Джейн

Прочетох, благодаря. Макар да не се открих съвсем в статията, защото аз го усещам в стомаха. Даже, често е видим спазъма, вижда се как стомаха-корема е хлътнал. Ужасно чувстово. И тъй като сега ставам, пропуснах да кажа, че се усилва след посещение в тоалетна. Просто изправя ли се и почва да се свива с всичка сила и сърцебиене, Не разбирам каква е връзката..... А след полунощ преживях нещо ужасно. Дори не го помня толкова ясно, защото спях, но сякаш се събудих и усещах как потъвам или като да умирам, беше адски гадно чувство и се уплаших, нещо стана, но не помня, губи ми се, след секунда почна някакво брутално сърцебиене, което не бях имала до сега. Сякаш искаше да излезе през гърдите ми....Беше ми размазано пред очите, стреснах се много, теперих, пребледнях, не знаех какво да правя...И тъкмо да събудя майка ми, започна да се успокоява....но дълго време стоях неадекватна. Какво беше това, не знам Сега също не се чувствам добре, мисля само за това което се случи и очаквам следваща атака...Пак спазми, пак ускорен пулс, леко треперя... А не вчера, а онзи ден, излизах с един познат и целия ден и вечерта мина толкова добре, нямах нито един симптом. Вечерта леко се появи тевожност и усетих че ми е ускорен пулса, но после се успокои, а и не исках нищо да разваля излизането ми. Този ден нямам и идея, защо беше такъв...Зашо се чувствах добре. Не следващия.....нищо общо! Както се очертава и днес да е кофти. Просто не разбирам на какво се дължеше това подобрение...

Опитвам се да синтезирам повече неща с малко обяснения, да извлека най- основното и важното, но пак се получава доста дълго и със сигурност изпускам детайли, които да ви насочат. Мога да добавя, че съм забелязала, че каквито и симптоми да имам, утихват късно вечер. Тогава и ми идва апетита, всичко работи тихичко и спокойно. Пак усещам стомаха си свит, но със сигурност не така както през деня, През деня сърцето ми бие между 80 до 95, понякога и към 100, например, а вечер започва да е ритмично и спокойно 60-54....дори и когато съм права. А това през деня дава отражение, нямам идея защо, но като съм права, бие по бързо от колкото като седна. Съответно и стомаха по същия начин се свива повече когато съм права. Странно нали?

