм прочела сякаш си го внушавам до такава степен, че започвам да се чудя дали не съм започнала наистина да си го мисля. Четох, че имало болни от шизофрения, които осъзнават болеста си. Страхувам се, че имам някаква мания от преследване. Извинявам се, ако вйпросите ми са глупави. Отново ви благодаря за търпението.

Здравейте! Исках да ви кажа, че си зяписях час при психолог. В момента се чувствам по-спокойна. Имам обаче още един вйпрос свързан с натрапчивите мисли, на който ще се радвам да ви отговорите. Една от натрапчивите ми мисли(след като бях прочела много от симптомите в интернет) беше ами дали някой не ме преследва или иска да ми навреди. Въпреки, че осъзнавам, че това е натрапчива мисъл толкова много ме плашеше, че в един момент започнах да се обръщам след себе си и да си мисля, че мислите са станали нарудничеви. Надявам се да съм го обяснила добре. Благодаря ви.

Много ви благодаря за отделеното време, насоките и съветите. Благодаря ви също, че ми обяснихте положението, в което се намирам и от къде всъщност идват мислите и страховете ми. Радвам се, че този форум го има и чрез него помягате на талкова много хора.

Здравейте! Много ви благодаря за бързите отговори. Осъзнавам, че ми е нужна тепапия. След изнасилването ходих на няколсо посещения при психолог, но спрях. Вече не изпълнявах ритуалите, които извършвах като дете. При четенето на някои от темите във форума намирах сходни на моето съснояние. Но въпреки това страхът от полудяване продължаваше да е много силен. Мисълта, че получавам халюцинации и осъзнатите сънища, за които незнаех дали сънувам или наистина полудявам още повече допринесоха за страха. Затова реших да споделя проблема си тук. За да може да ми кажете дали наистина полудявам и дали тези неща са нормални. Благодаря ви.

Здравейте! На 26 години съм. Искам да споделя проблема си. От малка съм тревожна, изпълнявах ритуали, които отминаха с времето. Страховете ми започнаха, когато бях изнасилена на 13 години. От тогава имах множедтмо различни страхове. В момента най-големия ми страх е, че имам шизофрения. Изчетох много информация в интернет. Дори попаднах на тестове за шизофрения, които не бях сигурна как точно виждам и страховете се увеличиха още повече. В последно време много ме притесняват ярките ми сънища. Сутрин понякога сякаш не знам сънувам ли или не. Сутринта ми се стори, че някой езвика в съня ми, беше много силно и ясно. Много се стреснах и се събудих. В ежедневието си понякога мисля, че имам неко като зрителна илюзия. В първия момент оприличавам видяното на нещо друго. Не знам как да го обясня. Страх ме е много, че полудявам и започвам да халюцинирам. Освен това съм бременна и това допълва тревожността ми. Ще се радвам някой да ми помогне.