Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Inatari

Участници
  • Общо Съдържание

    2750
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Мнения добавени от Inatari

  1. Ами не ,не е точно резонанс,няма отзвучаване или повтаряне на един тон ,а нещо друго има привличане на субстанции,има движение в хармония и има сливане и трансформация след това. И всичко това без натоварване от казуалност,причина и следствие,някакъв допълнителен възел от смисъл.

    Наистина е мислене в дълбочина и на широта ,Божествен творчески начин на мислене. Ако ние сме на тази честота през цялото време ,наистина има опасност от шизофрения и полудяване ,или ние имама нужда от нашия смислов,причинно-следствен свят ,не сме свободни от него ,ако сме ,то не бихме могли да живеем ,поне не и в този смисъл,който влагаме в думата живот засега.... :huh:

  2. Ами да дини,класически ,отвън зелени ,отвътре червено-розови. Само ,че необикновени по размери . А аз бях навън ,на двора,много близко до долния етаж ,където е вратата,та дядо ми само отвори ,като че ли да види кой е навън и после пак затвори .Съвсем нормален ,слънчев ден .

  3. Toва е принцип ,,както казах вече по-горе ,няма значение на какво ниво е : Материя-предмети,интелектуална енергия-мисли,емоционална енергия- чувства,божествени творения-хора ......

    Това е основен принцип ,на вселената ,много по-голям от всеки физичен принцип,като гравитация да речем ,който важи само тук на земята,специално ,създаден за нас...

  4. Тази сутрин между 5 и 6 ,сигурна съм защото се субудих след това ,сънувах дядо ми ,сънувах го в къщата на баба ,долу на приземния етаж ,където вечно правеше и се занимаваше с разни неща./докато беше жив/,само отвори вратата отвъре погледна ме и пак затвори,добре изглеждаше. В двора на къщата имаше огромни дини ,колкото цели маси ,огромни наистина .

    И много. Погледнах да видя какво става и видях ,че вуйчо ми и брат ми ги разрязват на някаква машина ,почистват ги ,аз си поисках едно парче,и го изядох,по-сладко нещо не бях опитвала като че ли .

    Събудих се и видях че вече се съмва,напомних си да не забравя съня си и пак заспах.

    След това като станах ,казах на майка ми ,че съм сънувала дядо и тя ми каза ,:А ми да той на черешова задушница почина.А днес е черешова задушница.

    Според вас какво означават дините ?

    за дядо ми ,аз съм му свикнала да го сънувам отвреме на време ,нищо не ми казва ,само го виждам ,че добре изглежда ,щастлив направо.да си живее в къщата.Т.е. винаги го сънувам в неговия дом .

  5. Славяните вярвали, че името може да предава не само характер, но и съдба. Процесът на приписване на качества, характерни за растенията, на хората е метафора. Това е в съответствие с принципите на антропоцентричността.

    Латинската сентенция Nomen  omen обикновено се превежда като  'Името е знак', като под знак се разбира предзнаменование, но omen има и второ значение `желание, пожелание´.  Даването на име в е свързано винаги с някакво пожелание, с нещо, което трябва да се случва на неговия носител или което той трябва да донесе с появата си, затова дори т.нар. предпазни имена

    А защо именно славяните са избирали имената на цветя и растения за кръшаване на децата си? Има и няколко дървета като Ясен, Явор, но все пак основно са цветя, а и разбирасе върбата - Ива, също дърво. Но да речем няма дъб, бор, топола, липа, череша, слива, праскова. Особени трябва да са тези дървета за да си ги избират славяните за имена.

    Какво точно са влагали в изполването на цветни имена, какви качества би трябвало да придобие човвек, каква съдба ли го очаква ?

  6. Благост ,откъде си си купувала тази книга на Папюс,и аз много искам да я прочета и не мога да я открия в моя град,Пламен Румпалов,виден наш астролог ,много говори за Папюс в своята книга Основи на Астрологията и Окултизма .Той също споменава планетните гении и ангелите ,но много общо все пак.

  7. Или ако си представим че сме ОКЕАН,поглъщаме заливаме всичко наоколо ,мислите ни се разтилат като вълни ,обхващат цялата информация около нас. Това е да мислиш в дълбочина и на широта. Влизаш във всяка структура ,проумяваш я обхващащ всяка подробност ,изземваш цялата информация ,претопяваш се в нея .

