[Чужбина и любовта като стимул.]

Големите хора не се озлобяват  към каквото и да е, не разсъждават от гледна точка на нараненото си его, а пак се обръщат с грижа към останалите, но това са големите хора. Малките хора живеят от утвърждаването на егото си и се озлобяват по ужасен начин, когато то е наранено. Всеки може да си даде сметка към кои хора принадлежи.

Не е вярно, че образоването ни е в колапс, и сега си имаме децата с медалите, със световните награди и т.н .И винаги ще ги има. Проблеми има в образователната система и винаги ще има, точно както на всякъде по света. 

Не пиша за моловете и за убитите възрастни хора, защото мисля, че не е по темата, но имам мнение и естествено им съчувствам, но отказвам да пригласям на някой забравил идентичността си. Отказвам да изпълня сърцето си с омраза към народа си, също няма да го направя.

[Чужбина и любовта като стимул.]

„Българският дух никога не е бил по-силен от сега. Накъдето и да се обърне човек, има невероятни, мислещи хора. Не бива да се самосъжаляваме, а да ползваме трудностите като трамплин..“

„Няма как да има Феникс, ако няма пепел. Ние в момента гледаме една пепел…“ – думи на един наистина реализирал се българин в Германия - диригента Йордан Камджалов.

 

Не може да се каже, че Йордан Камджалов гледа през розови очила. В думите му има и критика, но и надежда... Най-добре е да го чуете в интервюто:

 

Ето за тези хора става въпрос, мислещи, продуктивни и ерудирани! И не са малко тези българи, които са реализирани независимо дали в България или в чужбина. Умните хора търсят решение, пълни са с идеи и желание за живот! Качествени хора има и в България, само трябва да си повярваме и да работим! Радвам се на колегите си, радвам се на приятелите си, които търсят алтернативи и са креативни във всичко, което правят, не само в работата си, но и в целия си начин на живот. А Йордан Камджалов е явление в своята сфера, предпочитам да слушам такива хора като него, от колкото тези изпълнени с ненавист и омраза.

[Чужбина и любовта като стимул.]

Темата отдавна е гротеска на омразата, затова по-добре да гледаме от комичната страна, аз това предлагам.

[Чужбина и любовта като стимул.]

Боя се, че не само форумът следи моята кариера, хах това е в кръга на шегата разбира се. Благодаря, Максим намирам пожеланията ти за добри в края на краищата, така, че от твоите уста в Божиите уши. Всичко добро ти желая и аз, но най- вече вътрешен покой и много верни и добри приятели, които да те вълнуват и с които да общуваш пълноценно!

[Чужбина и любовта като стимул.]

Максим, няма да обърна внимание на грубия ти тон, въпрос на възпитание. Осведомена съм прекрасно с цялата система в един университет. Вече не "остават" да преподават докторантите, а се явяват на конкурс за дадената позиция. Не разбирам защо се притесняваш от Шуменски университет, но всъщност като се замисля е разбираемо, на фона на истински престижните университети. Там може и за професор да те поканят, няма да се учудя, но само там, в Шумен. Това, че си се "реализирал" в Германия е голяма крачка за теб, така че дерзай! Успех ти пожелавам!

[Чужбина и любовта като стимул.]

Наистина никой не се интересува повече от това. Да си жив и здрав! До колкото знам си защитил дисертация и си преподавал в Шуменски университет, не че е лошо, но в Шумен наистина няма много възможности.

 

Не бих искала да обезценя постигнатото от теб в България, но всеки докторант преподава в университет, с това се занимавам вече 3 години, а и не къде да е, а към Национална Художествена Академия. Не бих искала и да проповядвам конформизъм и философията на "Преклонена глава, брадва не я сече", знам, че е трудно в академичните среди, понякога е просто въпрос на късмет и напасване на характер и идеологии, но все пак гледам позитивно на тези реалности. Да не говорим колко субективно е изкуството само по себе си, всеки ден се сблъсквам с противоречиви мнения и критерии.

