svetoslav_m

Много е възможно да попадам точно в тези 20% въпреки че ми е много трудно да го призная дори пред себе си. И все пак какво ли не опитах за 3 години. То не бяха спортове, йоги, упражнения (8 месеца по 1 час на ден упражнения за вестибуларна рехабилитация)...но да така и не посмях за сменя професията си (програмист) и може би тук ми е основната грешка която много искам да коригирам. И все пак не се сещам за изгодите които ми донесе това 3-годишно лутане из кръговете на ада. Да може би съм получил малко повече внимание и състрадание на моменти, но отдавна вече никой не се трогва от проблемите ми и аз напълно ги разбирам и не ги виня. Възможно е да съм усвоил модела на жертва-страдалка от вечно мрънкащата ми и ревяща баба която ме е отгледала, но как да промени човек толкова дълбоко насадени му модели още от детство. И така 5 седмици след спиране на антидепресанта съм на стъпка от започването на нов/друг такъв след неуспешни опити да си подобря замайването, променя професията и започна сериозен спорт поради реални проблеми с кръста (хернии). Хващам се за опита на професионалистите и "заземяването" като удавник за последната си сламка и започвам плуване, чистене и търсене на по-земна работа от общуването с компютри. Всякакви допълнителни съвети са много високо ценени. Благодаря!

Благодаря на господин Балджиев и Баев за идеята за заземяването и теорията. Господин Баев какво става с останалите 20% ? При 50% работи прихотерапията (на такава съм от 1 година, но в момента съм особено замаян и отчаян). При 30% холистичната терапия - предстои да пробвам. А за останалите 20% предполагам остават антидепресантите и живота в опиянение и бягство от реалността? Според мен много повече от 20% попадат тук и аз съм на път да се върна в тази категория като не мога сам да се извадя от блатото за тирантите. Благодаря за включването особено на специалистите. Всяка идея е сламка за удавник в моето положение така че съм благодарен на всички. С господин Баев се разминахме преди около 2 години когато бях в началото на пътя си в проблема. Нямахте свободни часове в обозримото бъдеще и тръгнах по "лесния" път на антидепресантите.

Здравейте. И аз открих себе си в думите на Безнадеждна и много се вдъхнових от развитите на историята и, макар и след цели 11 години. Аз съм замаян от почти 3 години, като всичко започна 3-4 дни след една ваксина. Доказателства срещу ваксината естествено няма, но вече няма и значение защото началната (според мен) физиологична причина отдавна я няма, но в следствие от това че ме изтормози до дъното на душата ми и ме вкара в омагьосаният крък на стрес-замайване-стрес-замайване вече 3та година не мога да се оправя. Както Безнадеждна и аз съм минал през всички изследвания, лекари и кръгове на ада и изпил тонове лекарства без никакъв резултат. Да открих неща за здравето си които ще са ми полезни (като дискови хернии в лумналната зона и възел в щитовидната жлеза), НО нито една находка няма особено отношение към състоянието ми (пак според лекари). Много се вдъхнових след като попаднах на историята на Безнадеждна и искам да я помоля да сподели как стоят нещата при нея към днешна дата. Също ще се радвам да чуя как и други хора с подобен проблем се справят във времето. На мен ми е адски труно и не съм имал по-голяма и фундаментална криза в живота си от това което преживявам през последните почти три години. От една година ходя на психотерапевт, от един месец НЕ пия антидепресант и от 3 дни съм твърдо решен да се преквалифирицам в друга професия. Светлина в тунела явно има, колкото и да е слаба. Радвам се че си имаме и диагноза "хронично субективно замайване", но това не е особено облекчение за никой.