    Синхроничност ,все-още свързвана с абстрактност и неопределеност ,странност ,а всъщност това е плод на работата на пълно ,ясно съзнание във възприярията.

    Съществените неща ,които сме успели да постигнем в живота си ,са именно синхроничности ,бягството от кармата и задължеността към "съдбата",това са всички онези красиви чудеса ,които ни се случват ,които са си наши лични духовни успехи,те могат да намерят израз във всяка една от сферите на нашия живот.

    Моментът на творческото лично решение ,което взема човек ,ражда синхроничности. Това е творчество на съзнателно ниво . Разполагане с огромен набор от информация и превръщането й ,материализирането и в определена цел.

    Синхроничността е напълно съзнателен избор ,да се откачиш от "Матрицата"-реалността на казуалния ,причинно-следствен свят.

    Синхроничността е съзнателен подбор и решение на духовно ниво ,което човек прави все някога в живота си,всеки е преживявал синхроничностти!!!

    Под различна форма разбира се .

  8. ” пак опирам, аз поне, до въпроса за субективно/обективно възприемане на красотата, или възприемането на енергията във физическия ни свят. След което, неможейки да избягам от субективността си, ще се съглася, защото много по-градивно е светът около мен да си е красив, както в крайна сметка е!

    :rolleyes:

    Ами :D ,какво точно е ОБЕКТИВНОТО възприемане на красотата ?

    Отговорът е прост,способността да се радваме на красотата ,да я използваме разумно и да я впрегнем в градивно възприемане на света около нас.

    Всички ние знаем ,че материята си е материя ,красива ,грозна тя отразява душевни състояния,дадености,наклонности,опит ,облича , дава форма на енергията .

    Ако винаги сме застанали на изходната точка ,че света е красив,или още по-добре да запазим света красив,ще му се радваме ,ще го пазим,ще го обичаме.

    Ако възприемем всички Човеци като цветя ,ако се грижим ,/поливаме ,отглеждаме ,пресяваме ,подрязваме/обичаме един друг няма начин да не израсне красиво цвете,ако взаимоотношенията ни приемем за дърво /осигуряваме слънчево време ,вода ,топлина/няма начи да не порасне красиво дърво с много разклонения и отрупано с плодове.

    Ако се отнасяме добре един към друг, с любов ,всички ще бъдат красиви.

    Мисля ,че Човечеството се разхубавява,между другото.

  9. Наистина е сила ,състраданието ,да не говорим за Обичта. Неподозирани са възможностите ни в това отношение ,какво преобразяване настъпва с нас ,когато изпитваме тези чувства наистина ,открито без да им се съпротивляваме. :rolleyes:

    Можем да спасим живот ако владеем силата на състраданието ,съчувствието ,можем да отворим врати ,можем да съградим щастие ,радост и красота за всички нас и около нас , :dancing yes: .... колко много можем

  10. :1eye:Между другото мисля си ,че да много хубаво е човек да чете ,да набира постоянна информация ,да общува ,да разширява съзнанието си ,непрестанно,но

    ако останем само на тази информация и не направим собственото си проучване ,сами не наблюдаваме какво създаваме около себе си ,защото бъдете сигурни ,че създавате ,всякакви сентенции и книги са безсмислени. Момента на натрупването и набирането на знания е естествен процес ,който задължително носи в себе си и осмислянето ,прилагането ,трансформирането.

    Ние всички творим собствения си живот ,не живеем по книга ,не сме част от притча. Просто имаме я тази даденост да творим ,да преобразуваме. Естествена даденост на всеки един отделен индивид.

    Как въздействаме ,как изразяваме себе си ,как разполагаме с творческата си енергия?

    Това е въпрос с много ,много отговори и възможности за интерпретиране.

    Имаме ли нужда да говорим ,за да изразим неизразимото ,естествено не винаги ,но говорейки ,особено ако сме си подготвили почвата преди това ,можем да предадем много синтезирана информация ,асоциативното говорене е също добър инструмент за създаване и изграждане. Отново отваря работни полета за трансформиране и на слушащите, и на говорещите . Обичам тогава ,когато асоциативното говорене е споделено ,осъществява се един красив обмен на идеи ,който провокира нови възможности ,изявява неподозирани такива.

    Тка че бъдете креативни ,разполагайте с творческата си енергия градивно !