 

Тук става дума за друго, защо големите капацитети в областта си не заклеймяват по този начин родината си, не са малко все пак. Всеки познава проблемите на България, но какво прави за нейното развитие и за собственото си е отделен въпрос. 

[Чужбина и любовта като стимул.]

Много са хората, които не мислят така. Лично на мен ми омръзна от негативизъм в тази тема, а и не само в тази, другата подобна е "България, ще я бъде ли?". Не виждам повече смисъл да се обсъжда само една гледна точка, която е крайна и неблагодатна за нормалния човек, който гледа съзидателно на живота. Прав им път на всички, които не могат да намерят място под слънцето в България, такива хора има и в другите страни, неоценени, недостатъчно реализирани и неразбрани.

 

Светът е голям и спасение дебне от всякъде. Аз избрах да живея и да се развивам в България, както и още много качествени хора, с които комуникирам, които са част от приятелския ми кръг и други на които се възхищавам.

 

Сега е моментът да се гради нова България, така, че предпочитам да запретна ръкави и да работя вместо да се оплаквам на този и на онзи. Нека всеки си върши работата, пък да видим дали няма да се развиваме, дали няма да направим научните си открития, да оставим следа в световната култура и дали няма да се движим напред.

 

И сега има българи, които го правят и никога не съм чула и видяла по този начин да плюят България и българите, хора със световни постижения, със световни награди и приноси. Така, че всеки може да си направи изводите, кои са посредствените, кои са успелите. Човек е толкова голям, колкото мечтите си. Както казват американците "Think big!". А такива българи има много и от представителната извадка на интелигентните и на не чак толкова интелигентните. Има хора, които работят, които са един вид пионери и иноватори и ще постигнат много, не само в България, но и по света, радвам се, че познавам работата на тези хора, а много от тях и лично. Преоткрих ги, когато самата аз израснах, когато самата аз реших да си дам шанс и на себе си и на България. Няма какво да се тровим с поредната порция омраза.

[Езотерични книги или self help книги]

За "self help" книгите съм по-скоро свидетел на негативно влияние, от колкото на позитивно с една силно казано "приятелка". Вече е на близо 50, а тепърва преоткри любовния си живот, благодарение на няколко точно такива книги. Започна да изневерява на мъжа си, да има паралелно няколко връзки, да лъже и да се оплита в лъжите си, изобщо пълен крах в семейството. И се държи така все едно  е "high", няма спирачка,  каза ми, че от както е прочела няколко такива книги е "повярвала" в себе си и ето ти резултат. Започна и някакъв съмнителен бизнес с кредит, изобщо пълно затъване. Хората не знаят кога да спрат, някои се взимат много на сериозно и започват проблемите. Изцяло прекъснах връзки с въпросната персона, защото от приветлив галерист се превърна в жена, която няма никакъв срам и започна да бълва глупост след глупост, неща, които се правят в гимназията.

[Има ли човешкия дух свое Божествено име от момента на създаването си ?]

Здравейте!

Много интересен въпрос, за мен. Клоня към ''да'', защото за мен светът е магически, създаден с магия, със Слово, не е иззидан с тухли и хоросан. Още от ''Лявата ръка на мрака''  ''знаем'', че можеш да убиеш някого, ако му знаеш истинското име. Вероятно и така можеш да го създадеш. Смятам, че такова знание е мистерия, окултна тайна, но ако душите са създадени различни, би трябвало да си имат и име, тяхното първо име.

 

Ако живеем във фентъзи романите на Урсула ле Гуин, да може и да ги "знаем" тези неща. Но мен ме съмнява, че някой освен теб и мен е чел тези книги, хах. Поздрави!

