Габи Петрова 1993

Много Ви благодаря за отговора. Чета всеки ден във форума, но за съжаление само по моята тема. Опитвам се да намеря теми които да ме заинтригуват, но състоянието ми е погълнало цялото ми съществуване, вглъбена съм в него и нищо друго не ми се получава. Успокоихте ме, определено ми стана по-леко

Днес гледах новите и тези бяха объркали заглвието. Аз машинално прочетох обаче после видях, че грешно съм прочела и сега ме е страх да не забравя да чета и пиша. Как ще си уча децата, ами ако забравя да чета как ще звънна на някого ако имам нужда. Много ме е страх да не би да забравя. Тежко ми е, всеки ден съм с нова мисъл която ме изтощава. Съсипах се последните 5 месеца. Вече не виждам светлината, че ще се оправя. Това пак ли е натраплива мисъл? Възможно ли е да забравя да чета и пиша?

Добре де, а мислите сигурна ли съм, че майка ми ми е майка, че децата са ми деца, че мъжа ми ми е мъж пак ли е ОКР. Признавам, че са мисли които ме вкарват ужас. Сега започнах да се питам какво правя вкъщи е такива нелогични които ме изпиват. Просто усещам как пулса ми се очестява от тези въпроси. Знам, че тези хора са те, обаче като си ги задавам тези въпроси сякаш съм разколебана. Сякаш не съм сигурна с нищо, знам отговорите на всички въпроси обаче, въпросите ме напрягат, защото си ги задавам, сякаш се опитвам да излъжа сама себе си и страдам неистово. Вече 5 месеца съм така до сега дали щях да съм луда?

Колко често трябва да посещавам? Какво значи редовна? И изобщо ние нямаме план с моя терапевт, само си говорим. Аз не знам в какво трябва да се изразява същинската терапия. По-скоро се чуствам като при психоаналитик. Може ли да пия хапчета за психоза без да влизам в психиатрия и без да ми отнемат децата? Просто според мен започвам да я развивам, щом мисля такива неща и не се притеснявам значи не съм в ред. Например нали знаете нещо ако човек е изнервен и казва “ ще те убия” или “ще полудея” това просто така се казва, но аз това не мога да спра да го мисля. Според психолога ми съм емоционална изтощена и за това нямам емоции. Как да нямам като плача за децата си, обаче в същото време не усещам мислите да ме напрягат. Това ми е проблема, че искам да ме е страх от тези мисли. До колкото прочетох за страха е отговорно определено поле в мозъка. Моето да не се е объркало, че не го е страх? Макар, че ако да кажем стана свидетел на бой не бих гледала, а как мисля за убийство. Просто искам да си живея стария живот. Искам да му се радвам без глупави въпроси. Като говоря с мама и тя ми казва, че не бих го направила, че ако ми е имало нещо да не съм в ред те да са ме видяли понеже живеем почти заедно, а за нея нищо ми няма. Аз я питам как не я е страх, че ще полудее и тя започва да се смее, как така нея не я е страх? Просто преди бях много добър човек, винаги съм изпитвала удоволствие да помогна, сега не го усещам. Не усещам удовлетворение от нищо което правя. Даже бих казала, че съм комплексирана, макар, че не съм грозна. Имах и агорафобия. Минах и хипохондрия на тема рак, притеснения да не се разболеят и децата ми, но просто сега като знам че Имам ОКР и сякаш постоянно искам да усещам симптомите му, защото ако не е така започват деуги мисли да ми нахлуват които отново не ми влияят, но ми губят времето например. Това моето какво е? Психоза ли е? Не мисля, че съм психопат, защото плача на филми, обичам приятеля си, родителите си, обаче съм се вкопчила в децата си, сякаш не усещам да ги обичам, а аз ги обожавах до преди мислите за полудяване и тн. Като им купя нещо и бързам да си разваля удоволствието, целувам ги, гушкам ги, но сякаш съм празна, а в същото време ско паднат и се стряскам значи не ми е все тая за тях. Не искам да ми ги взимат, не си представям да ме търсят и да ме няма миличките. Да живеят по приемни семейства и тн, но тези мисли за нараняването не ме оставят на мира. Извинявам се за нахалството, знам, че Ви омръзна от мен наистина го знам, но с Вас някак ми е по-напоителен разговора от колкото да пиша на терапевта си. Нещо нецерзурно ли има в коментара ми, че не се одобрява? Мисля, че не съм нагрубила никого в него, за да седи висящ?

