[Как да станем психотерапевт?]

преди 20 часа, АлександърТ.А. каза:

Овчаря води стадото ...

Едно нещо не схванах от метафората - къде са овчарските кучета? 

[Как да станем психотерапевт?]

В 4.11.2017 г. at 11:35, Орлин Баев каза:

В [психоанализата] обаче, когато след доста сесии отговаряне на въпроса ЗАЩО, човекът попита КАК да разреши казусите си и КАКВО да прави като малки стъпчици, терапевтът представа си няма как да реагира ефикасно, така че да бъде не част от проблема, а от решението му. В психотерапията, ако човек не владее хипноза, нлп, фокусираните в решения подходи, задоволява фантазност собствена, вероятно през стадното мислене, на обучителна система, нямаща общо с реално действеното помагане, а единствено с поддържане на самата себе си структурно и финансово... Както казах, анализата е прекрасен старт, но остане ли терапевтът там, е такъв само на хартия.

Виждам, че е стара тема, но ме провокира като нов участник. Позволете да не се съглася с мнението на Орлин. Най-ценното в психоанализата от терапевтична гледна точка е убеждението, че пациентът най-добре знае "КАК да разреши казусите си", но по някаква причина (обикновено несъзнавана) е блокирал достъпа си до това "знание" или не е развил ресурси за достигане до него. В този смисъл ролята на терапевта е само да помогне да се разчисти пътя (да прокара пътека) към това знание в ума на пациента.

Никакво отговаряне на въпроса "КАКВО да прави като малки стъпчици" не би помогнало за дългосрочното израстване на човека, макар в краткосрочен план да изглежда удобно и ефективно решение, и да спасява терапевта от неудобната ситуация, в която пациентът настоява за конкретни съвети. Ако терапевтът удържи тревожността от този натиск в терапевтичната ситуация (а това умение е крайъгълен камък в психоаналитичното обучение, което се усвоява има-няма четири години ), пациентът ще се придвижи стъпка напред в способността си да намира решенията си сам, и най-важното - ще се радва за това! 

Самото усещане, че клиентът очаква конкретни решения от нас е информативно за естеството на отношенията му със света и хората извън кабинета (отношения, които всъщност поддържат неврозата му). И част от експертизата на психоаналитичния терапевт е да го използва като ключ към ревизиране на тези отношения за освобождаване от неврозата.