[Езотерични книги или self help книги]

Вече толкова много боклук се насъбра на езотеричния пазар за книги, че отдавна престанах да ги чета, влагам си парите в специализирана литература за изкуство, намирам този избор за много по-градивен.  Даже предпочитам да чета философски трудове или анализи на философски трудове в оригинал, от колкото поредния езотеричен буламач. Има си няколко големи автори в езотеричната литература с набор от томове, които си струва човек да има, но като цяло пазарът бълва нови и нови автори, които са преписвали сериозно от големите. А селф хелп книгите, така както са наречени в тази тема са си чист бизнес. Предпочитам да гледам лекции, интервю, презентации във видео форма, от колкото да инвестирам в книга. Може би в момента съм прекалено погълната от мисията да завърша дисертацията си, и някакси не ми е момента за езотерика. Предполагам, че отново ще се върна към нея след време, в момента съм малко на стоп кадър. ))) С интерес следя всички нови книги, които излизат на пазара, но инвестирам в специализирана литература която е много скъпа, нямам много голям избор, много често ги поръчвам от международни сайтове на издателства. В България идват малко книги от сериозната литература за изкуство, много често са и с колекционерска стойност, т.е. не са преиздавани и ги има в ограничени бройки. 

[Чужбина и любовта като стимул.]

Ина, подкрепям те и ти желая успех и занапред, споделям напълно твоето отношение към работата и живеенето в България. 

Моята динамика към момента е сходна на твоята и мога да кажа, че ми носи огромно удовлетворение. 

Всеки ден се сблъсквам с хора, на които им пречи да станат успешни, само страхът да бъдат такива.

Следва самосъботиране. Изборът - да се "скрият" зад нечие име, нечия компания, в нечия държава. 

Моето мислене също следваше този ход, и преживяването на нещастност беше голямо. Работа винаги имаше, но винаги някой беше виновен за това, че взимам малко пари, че работя дълго, че условията не са добри. Всичко това свърши, в момента, в който реших, че не държавата и работодателите ще решат, как да се чувствам аз, а аз ще реша как да се чувствам в държавата си. И всичко се промени с промяната на фокуса. 

Вече не искам да търся просперирала държава с добро заплащане и стандарт, създавам си ги сама. Не искам децата ми да учат и работят в чужбина, защото тук видяха бъдещето си. Много неща се промениха с промяната на фокуса и с изчезването на страха. А този страх  е много стабилно подкрепен от хилядите хора, които ежедневно повтарят, колко не можещи, не знаещи и смотани сме ние българите.

Мерси, Диляна! Подкрепям те и аз! Доставя ми удоволствие да общувам с устойчиви на всеобщата психоза хора, които взимат креативни и нестандартни решения за живота си! А слава, Богу, почти всичките ми приятели са такива! Просто се зареждаме и подкрепяме взаимно и в добро и в лошо! Радвам се, че се ползвам с привилегията да общувам на матерния си език с най- близките на сърцето ми! Оцених това, когато се върнах от моите странствания, но никога не се отказвам от пътуване или от приятелства и комуникация с чуждестранни приятели, а такива имам много! Да не говорим за специализираната литература, която почти няма преводи на български, няма как приспособих се, а и в оригинал е друго, езикът не бива да бъде бариера. Трябва човек да дерзае и да се развива до края на живота си, аз споделям тази философия, дори и когато приключа с тази дисертация, ще продължавам да се занимавам с литературата в моята сфера, цяла една вселена се отвори пред мен.

[Чужбина и любовта като стимул.]

Не мислиш ли, че самоуспокояването как всичко в България е розово и прекрасно също не води до нищо креативно? Тук в този форум  преди 10 години преобладаваха почти на 99% изцяло само позитивни розови мисли, включително и моите включвания бяха само позитивни. Но сега след 10 години виждам, че същите тези хора продължават да живеят в измисления си розов свят и не желаят да прогледнат за реалността. По този начин те не са направили нито стъпка напред. Защото духовността и осъзнатостта е именно и способността да виждаш нещата такива, каквито са, а не да се опитваш да ги заобиколиш и да виждаш само онези, които са изгодни на егото ти. Именно липсата на удовлетвореност от обкръщаващата те в България среда може да предизвика развитие у теб. Самоуспокоението как всичко е прекрасно води до самозалъгване и продължаващо кротуване и мълчаливо съжителстване с нещата, които наоколо не са наред. По този начин нито променяш себе си, нито променяш средата около теб. За да пожелаеш промяна първо трябва да си недоволен от онова, което ти се предлага, т.е. трябва да свалиш розовите очила.