  11. Ето Чезал дава пример за синхроничност ,нещо като струпване на събития ,/сън и филм с цел /,вземане на решения . Чезал взима решението аз няма да бия и душа.

    Дали самата му душевност е подбрала този начин на вземане на урок ,дали е остатък от предни уроци от предни животи, аз не се наемам да дам отговор.

    Но е факт че това е доста нетипичен сън за 10 г. момче. Освен това той предварително сънува и след това гледа филма. Което допълнително обяснява,че това съвпадение е резултат на неказуално мислене ,ние не можем да открием първопричина и следствие,някакси обърнат е реда на събитията.

    Ако първо гледаш филма и след това сънуваш съня ,ясно е че ще има първопричина и следствие.

    Но отново има привличане на еднакви елементи /субстанция със съдържание на огледало и нападение върху жена под формата на сън и същата под формата на филм . Няма обяснение в нашия хубав ,причинно-следствен свят.

  12. Има книги /интересни ,които чувствам че не съм доучила и задължително трябва да преговоря. Като да речем "Чакрите" на Еношиа Джутит и другата ,"Йога" ,разширено ръководство,едно много хубаво издание с луксозна хартия и чудесни снимки на всички асани.

    Разбира се прочетох knigata / и гледах филма /на Дан Браун " The Da Vinchi's code" ,но какво мисля,нещата ,които се казват и за които се говори в книгата са интересни,тясно ме интересуват ,сами по себе си,филма е добър, защото е с Том Ханкс /много го обичам този актьор/и много точно е предадена атмосферата от книгата,но самата книга е толкова постна и анемична ,като книга сама по себе си ,че съвсем не можах да задоволя ,чувството си за естетика и разбиранията ми за една добра книга. Добър Американски Бестселер ,повече действа като сценарий ,отколкото като художествена литература ,но благодарение на нея ще се заинтересувам за изходния й материал или всъщност наистина ценните чисто научни изследвания . " The Holy Blood ,the Holy Grail "

  13. Да.да да абсолютно,това е така,аз прочетох вчера : Необременността е само за неуките ,след което си постнах постинга,след което видях че всъщност има отпред не. Бих си противоречала напълно ,а именно за това говоря ,че когато човек е свободен от натоварването на казуалния ,смислово-причинно,следствен свят,той е затворен в рамката на обичайните възприятия. Не би могло да му се случи необичайност някаква.

    И да му се случи не би я забелязал. Както и да е няма значение,достатъчно ясни са ми предните постинги. :D

  14. <_< Ясното Виждане ,Ясното съзнание би трябвало да бъде част от живота ни въобще . Да останеш наблюдаващ ,с бистро съзнание .

    Интересно е това ,което Кристиан казва за периферията и центъра на възприятията. Нещо като онова мое вечерно упражнение,което правя много бързо ,Отпускам си цялото тяло,представям си точното местоположение в стаята ,след това блока ,квартала ,отдалечавам се мислено ,представям си страната ,континента ,земята ,звездите и планетите и обратно. Но в последно време стигам до блока и след това звездите над него и заспивам като труп. <_<:sleeping: какво да се прави.Емоционално и физически се преуморявам,оставам си с бърза релаксация и сладки сънища след това.

  15. Аз също ,спадам към хората с кошмарите -паразити ,от "като малка".

    Някакси имах си специализирани кошмари ,няколко вида кошмари ,които сънувах .

    Не ми се ще да ги споменавам или пък да им отделям специално внимание.

    Вече много рядко се случва да сънувам кошмари,по-скоро за кошмар или неприятен сън,приемам разбъркания сън ,когато знам че нещо не е в ред ,прекалено напрегнато ми е ,няколко съня в един,разбъркан ,хаотичен сън или пък прекалено много неща се случват наведнъж . Просто чувството за неспокойствие,не само в съня ,а и извън него приемам за кошмарни.

    А иначе и аз съм сънувала че съм войник ,и то дори и времето ,разбрах ,кога е -2-световна война ,видях как си умрях ,застреляха ме точно до една дървена барака,имах избор да стрелям "първи" аз ,но не можах някакси. Видях безкрайните камиони с хора ,телените заграждения. Мисля ,че бях германец и бях войник по принуда ,т.е. хич не се радвах на войната ,но съм ходила на Втора световна.