На 31 съм. Датира от няколко седмици, макар че ми се е случвало и друг път, но по скоро като пристъп, така наречените паник атаки. След като спрат, симптомите утихват.А че имам паник атаки ми казаха преди 2 години когато за първи път ми стана зле докато карах. Да, преди това имах доста стрес, в личен план- любовни драми...Беше отдавна. Разбирам, че стресът и емоционалното "натравяне" може да предизвика какво ли не като смиптоматика, но защото не се явява като криза (атака) а е почти постоянно състояние, започнах да се напрягам и най- вече мислено да обикалям ту сърцето ту стомаха....Мисля си, че този ускорен пулс ще увреди сърцето ми или че ще предизвика болестно състояние. Най- вече фокуса ми е там....А усещането в стомаха, като спазъм, винаги е било, да, просто в по-леки дози. И е имало дълги периоди на отминаване. А сега, все едно нещо се е вързало точно в тази област и се стяга ли стяга. Искаха да ми правят гастроскопия но....Някак не ми се иска да го изживявам. Правих и кръвни, по подробни изследвания, нормални. Въпреки всичко, това си продължава. Исках да ви кажа само симптоматиката най- вече да, защото исках да разбера дали е характерна за някакъв вид психоемоционално състояние, както са обичайни паник атаките например. Но разбирам, че няма много смисъл Стрес има. Любовната драма от тези "преди години" си продължава. Заради това, сега живея с майка си. Не е толкова зле, колкото звучи, но осъзнавам, че не е съвсем нормално за мен. Баща ми почина в началото на годината, но иронично, тогава бях толкова мобилизирана и отдадена на него, че нямах никакви симптоми. След време започнаха да се връщат постепено, когато мина малко време.След това пак имах добри периоди. В професионално отношение също съм колеблива. Буквално- не ми върви, тъй като аз намирам клиентите си, не работя за конкретна компания. И От доста време нямам успех. Преди няколко седмици изкарах варицела, не беше леко. Тогава се държах като умиращо животно, бях много неприятна, просто вярвах, че ще умра от това, свалих килограми, не можех дори вода да пия от болки, цялата в пъпки....Стана разправия около едно лекарство, дали да го пия или не, аз не исках заради страничните ефекти, и дълго време се мъчех сама, накрая обаче го взех...Но тя мина и замина, само дето си го направих по- кошмарно от колклото беше. Още по преди това изживях гаден момент с приятеля си, който реши да ме зареже на рождения ми ден точно..Ако го питате него- аз съм причината заради непоносимия ми характер. И все пак не мисля, че е удачно действие точно тогава. Но това е дълга тема, много има да пиша. Въпросът е, че това ме докара до ярост и сега като пиша, мисля че от този период (сега август) започна това свиване и сърцебиене.... Явно не мога съвсем да преценя силата на стреса. Често мисля, че не мога толкова силно да преживявам всеки провал, най общо казано, та да се поболявам. И си мисля за болести... Объркват ме и моменти , когато просто се събуждам и се чувствам добре. Не съм променяла мислите си, нищо особено не е ставало, просто се случва. Никаква симптоматика. На следващия ден обаче или след няколко- връхлита ми общо силно неразположение, което горе долу изглежда като сърдечна криза - изпотяване, пребледняване, сърцебиене, треперене, слабост, силен страх....Понякога имам този въпросен спазъм в стомаха, понякога не. Понякога пък просто ми скача кръвното и сърцебиене, друг път усещам, че ще се разпадна...А друг път са само мисловни кризи. Като да съм непоправим фаталист. Случва се когато съм спокойна, и върша нещо рутинно. Та от сравниелно скоро се появи "тази гад" и пак заорах в страх...Спрях да тренирам заради това, а имам нужда да го правя. И накрая винаги прибягвам към лекарско мнение, за да се успокоя (ако резултата е ок, разбира си ) Обобщено: не съм удовлетворена от живота си, опитам се да го променя, но идеята, че тялото ми ще се ме предаде е по силна явно от желанието да променя живота си. Трябва да прекратя тази отровна връзка с приятеля ми, която продължава и до сега. Той живее в Германия, връзката ни е.....телефонна. Трябва да продължа спорта, без да мисля всяка секунда "да видим сега какво ще изпуши", трябва да излизам повече (защото от доста време се изолирах социално. просто не ми е приятно да излизам просто навън дори, еднообразно ми е, нервиарм се лесно)трябва/искам да карам колата си, защото обичам, винаги съм....Татко ме учеше още когато бях дете, в кръвта ми е това умение и ми е удоволствие да си щъкам на някъде. Но само като се кача и...Всичко се опитва да ме убие от вътре. Така го усещам. За работата, сега изкочи едно предложение и звучи доста добре, така че там, малко се размърдаха нещата. Но ще споделя и още една моя особеност. когато нещо хубаво се случи, обикновено веднага започвам да очаквам, как нещо лошо ще го унищожи и вече съм....на щрек. Така става, когато и се почувствам добре, защото съм забелязала някаква извратена зависимост, чувствам се добре, но след малко, сякаш някакво зло ме чува и не след дълго целя ад се връща. Така че си създадох условен рефлекс- добре си- лъжа е, всъщност това е признак на влошаване. Предполагам, че това от части е и народопсихология, което винаги ме е дразнило "много хубаво не е на хубаво"; "да чукнем на дърво"; "да не чуе дявола" и т.н. Но не мога да се оправдавам с това. Гледам да не ви товаря с прекалено много информация, за да не е отегчително. Ако друго ви интересува, ще отговоря Благодаря! (да, слушам музика, гледам филми, чета книги...обожавам всичко свързано с изкуството...даже и съм писала, не стихове, но разказаи, сценарии )

Здравейте, Четох тук темите, и се надявах да намеря подобно на моя проблем, но виждам, че всеки важи за себе си. А аз, аз и в момента докато пиша се мъча от силен спазъм в корема, стомаха най вече, но го усещам и в поясната област, талията. Придружено от сърцебиене. Усилва се когато се изправя, успокоява се, когато се свия със сгънати колена към корема или се наведа. Обсъждах този проблем с лекари, но заклюението им е - на нервна почва. Разбира се, не го отхвърлям, но ме докара до паника...Наистина се страхувам, че тялото ми няма да издържи на това, което продължава вече доста време. Страхувам се, че може би сърцето ми не е добре, стомахът ми...или друго. Бях на ехограф, казаха ми че е нормално. На кардиолог съм била преди 3 месеца и повече, също нормално. Макар днес, да се обадих и да се записах отново на преглед. Този спазъм не е свързан с болка. Но ме кара да се свивам и да не мога да се отпусна. Днес се опитах да тренирам, всичко се провали, защото се засилва повече. Аз се уплаших, че нещо ми има на сърцето и спрях....Какво се случва точно, не знам... Бихте ли ми отговорили в някакви насоки? Опитвам се да намеря връзката, намирам я до някъде, но страхът не си отива, засилва се....Не смея да стана рязко или предпочитам да се свия на леглото. Все меря ли меря пулса. Взимам валидол, но ме успокоява за кратко. Не мога да си намеря място от това, а днес е най- силно от когато и да е. Имам усещането , че и дишането ми не е нормално. Сякаш като поема дъх и не издишам веднага , а спирам. Или издишам на паузи.... Благодаря ви!