Ето защо смятам, че способността на критичен поглед е стъпка напред в духовното развитие. Навремето младите хора в западните общества разклатиха и свалиха закостенелите снобски общества именно с усещане на неудовлетворение и показване на това неудовлетворение, културната революция-поколението на 1968-ма. Така се прави, първо идва неудовлетворението, после идва действието, което довежда до промяната. С живуркане и мнимо доволстване не се създават герои!

Максим ти, ако си мислиш, че това е, което си правят всички в Бълагрия - "живуркат и мнимо доволстват", и са с "розови очила", дълбоко се лъжеш.

Работя усилено върху дисертацията си, всеки ден, пътувам между 3 града много често, правя самостоятелни проекти и участвам в научни конференции, в конкурси за работа и съвременно изкуство.

 

От 4 години не съм си починала, но нямам и намерение да го правя, на финала съм, няма за какво да отлагам. И целият поток колеги е не по-малко амбициозен, не по-малко талантливи и способни са, някои пътуваха из Европа и Щатите, за да обогатят темите си и със снимков материал и с интервюта и анкети, междувременно всеки от нас изнасяше лекции в Академията, полагаше изпити и си правеше рисърч.

 

Така, че извинявам се много, но в никакъв случай не гледам живота през розови очила, защото всеки ден се сблъсквам с проблемите на България, не водя някакво безцелно съществуване, а се боря, имам някакъв вътрешен драйв, който ме движи напред и така не съм само аз.

 

Така са много хора, които отиват учат някъде, но се връщат и работят в България, същите международни компании ги има вече и в България.

Даже ето ти парадокс брат ми живя и учи 3 години в Будапеща, в Централния Европейски Университет, завърши там, намери си веднага работа за международна компания, работи за тях близо 2 години и получи по-добро предложение и като заплащане и като длъжност в София, България.

 

Естествено се прибра и сега поне всички от семейството ми сме в една държава. Аз също живях година и половина в Чикаго, но това беше един от най- тежките периоди в живота ми, контактувах с много емигранти и българи и небългари, и богати и бедни, и образовани и не толкова. Някои бяха успели да се приспособят някакси към живота там, други бяха много нещастни поради много причини, които няма да изброявам сега.

 

Прибрах се в България, защото щях да загубя правата си за Академията, а съм влязла първа там, от първата година, за мен беше ценно образованието ми и се прибрах оставих и гаджета и приятели и всичко в Щатите. Прибрах се, за да продължа да уча и да работя в България и не съжалявам. На скоро ми писа чичо ми Евгени, който е хирург и е наш семеен приятел, но американски гражданин, живее там от повече от 20г. Пише ми - " Ина добре, че се прибра, тук никога нямаше да добиеш статут на американски гражданин и много по- трудно щеше да станеш доктор, за много повече време и ресурси." 

 

Последните 2 месеца от пребиваването ми в Щатите завърши с гостуване в тяхната къща и само рисувах, напълних им къщата с картини. Много мили и сърдечни хора. Това бяха единствените 2 месеца, в които аз се забавлявах със скъпи на сърцето ми хора и бях щастлива в момент, в който бях забравила коя съм и за какво се боря. Така, че не бива да се съди по стереотипа, всеки е минал през трудности и опитности в живота си.

[Чужбина и любовта като стимул.]

Александър, ако обърнеш внимание по-надолу в същия този пост пиша, че не разделям българите на емигранти и остнали, говоря за корените ни и чисто националното съзнание, което знам, че битува във всеки от нас под някаква форма и под многото пластове.

 

Намирам много от болезнените теми, които повдигат някои от участващите в дискусията за верни, но все пак не виждам нищо градивно, нищо, което би ми послужило за добра отправна точка на съществуване и формиране на съзнанието ми, което да е с положителен знак, това е единственото ми притеснение и възражение срещу онези, които критикуват.