Сега пък ми се плаче. Мъчно ми е за децата. Искам да им се извиня за нещата които мисля да ги погаля. Просто не знам какво да кажа повече. Нали трябва да съм луда за да го направя? Аз не съм луда или поне така ми казвате, значи няма да го направя, сигурно се филмирам, че не ми пука, не се разбирам себе си. Искам да си изплача очите.

Така се чуствам. Наистина, не усещам тревожността. А искам да я имам, защото сега пък си мисля, че е желание, а не страх. Аз трябва ли да съм луда за да го направя. Иска ми се да ми се каже, че трябва да съм луда иначе в осъзнато състояние не бих го направила. Просто чуствам се странно. Не знам и как да работя с терапевт след като там ше искат да ми изкарат страха който аз нямам. Психопат ли станах. Едва ли съм психопат чак понеже днес блъснаха една жена на пешеходната пътека до работата ми естествено веднага излязох за да попитам дали има нужда от нещо, но си викам после сигурно съм го направила не защото съм добър човек ами заради сеира, за да видя какво става не че ми пука толкова за нея. Просто ако мислите ми ми докарваха тревожност ще си кажа да това е ОКР и спирам, но това не е така и се чудя какво ми е вече. Може би сега като знам, че имам ОКР и сама си го търся за това постоянно си анализирам емоциите, за да видя как реагирам на определени неща. Това ме държи в кръговрат аз тоест аз знам имам ОКР трябва да се притеснявам обаче като не съм притеснена и се мисля за психопат. А дали мога да си повярвам че съм такава и да направя нещо лошо?

Пак съм аз. Снощи гледах един филм и актьора каза, че е социопат. Уби сина си. Сам се досещате, че филма беше турски, аз уж съм интелигентна, но майка ми ме подхлъзна. Отделно знам и, че всяка мисъл която ми докарва тревожност е на ОКР. Вчера бях протеснена цял ден. Днеска мисля си за убийства за наранявания и нищо не трепва в мен. Ок дори и да приема че това е ОКР и аз съм го приела и да кажем за това да не усещам тревожостта, но като не ме е страх ще направя ли нещо. Вчера цял ден ме тормози въпроса “кой е казал, че не трябва да се убива” и си знам, че е лошо и какво значение има за мен изобщо и си казвам, че това е закон за живота никой не си го е измислил, опитвам се да подхождам философски в отговорите, но цял ден се тормозех с този въпрос. Днес от както чух снощи за този и пак нямам емоции и чуства. Апатия. Това има ли връзка с ОКР? Апарията симптом ли е и като го нямам страха ще направя ли нещо? Първата психиатърка ми каза, че няма да направя нищо защото имам съзнание, но ако сега липсата на страх ми стане нещо? Ако съм загубила съзнанието си? И наистина пиша ви го но нищо не трепва в мен. Предпочитам да си усещам тревожноста. Пия и АД и флуанксол освен и те да ме занитват т.к.

Хубаво чувство за хумор, т.е да разбирам, че няма да полудея? До сега трябваше ли да съм полудяла вече 5 месеца ще станат? Знаете ли вчера гледах шизофреници, наистина нямам общо с тях. Но това е само с тях а то има и други психиатрични болести.

тоест с това ми казвате отново, че няма да полудея, понеже вече нали се имам за луда и да се

