arishaa

Благодаря ви много, г-н Баев! Прав сте, много хубаво сте го написали, обаче как да знам дали подсъзнателно не съм лош човек. Или това, че не обичам достатъчно себе си, ако взема да се самоубия докато спя, ако пак тръгна да ставам- и без това нашите достатъчно ме мислят с моите притеснения. Как да живея със страх, че може да направя нещо и даже да не го помня.. (да де, ако се убия, вероятно няма как да го помня). Повече ме е страх да не направя нещо на някой друг... В общежитието съм сама и няма опасност за други, говоренето не ме плаши, а това че съм станала и пак съм легнала. Живея на приземен етаж, тоест няма опасност, обаче пък имам доста хапчета, които майка ми е сложила, ножове и т.н. Сега си мисля, че ако го мисля повече, може да се случи... В крайна сметка, така и така не мога да го контролирам..

Здравейте, на 22 години съм и имам генерализирано тревожно разстройство, диагностицирано от психиатър (и от психолог). В продължение на година и няколко месеца имах страх от полудяване (всяко едно разстройство, което причинява загуба на контрол, най-вече ме е страх от шизофрения). Сега го контролирам горе-долу, но пак е на периоди. Сега имам ново огромно притеснение и имам чувството, че никога няма да го преодолея, моля ви помогнете ми, сама съм в друга държава, тук уча, имам приятели, но те сигурно им е Писнало от мен и моите страхове, които вече и не споделям. Ето го и притеснението: Майка ми понякога говори насън и е имала няколко прояви на сомнамбулство, като светване на лампи и други малки дейности. Аз също като малка съм станавала да се обличам насън, но в последствие осъзнавам(събуждах се), веднъж се бях изпишкала посредата на стаята като дете (ужас). Проблемът е, че в последната година съм казвала разни неща на сън няколко пъти, все нелогични и смешни (като например “посланик господин котка” :D) и същината на страха ми се изявява в това, че преди няколко дни докато бях на ваканция с приятелка, съм станала от леглото, тя ме е питала къде отивам, а аз съм казала, че няма значение и пак съм легнала (бях доста изморена от път, носът ми беше запушен, не знам дали има логика, че може да не ми е достигало достатъчно въздух до мозъка, сигурно няма логика, но както и да е). Случва ми се за първи път от сигурно 10 години насам и много ме плаши, защото четох в интернет за случаи, в които стават убийства, самоубийства и т.н. Страх ме е да не направя нещо лошо, не мога да спя повече. Разбрах, че състоянието, в което правиш това, което сънуваш е друго REM behavior disorder, нещо такова. Опитах да се успокоя, Но не знам как. Сега целият ми живот ще се върти около страх, Отново. Никога Не бих наранила някого, но и тези хора, на които се е случило не са искали P.S: Ако има значение, изпитвала съм сигурно почти всички сънни разстройства (естествено от както съм тревожна) - хипнагогия най-вече, тя подхранва и страха ми от полудяване, защото имам нужда да знам кога заспивам, а очевидно няма как да стане. Имам обсесия веднага щом някаква мисъл излезе в главата ми, че не е нормално да ти излизат изведнъж неща в съзнанието като не мислиш за нищо. Веднъж като заспивах ми беше излязла картина в съзнанието която беше страшна и някак без мой контрол излезе и Айде пак със страха от шиз. И исках да питам дали след като човек е гледал някакво предаване или е говорил с някого, след това е нормално в мислите ти да излезе нещо, което е казал (но някак без Да искаш).