 

Всеки е  формиран  и функционира като изградена личност, но така както съм устроена аз винаги търся съзидателното, креативното в живота, като тук не визирам само професията си, а възможността да се приеме живота като творчески процес. Всичко това ме кара да аксептирам лошите условия, дефицита на справедливост, дефицита на колегиалност, на които съм свидетел и да продължа да гледам напред, като съм отворена за света, пътувам и обменям опит с чуждестранни колеги и приятели.

 

Мисля,че това е от съществено значение, човек да е отворен към света и чуждите култури и да се стреми да ги опознава. Това ме зарежда и ми дава един по пълен изглед върху условията на съвременността, върху духа на времето, в което живеем.

 

От друга страна се опитвам да разпространя и българската култура и език и приемам това като кауза, в която всеки един човек на изкуството в България е добре да се припознае. Защото ние сме непознати за по-голямата част от света, а това е просто тъжно.

 

Били сме изолирани толкова време от световната политика и арт сцена, не ни остана и време да се порадваме на свободата си, въпреки, че моето поколение е много по-пътуващо, космополитно и отворено за света.

 

За много от връстниците ми няма езикови бариери, нито такива в кулурно отношение, тъй като самите те са на международно ниво и ние "знаем" за всичко онова, което се случва в света в тези дисциплини, в които сме се специализирали, участваме в международни изложения и форуми, пътуваме и черпим от огромните резерви на широкия свят.

 

Въпреки това пак казвам, много е важно самосъзнанието и самоопределението , независимо от мястото на живеене.

[Чужбина и любовта като стимул.]

Ще се радвам наистина да е така. Извинявай за реакцията ми, ако и аз съм те засегнала, но аз много бързо паля, какво да се прави.

[Чужбина и любовта като стимул.]

Изобщо не се изненадвам от заформилата се дискусия. ))

--Не разбирам какъв е този мазохизъм на много емигрирали, хора,

--Българинът просто си е такъв-несретник

Значи за мен става дума ? Само че винаги съм се мислел за щастлив човек .

 

--Не знам кой може да си мисли за нарастващата глобализация като нещо различно от мнението на Станимир .

--Този мазохизъм си съществува от край време , още преди да можем да работим там ,във подредения живот .....

 

--Тук не обсъждаме кой като какъв се самоопределя   Май точно това е гвоздеят  . Ако съм лекар , ще приказвам точно както го прави Максим  . И ще приличам на преждевременно отбито сукалче   .И аз ще съм прав и дойката ще е права ...Е поне ще имам избор,зад граница , да се почувствам част от глобалното човечество .

 

--Също мисля , не бих упреквал баща си че едва проходил ме праща да паса чужди гъски . ..

 

--Това е мъката , невъзможността да се откъсна от бляновете  с които съм израсъл и да видя  реалното ,То зависи само от мен ,От моите усилия да се стиковам с другите .Болезнената неудовлетвореност , показва само , че трябва да търся още , Че не съм на правилното място .  

            

Александър, много моля, когато използваш мои думи, в какъвто и да е контекст да ме цитираш както трябва, не понасям подобно отношение, все едно сме въвлечени в някакъв махленски разговор и много жалко за теб, ако се опитваш да иронизираш думите ми за космополитния човек, защото това говори за приемственост няма да казвам на чии думи  и неговата "мистична капсолираност ", фанатични уклони в разбирането на световната конспирация на развитите общества. 

Когато човек се опитва да каже нещо е добре да изходи първо от собственото си мислене и идеи, а не иронизирайки и отричайки нечие чуждо. 

Твоя работа е дали ще се усещаш глобално "пасейки чуждите гъски" или ще си разшириш малко съзнанието в тази посока.

[Нови български думи. Диалекти.]

Добре, хубаво си обяснил, нека и аз се "обясня" тогава. Статусите ми са на английски, защото това са цитати от специализираната литература, която чета през последните 4 години, пиша дисертация в областта на модата и може да се каже, че умът ми е зает главно с това, освен това съм живяла и в Щатите почти година и половина, може да се каже, че се научих да мисля на английски. 