За втори път ми се случва от 4 месеца. Не бях заспала сигурна съм и понеже дъщеря ми е болна с повръщане и си мислех за лекарката през деня. Легнах да спя с дъщеря си и сякаш чух гласа на лекарката да ме пита дали детето още повръща. Аз знам, че лекарката не е била тук. Бях със затворени очи, но подчертавам не бях все още заспала, сигурна съм, значи чувам гласове. Четох, че в Карлуково лекуват психозата за около 10 дни, но след това нашите няма да ме приберат обратно. Ще си заживея там. Също имаше момиче което чува гласове от време на време, понеже гледах интервю. Четох как има човек от 1962 година там и никой не го е потърсил, на практика той е сам и няма къде да се върне. Там се лекува само шизофрения и психоза, също и наркомани на хероин, но ако ми има друго освен тези неща дали биха могли да ми помогнат? Много ме е страх, и ми е много мъчно не мога да се успокоя, лягам да спя със страх вече за да не ми се причуе пак нещо. Явно съм носител на този ген и той се е отключил следствие на ОКР. Чуствам се като престъпник, знам, че съм луда и не отивам да се лекувам. Мъчно ми е и не мога да оставя хората които обичам, за това не искам да се лекувам, но пък четох, че от психиатрията завеждат дело и щеш нещеш пак те лекуват независимо от желанието ти. Много ме е страх и ми е много мъчно, толкова не искам да си оставям живота и да ме затварят. Представям си постоянно как лелки ще ме изкарват на разходка с парка. Дали ще забравя близките си от хапчетата? Лудите имат ли тъга като моята, плачат ли за близките си? Понеже тези с които беше интервюто всички искаха да им идат на движдане, т.е не забравят, едната жена беше с шизофрения и плачеше за синовете си. Следователно аз трудно се различавам от лудите. Това, че имам емоции не ме прави нормална. Повтарям си, че това е болница като всички останали, че е за психика и, че аз не съм виновна, че така ми се е стекъл живота, че няма нищо срамно да се лекувам, но просто не искам да съм в психиатрия. Всички говореха що гиде свързано, само един се мислеше за син на Горбачов и една жена се мислеше, че е на 1 година и си играеше с кукли. Това бяха единствените които им личеше, че са луди. Другите освен по раздърпани те дрехи не им личеше. Не мога да приема тази болка, наистина, пак нахлуват суицидни мисли в мен въпреки, че от страх няма да ги изпълня и същевременно този мой страх ще ме прикове да живея в психиатрия и да страдам за близките си. Да съм отделена от тях не виждам смисъл да се лекувам, за кого? Те не биха ме приели обратно, защото ще трябва да има един който да ми е настойник, а те от срам няма да искат, не биха и рискували с мен да ме върнат обратно. Така не искам да ги чувам тези гласове. Предния път като чух пак беше преди да заспя, но също не бях заспала пак нещо което бях мислила през деня. И си мислех, че е от тояа, че съм задремвала обаче сега като ми се случи пак и вече съм сигурна, че съм луда. Въпроса ми е ако съм с психоза както те казват за 10 дни че я овладяват, след това аз ще мога ли да се върна при близките си, ще имам ли пск звукови халюцинации, кога ще се влоша и как? Колко време имам преди да се влоша качествено и да започна да имам и визуални халюцинации? Питам за да имам време да се сбогувам с тях. Срам ме е да кажа, че ми се причува не знам как ще им го обясня, но трябва, за да си знаят, че аз вече съм луда и да се подготвят и те за това, че аз няма да съм до тях. Общо взето колко време ми остава? Това ми е въпроса. Съжалявам за нахалството, наистина, но съм адски разстроена ако може само на тези неща да ми отговорите, за да мога да се подготвя. Благодаря Ви.

Извинете за нахалстването, просто ме е страх и ми е мъчно защото не искам да полудявам.

Имам чувтстото, че не всички психиатри разбират диагнозата “ОКР”. Едната ми каза “тревожно разтройство” другата “депресия” никоя не каза “ОКР”. Следователно може би не са ми назначени правилните медикаменти. Оказа се трудно човек да попадне на читав психиатър, психотерапевт. Единия ми терапевт ми каза “надявам се да не ти мине скоро, защото от това живея” още с това ми разгроми доверието в психотерапията и сега ми е трудно да се доверя, имам чуството, че ще ме объркват нарочно, за да мога да съм им пациентка, разбира се парите никога не са били приоритет в моя случай, дори не разбирам хората които “нямат пари” за нещо такова. Не ми е за парите, а за това, че трудно ще се доверя на някого а и природно съм си такава, Тома неверни в никой и нищо, винаги съм с едно на ум. Точно за това попитах дали се влиза в психиатрия с ОКР, защото в една от темите си за ОКР, Орлин беше написал, че е имал хора които са били цитирам “многократно хоспитализирани” и малко се шашнах излиза, че може да напълним психиатриите, защото не сме малко тези с ОКР. ОКР от стрес ли се поражда? Това невъзможност за справяне със стреса ли е? Сега малката ми е с вирус и аз пак не усещам да съм притеснена, преди ако бях започвах да се шашкам, сега не съм така дали наистина не ги обичам, това ме притеснява много. Искам да ги обичам но не го усещам. Знам, че много Ви досаждам вече, но това ме тормози, сякаш не ми пука за тях. Това хапчетата ли ми го притъпяват.

