momchil.iwanow

Така е ,но започвам да се чувствам все по странен и различен ,не на себе си ,все едно имам някакви умствени проблеми ,предполагам ,че е от деперсонализацията и дереализацията ,аз ги имам постоянно ,но чак така не.Не вога и да говоря свободно..

Да ,потърсих психотерапевт ,който обаче е зает до другата седмица ,а ако нещо се случи до тогава ,като наистина не познавам дори родителите си на моменти ,ако едно нещо от тези неща се случи тогава какво ,да ходя повече от 13 км на ден пеш,имам по 2 свободни часа на ден ,прибирам се и си лягам ,и обикаляйки по улиците ужаса само расте ,та ако направя нещо на някого ,какво става тогава ,за себе си вече не се притеснявам ,без това само проблеми създавам ,не си мислете ,че само стоя ,но в моменти /дни като този като не знаеш буквално на кой свят си ,не знаеш зъбите как да си измиеш не е много лесно и приятно и след като и родителите ти не ги говорят защото отказваш да пиеш хапчета ,но се влошаваш и губиш с всеки ден(и е нормално и тях мъча ,сигурно и ги плаша вече) ,това за мен не е само оплакване

Чувствам се такъв ,че мога да направя нещо неадекватно ,но хората около мен казват ,че изглеждам и се държа нормално ..

Не съм казал ,че искам да ме прибират ,едва ли някои човек би искал ,аз искам само да бъда нормален ,ако това което ми се случва ми харесваше едва ли щях да търся всякаква помощ ..страхувам се ,че съм неадекватен.

Здравейте , Преди известно време писах ,но започнах да се чувствам още по странно и страшно.Вече не знам до колко съм с всичкия си..Чувствам се като друг човек ,опасен и неадекватен ,напълно нестабилен като невменяем.Изпитвам огромен ужас и шок от всичко ,докато се събудя и се почва ,дори не знам как да го опиша.Просто усещам ,че вече не съм нормален човек ,загубил съм си разсъдъка,не мисля трезво ,дори не мисля...Усещам една огромна опасност за себе си ,надвиснала над мен.Представям си постоянно как вече ме вкарват в отделение ,как си губя разума и започвам да правя ужасни неща ,дори не искам да ги споменавам.Някак все едно губя себе си ,живота си ,спомените си.Дори глася на съзнанието ми е по различен ,всякаш не е моя и си мисля ,че се превръщам в друг човек..Не мога в нищо да се ориантирам ,не знам какво да правя ,губя представа за времето за всичко ,всякаш нямам спомени ,не мога да се сещам за важна информация ,която по принцип знам ,и вече не съм сигурен ,че е само объркване ,а нещо по лошо..Не мога да говоря свободно ,когато ми се налага се чувствам адски странно не знам какво говоря ,понякога не мога да се изразя ,не разбирам много какво ми говорят,като спрял съм.Но най силното и ужасно усещане е ,че вече не съм нормален ,не съм Аз ,че полудявам с всеки ден и края идва...Направо губя връзка с реалността вече ,все едно съм в някакъв жив кошмар на най големите ми страхове.Дори родителите си на моменти не мога да позная.И най странното е ,че въпреки всичко по цял ден съм навън ,и върша един куп работа без да сэм направил нещо странно до сега ,моля се и да не се случи.Но станах адски нервен ,чак не мога да се контролирам вече ,всякаш нямам никакъв контрол над действията си.Искам да попитам възможно ли е наистина напълно да полудея ,да си загубя спомените ,разума ,и да се превърна в някакъв психопат.И дали от депресия може да се стигне до шизофрения ,това което мисля ,че вече ми има и ,че съм опасен ,и не трябва да се разхождам свободно по улиците ,а да ме приберат..

Всякаш се превръщам в друг човек ,все едно в мен има друг ,на моменти съм един на моменти друг,всякаш си губя пометта и всичко е непознато,и най вече ,усещам че края идва някаква огромна заплаха и опасност,не мога дори да говоря свободно ,на моменти се превъзбуждам и ставам адски агресивен ,а аз никога не съм бил именно обратното ,чак усещам ,че не мога да се контролирам и съм опасен..

Въпроса е дали мога да изляза без медикаменти от такова състояние и дали от депресия може да стане много тежко психично заболяване ,ходил съм при много специалисти и общо взето няма едно мнение ,как да се довериш на някого.

Не ,не пия нищо от 5-6 месеца,но понеже се влошавам и ми изписаха антипсихотик ,които аз не искам да пия както и каквото и да е друго ,но всеки ме убеждава ,че дори може до отделение да стигна ако не се лекувам

Да ,ще търся психотерапевт ,но все се съмнявам ,че не съм наред и много си плаша ..и дали мога да се справя без медикаменти всичко около мен казват обратното..

Напълно ви разбирам ,аз не мога да се позная ,губя себе си и не мога да разсъждавам нормално..всякаш не мога да се контролирам ..

Виждам се с психиатъра си общо взето всяка седмица ,за да се убеждавам ,че не ми става нещо друго ,просто нещата всеки ден се променят и усещанията са различни и се чувствам напълно луд..на психолог също съм ходил ,далеч не е страшно за мен да ходя ,дори е томно обратното ,но просто в града в които живея няма голям избор от специалисти ,всимки казват ,че не полудявам ,но напоследък усещам неща ,които до сега не бях и..