Защо не съм превела тези цитати, защото на български губят красотата от значението и звученето си. Още повече последният ми статус е цитат от филма "Теорията на всичко", който е посветен на живота на Стивън Хокинг, на който аз се възхищавам, бях изумена и от актьорската игра и превъплъщение в образа на Стивън Хокинг на актьора Еди Редмейн. 

Подписът ми, който може да прочетете под всяко мое мнение представлява израз на личните ми убеждения и вяра в изкуството, това са лично мои думи, които отново ми дойдоха директно в ума на английски, тъй като умея да мисля на английски. От друга страна винаги пиша на кирилица и говоря български и уча чуждестранните си приятели на български при всеки удобен случай и да обожавам старите български имена, вдъхновяват ме и ме вълнуват. 

[Жената]

За съжаление не мога да открия нищо от твоите разбирания, нито от научна, нито от екзистенциална гледна точка, в което да се припозная и да споделя с теб. Просто гледам някакси по-широко, по-освободено на тези неща, разбира се това са субективни определения, това са мои възгледи.

 

Не е задължително да сме на едно и също мнение, светът е шарен и всеки има право да каже това, което мисли, това, в което е убеден и вярва. От тази гледна точка ти си в правото си да коментираш темата така, както ти е угодно.

 

Но само искам да кажа, че познавам изключително развити индивидуалности от жените, които по твоята логика обитават територията на рационалността и съзидателността, биологически предопределени за мъжете.

 

 И обратнато познавам много мъже, които буквално имат женска психика. Сантиментални, свръхемоционални, неспособни да вземат решения самостоятелно, качества, които според остарялата за мен биология принадлежат автоматически на жените.

 

Просто имам богата представителна извадка и от двата пола, която много противоречи като характеристики на конвенционалните разбирания за мъжа и жената.  

 

 Ето защо мисля, че съвременния човек рециклира, ако мога така да се изразя натрупванията в психологическите модели при мъжа и жената, живее в действителността на развиващи се с много бързи темпове технологии, огромно поле от информационен поток, който е достъпен даже и за 5 - годишно дете, огромен диапазон от услуги, обслужващи всяка една специфична сфера на човешкия начин на живот.

 

Просто вече има тесни специалисти в какви ли не дисциплини, които консултират, "обучават", възпитават обществото. 

 

По тази причина човешката психика е поставена под пресата на една непрестанна еволюция и бърза трансформация, която се крепи на всички тези фактори или контекста на съвременността, която отдавна е обогатила мисленето на представителите и на двата пола. 

 

Науката е напреднала до такава степен, че отдавна общото е превзето от частното, или опита на отделния индивид, неговата среда и ситуации, с които се е сблъскал през жизнения си път са от най-съществено значение. Това са реалните модели на съществуване в бързо развиващите се общества.

[Нови български думи. Диалекти.]

Всеки е свободен да се изразява както намери за добре, и твоят ник е напълно неразбираем за мен, но честно казано не се и вълнувам да разбера.

[Чужбина и любовта като стимул.]

Мен не ме притеснява, че толкова много млади хора избират да учат и да работят навън, даже това е чудесно, най-сетне границите за нас са отворени и не живеем под похлупак. Аз самата съм пътувала и живяла също навън, както и почти всички от семейството ми. Но не е това въпросът, кой какъв е или какъв е личния му опит. Аз по-скоро не виждам нищо градивно в тази горчивина и ирония у тези, които се чувстват като невъзвръщенци. Никой не ги осъжда, особено тук в този форум. Вие какво искате да живеем с наведена глава и да презираме страната си ли ? Отказвам да възприемам самонаказващи се и опусташаващи психиката, стремежите и мечтите "идеали". И още нещо под секрет такова понятие като "положителен резон " няма , хах.

[Чужбина и любовта като стимул.]