    Та да речем един такъв сън с момента на моята смърт ,съвсем не ми беше страшен или кошмарен/по-скоро беше като виж и това си била ,да знаеш ти го казваме/ , за разлика от един напрегнат хаотичен сън. Преди няколко години се запознах с една колежка ,която ми разказа ,че също е била германски войник във втората св. война. Когато ми разказа нейния сън ,ми беше толкова ясно всичко,което ми казваше . Все едно съм "била" там .

    Когато гледам филм за втората Световна или въобще за война ,много сериозно ги приемам нещата. Редовно си се разплаквам ,филмите за Германия ги усещам много близки,когато учех история на изкуството ,катедралите ,ми бяха адски познати,и сега в този живот ,разбрах откъде произлиза името ми ,наскоро един Германец от Мюнхен ми обясни ,че то е старо-германско ,едно от първите племенни имена за жени . Има нещо в сялата работа . Ще я разничя някои ден.:)

  16. Как много искам да задам един въпрос :

    /дано само да не сметне за глупав/

    Праната ,не са ли всички онези блещукащи точици във въздуха ,които се носят заедно със всички микроорганизми. Мога да я видя дишайки. И микроорганизмите също.

  17. Имаме си нашия скъпоценен ,самороден дух част от божествената голяма светлина ,но мозъка и сърцето на този дух-светлина е именно душата . Тя е нащето лице ,тя е нашата индивидуалност,за пред Бога и цялата вселена. Тя ни прави именно човешки същества. Просто си е запазена марка на човечеството ,това е нашата уникалност и способност за творчество . Ако нямахме душа-съзнание ,щяхме да сме просто ,частички от голямата светлина,но ние сме мислеща ,чувстваща ,творяща част от голямата Божествена Светлина. :D

    Помислете за това :)

  18. Необремеността не е само за неуките. //шега

    Абсолютно несъгласна. Да мислиш свободен от казуалността /причина -следствие/, не значи, че не си обременен, или пък глупав.

    Просто ти дава ново измерение на възприятие.

    Всъщност както Венци казва : Това е много, много повече.

  19. "Пътеводител на Галактическия стопаджия" - Дъглас Адамс:имам нужда от една хавлия и електронен пътеводител на Галактическия стопаджия.

    В момента нямам пред себе си книгата, но спомнете си, за всичко онова в книгата, можеш да се окажеш на самотен остров с летящ диван, или в /крива на времето /, където Земляните все-още са живи след унищожението на Земята. Без причина, без казуалност, просто с помоща на последния модерен кораб, който има машина за невероятностите.

    От нищото се появява бейзболна топка, просто поради основен закон на Вселената - синхроничност на мислите, постъпките, събитията.

    Причини - много, но ако ти идваш от друг свят, и не си обременен от нашия, мозъка не ти е натоварен със смисли, информация, съдържаща история, география, математика, религия, семейство, причина-следствие, причина следствие, аз ти казах как евентуално би разсъждавал, примерно за 2 чаши и един геврек /.

  20. Да почувстваш как диша планината,да се разходиш по полите й,или да влезеш вътре в сърцето й ,да разгледаш всички нейни деца, да си поиграеш с хвърлените сенки ,да гониш слънцето и да преструваш на вятър бягайки.

    Това нищо друго не може да ми го даде.

    И все пак от всички планини ,най-обичам Странджа,можеби ,защото имам баба в Малко Търново ,там планината е девствена ,няма хотели,хижи,лифтове ,дискотеки и

    ски. Има просто слънце,пролетта като влезеш в нея навсякъде мирише на теменужки. Пълно е с гъби и билки. Има резерват за диви животни и много соколи.

    Веднъж един летя с мен близо половин час , брат ми много се изплаши и плака по целия път до вкъщи. Толкова много случки имам в тази дъхава планина на Зелениката и червената шапчица/това е една горска дървесна гъба/ Огромни хълмове пълни с кукуряк,мъх и иглика. Морски кончета със синьо-зелени крила.

    Ех кога ще мога да отида пак .

    Странните къщи още от турско робство. Интересно как това място е толкова близо до Турция,почти на самата граница ,но няма нито един турчин. Хората от Малко Търново винаги ги познавам ,в която и точка на света да се видя с тях. Просто знам ,преди дори да ги чуя да говорят ,аз знам това са хората от Дъхавата планина.

×
×
  • Добави...