Ужасно се притеснявам ,че не разсъждавам трезво и се държа странно ,просто усещам ,че губя контрол над себе си и може да извърша нещо неадекватно.Посещавах психотерапевт може би около 2 месеца без ефект ,накрая ми каза ,че ако не почна лечение и не се успокоя няма как да ми помогне и не съм ходил вече месец..

С всеки ден ставам все по объркан и неадекватен ,дори не мога да говоря нормално с хората в главата ми е пълна каша и това адски ме плаши..отделно всичките ми близки държат да почна прием на медикаменти ,тъй като на моменти не мога да се контролирам и изпадав в страшни състояние ( все пак нищо лошо не съм направил или неадекватно ).Иначе се натоварвам даже мисля повече от възможностите си по цял ден съм навън с животни може би по 3-4 часа имам по свободни ..но не мога да се справя..

Ами не знам от къде да започна ,честно казано вече ми се и губят спомените от самото начало.Мисля ,че всичко започна когато завършвах гимназия преди около 4 г .Започнах да изпадам в необясним страх ,плачех много ,мислех си ,че имам различни болести ,болки ,също си спомням ,че имах натрапливи мисли ,които тогава не знаех ,че са такива (да убия или наръня някого ).В последствие започнах да ходя по всякакви доктори ,изследвах всичко ,освен установена мигрена която и до днес имам и ме плаши и леки проблеми с врата друго нямаше.Не можех и на училище да ходя и стигнах първо до един психолог ,които ми препоръча известна почивка ,но нищо не се промени и накрая стигнах до психиатър.Дигнозата тогава ми бе Паническо Разтройство ,започнах лечение с антидепресанти ,смених достя някои не ми се отразяваха добре ,най продължителния ми прием бе една години ,няколко пъти съм почвал и спирал и като цяло имаше съвсем леко подобрение,но в началото на годината нямаше никакъм ефект и запоследно ги спрях Февруари месец.След толкова много лекарства и с повече вреди от колкото ползи аз всякаш се травмирах от лекарства и до днес отказвам всякакви.През тези години станах много раздразнителен ,нервен ,тъжен ,но най вече страха от полудяване ,от някакви тежки психически болести от смърт .Март месец ми се наложи да вляза за седмица в болница за да ми направят нови изследвания ЯМР на главата и врата ,тъй като много залитам ,силно главоболие ,ток през цялото тяло всичко го има и сега.След този престой от които не откриха нищо което вече да не знам ,почнах постепенно да се влошавам и от някаква контролирана тревожност ежедневна за всяко нещо което усетя вече не мога да контролирам нищо ,и чувството че не съм добле с главата и огромно.Започнах да се усещам като чужд човек ,все едно мислите в главата ми не са мойте ,тялото ,живота все едно има друг човек в мен като раздвоение.Ужасни чувства ,че си забравям живота не знам кой съм ,какво правя ,неадекватен ,напълно недееспособен човек.Всимко това в последния месец е както никога до сега.Започнах да усещам някаква заплаха за себе се ,все едно виждам неща около себе си ,като халюцинации ,до колкото разбирам са илюзии на съзнанието ,притеснявам се ,че почвам да чувам неща ,както казах и да виждам ,с две думи ,че съм шизофреник.Обиколил съм 4-ма различни психиатри в различни градове един от които професор по психиатрия Попов във Варна неговото заключение бе ,биполярна депресия ,убеди ме ,че не съм шизофреник ,но и каза ,че без хапчета няма шанс да се оправя ,но тово бе преди няколсо месеца и имам опасения ,че вече не е депресия.В града които живея ,всяка седмица се виждам с психиатъра с които работя от самото начало ,да се убеждавам ,че не съм луд ,тя е категорична ,също посещавах и психотерапевт ,но ми каза ,че ако не почна да пия хапчета или не се успокоя по някакъв начин няма да ми помогне.Така до последните седмици в които просто изпадам в изтерия от ужас и страх викам плача от ужас ,за помощ ,идвами да се скрия ,имам чувството буквално ,че се губя ,губя си разсъдъка и ми остава само тялото , ццелия свят ми е като непознат и нов дори и всъщи ужасно страшен ,заплашителен ,усещам ,че не съм Аз ,че вече не съм нормално момче ,казвам ,че не ми се живее искам да умра усещам си края ,че идва.Напрежението което усещам е неописуемо.Дори и сега е така..Миналата седмица получих пристъп на мигрена за първи път от много време ужасно се изплаших изпаднах в нервна криза ,не можех да говоря ,припаднах и ходих в спешното ,естествено от тогава още по зле стана.Правя много неща в ежедневието си ,работа с животни ,в приют за кучета където съм всеси ден ,отделно от това с цел да сэм зает започвах да помагам и в една ветеринарна клиника ,а родителите ми,ми взеха и лично мое куче и така последния месец имам по 3-4 свободни часа на ден и пак нищо не се променя дори влошава.По нищо не си личи ,че ми има нищо ,срещам доста хора ,студент съм ,с изпитите нямах никакви проблеми ,точно обратното.Не исках хапчета търся всякакви начини ,но май вече не съм нормален човек и само това остава.Усещам ,че се побърквам с всеки ден все повече ,просто не знам на кой свят съм ,не мога да се събудя..всичко е ново все едно всеки ден се раждам наново ,но най вече ме е страхх ,от шизофренията..По принципцип не искам да приемам медикаменти ,но вече съм толкова неадекватен не знам какво правя,макар всимки да твърдят ,че по нищо не личи,мислите ли ,че вече не съм ок и само с хапчета мога да се върна в нормален ритъм.Има още доста неща .Стана адски дълго ,съжалявам за което и благодаря за отделеното време !