Тук не обсъждаме кой като какъв се самоопределя @Inatari, а възможността къде би се почувствал като живеещ, а не като вегетиращ Индивид. Струва ми се, че умишлено деформирате яснотата и акцента на настоящата тема. Защо има толкова насъбрал се негативизъм към българите зад пределите на страната?! А, уж това е сайт на Бялото Братство?!?!?!

 

veilet,  негативизмът, огорчението и омразата са единствено в тези, които яростно нападат останалите си сънародници, никой от нас не ви е упрекнал в нищо. Нека всеки живее там, където се чувства добре, това си е негово лично право. Фокусът на темата освен чужбина е и любовта като стимул, а не виждам някой от вас двамата да говори за любовта под каквато и да било форма.Изобщо да казва каквото и да било с положителен знак.

[Чужбина и любовта като стимул.]

Изобщо не се изненадвам от заформилата се дискусия. ))

Не разбирам какъв е този мазохизъм на много емигрирали, хора, които имат претенциите да притежават интелект и да са специалисти в своята област, познавам не малко такива, по този начин да дефинират родината си, народа си, държавата си. Каква полза от това се питам аз? Какъв трябва да бъде изводът за всички българи, независимо дали живеят в България или не?

Аз не разделям българите на емигранти и живеещи в България, една кръв сме, един народ сме, дедите ни почиват в едни и същи недра на земята. 

Вярвам в думите на Умберто Еко, колкото и да са изпълнени с горчивина и не малко критика към нас, че българите като емигрантска нация, независмо, че вървят към разграждането на собствената си нация ще бъдат първите хора със съзнание на "земляни". 

Светът, в който живеем отдавна е отворил границите си, отдавна съвременният човек е просто гражданин на света, космополит и просто човек, гражданин на една човешка цивилизация. И смятам, че това трябва да бъде водещото в съзнанието на всеки съвременен човек. Всеки един народ си има качества и недостатъци, но най- важното е да има способността да оцелява, да се развива и да продължава с вдигната глава напред. Осъзнавам всички недостатъци и на държавата ни и на нацията ни, но не смятам, че трябва да нямаме самочувствие, усмивка и позитивно мислене. Познавам много прогресивни хора, които са обиколили света, но продължават да живеят в България. И не защото нямат избор, това са талантливи и успели хора, които участват в международни форуми за изкуство, изнасят лекции в престижни университети, участват в конференции и имат много международни приятели, които са им съмишленици и колеги. Това са хора, които адски много пътуват и въпреки това като самосъзнание и самоопределение са българи, представят се като български артисти навсякъде, където отидат. Има и други, които се разкъсват между няколко държави, но професионалните им ангажименти го налагат, въпреки това също се самоопределят като българи и са български граждани. 

[Таро и работа, специфични комбинации]

Здравейте отново, 

 

Както обещах давам обратна връзка за конкурса. Днес излязоха номинираните, общо 6 човека от близо 300 кандидатствали.)) Аз нямам номинация, но се убеждавам в това, че все пак съм успяла да "извлека" някакъв отговор от картите си, защото намирам комбинацията от Рицар Пентакли, Колесницата и Справедливостта за много акуратна, ))) ако мога така да се изразя. Резултатите излязоха повече от бързо, буквално за няколко дни и естествено отрицателния отговор, който прогнозирах се оказа верен. Колесницата много правилно ми излезе, като нетипично бърз отговор, който журито формулираха само за 4 дни. Така, че намирам всичко това за ценна опитност, даже изключително ценна, тъй като това са реални ситуации, в които започвам да опознавам езика на Таро, колкото и да е многослоен и многозначен, а едновременно с това и универсален. Справедливостта тук си изигра ролята, като съдница, а и предната комбинация, която Ивета анализира само от пентаклите показа колко твърда и нетолерантна структура са институциите, които стоят зад този конкурс, така, че не съжалявам. Благодаря на всички, които ми съдействаха и коментираха. 

[Таро и работа, специфични комбинации]

Здравей, Димитрина, много ти благодаря, че ми отговаряш, намирам, че си абсолютно права за комбинацията. Няма обявен краен срок, но мина срока за предаване материалите и портфолиата на художниците. Преди 2 дни обявиха членовете на журито официално. Предполагам, че до една, две седмици ще излязат резултатите от първия кръг, а именно кои са номинираните за изложбата на наградите БАЗА тази година. Всички номинирани ще участват в изложбата през юни месец и на нея ще обявят кой печели голямата награда. Общо взето това е. Ще номинират между 4-8 автори от всички кандидатствали. Ще попитам още веднъж, когато имам възможност и желание, но оставам с впечатлението, че картите ми са пълен блокаж.

[Таро и работа, специфични комбинации]

Предполагам, че до  дни ще има резултат от първия кръг на конкурса, ще го преминат между 4 -8 човека. И тъй като се вълнувам пак реших да тегля с карти, въпреки че знам колко лош съветник са емоциите, а и любопитството. Въпросът ми е дали ще мина първи кръг, т.е. дали ще получа номинация и отривам, че картите ми са напълно блокирали или по-скоро отговорът е отрицателен. Комбинацията е  Рицар Пентакли, Колесницата и Справедливостта

Тъй като справедливостта е последна карта приемам, че отговорът на въпроса ми е по- скоро отрицателен, не знам дали изобщо има случаи, в които тя да дава положителен отговор, поне аз не знам. ))) Въпреки, че имам добра база в лицето на Рицар Пентакли, дадох всичко от себе си, наистина, да се представя в най- добра светлина, колесницата говори, че резултати скоро ще има, но едва ли ще съм сред номинираните. Ще се радвам някой да коментира, това е единствената комбинация, която мисля, че изобщо съдържа някакъв отговор, затова споделям нея. Благодаря.

[In Memoriam]

R.I.P. Тери Пратчет!

Тъй като дълбоко ме развълнува писмото на Бърнард Пиърсън, публикувано на сайта на Тери, ще го публикувам и тук, макар и на английски.))

 

On the passing of our friend, Terry Pratchett

 

 

Today our deepest sympathy is with Lyn and Rhianna Pratchett and also with Terry’s amanuensis and friend Rob Wilkins.

I once said to Terry ‘There are no pockets in a shroud’. We had been talking about him buying a new car and I said he could afford a Rolls-Royce if he wanted to but he was never a man for ostentation and thought he might look at a Jag. ‘Anyway’, he replied ‘It depends who your tailor is I’m having bloody great big ones in mine.’

I’m writing this because right now I could find out if that were true.

I have known Terry since 1990 when we met in a bar in Covent Garden to discuss the idea of me creating small sculptures from the characters in his books. We found common ground in his days as a journalist and my days as a policeman and we became friends. Over the years we spent a lot of time together not just at the many gatherings at the Discworld Emporium in Wincanton and at conventions all over the world but also for family celebrations at Christmas or New Year, Birthdays and Wedding Anniversaries, lunch at the Pub or bacon sandwiches round our dining room table. Every occasion enlivened by his quickness of mind, his encyclopedic knowledge and most of all by his humour.   

 He was not always easy to be with; he didn’t suffer fools gladly and with his command of the English language a blast from him was something that this ‘silly old fool’ certainly would remember for quite a while. I have been bollocked by the best in my time but dear old Terry was in a class of his own.

Terry was a class of his own in so many ways; other people will write about his wisdom and his skills as an author. I remember his kindness to his fans. No letters went unanswered and every person in a bookshop signing queue got his full attention even if he and they had been there for many hours. 

He enjoyed spending time with his readers - he would say they worked hard to earn the money to buy his books and therefore he owed them. He also genuinely enjoyed their company

We were privileged to co-author or as he put it ‘aid and abet’ him in one or two books It was a revelation the way he could sprinkle stardust on a sentence and make it shine or take the germ of an idea, hold it up to the light, and within minutes polish it into something original, clever and very funny. We shall miss his many phone calls requesting information about police procedure, and latterly the location of a particular town, or the landscape of a train journey.  

We shall miss him.

Bernard Pearson, on behalf of us all at the Emporium