А какво е лечението което се провежда? Трайно ли е или докато съм там само и после пак същото? Защото за да вкарват в психиатрия се предполага, че ще има лечение щом има защо не се прилага и без пациента да влиза там? АД влияят ли на ОКР, аз от 3 месеца пия Золофт обаче не се повлиявам особено, мислите си ги имам? Щом не се повлиявам значи ли, че не съм с ОКР? Като цяло аз не знам какъв ми е проблема, наистина. 2 дни съм тревожна 1 ден се мъча да съм обаче не съм и пак мисля защо сега не се притеснявам и тн. Вече дори не знам какво искам. Да съм спокойна или тревожна. Мисля си, че СКО съм спокойна и не го мисля значи ще го направя. Аз трябва ли да съм изкукуригала за да нараня някого? Защото не всички убийци са луди, но до някъде предполагам имат особеност в мозъка, за да убият някого. Много съм разцентрова а, добър живот си имах преди тези мисли за лудостта. И прочетох, че човек трябва да види пътвоначаното, че всичко е от любов, наистина съвсем в началото беше адски страх да не ги нараня, но с времето сякаш му свикнах и вече не ме е толкова страх и това ме кара да го мисля. Дали имам нужда от ходпитализация, вече не знам какво да направя, наистина, всичко ми е каша в главата. Мислех да пробвам и при Вас терапия, но някъде бях прочела мнение на Орлин, че от разстояние не е много надеждно и вече не знам какво да направя, как да стана предишния човек. Искам да съм си в ежедневието не да мисля за такива неща. Искам да е както преди.

А могат ли да ме хоспитализират заради ОКР?

Ами чета уж за успокоение, за да видя, че има и други хора като мен и мисля като тях нормално. Просто някога са ми много изкривени мислите и така се уверявам, че все още съм на център. Но пък прочетох, че това, че имам нужда от постоянно повтаряне и успокоение, че е ОКР също е част от него. Какво да направя доктор Първанов, опитвам се да си помогна пи някакъв начин, разбирам, че така си вредя, но Сякаш ме в страх да живея добре, казвам си ето днес ще живея няма да съм част от ОКР и започвам да се тревожа още докато го доказвам, страх ме е да го пусна сякаш. Тревожна съм то сутрин до вечер, вече не издържам Вие сигурен ли сте, че това не е желание моето, повтарям си, че ОКР ме лъже, че искам да нараня децата си, но сякаш не си вярвам. Как да си помогна вече? Нали няма да ги нараня това ще останат само тревожни импулси, въпреки, че ги усещам сякаш са истина.

И ако може последен втори. Снощи много ме разтревожи едни Ваш коментар, че хората с хистерия и неосъзнато желание не се повлияват от терапия. Аз съм ходила 3 пъти и също нямам особено подобрени това означава ли, че вътрешно искам да навредя на децата си и имам хистерия. Моля да ми обясните.

Ако позволите един въпрос г-н Баев, снощи, докато препрочитах в сайта Ви темите за ОКР, обърнах внимание на нещо “ пациенти многократно ходпитализирани” тоест с ОКР могат да ме хоспитализарат в психиатрия ли? Просто не ми стана ясно? Ясно ми е, че това е в много тежко ОКР, но и моето не е леко, заема целия ми живот, по точно нямам такъв заради него. Ако приемем, че и моето е тежко значи и мен може да ме хоспитализират, за мен всъщност е все едно дали ще е от ОКР или шизофрения важното е, че има опасност да ме вкарат. И също така в първия коментар сте ми написали “натраплива си” това означава ли, че е нормално всеки ден да имам различни натрапливости? Понеже четох, че ОКР е на една тема а моите на ден са 1000. Това пак ли е ОКР щом имам повече мисли ?Знам, че досаждам, просто не ми стана ясен текста ако може да ми разясните

Доктор Първанов, имам прозрение, най-накрая! Прочетох Ваш отговор на друго момче също толкова досадно като мен, как обяснявате, защо тези с ОКР не могат да полудеят. И ОКР леко ме поведе дали стреса ми е било достатъчно силен, за да го отключи евентуално, вярно, че съм стигала до деперсонализация, но знам ли. Някак я избутах тази мисъл, но снощи като легнах и си затворих очите мъчейки се да заспя и в съзнанието ми изникнаха образи на хора които не познавам, нищо плашещо, но не бях заспала. Беше толкова реално сякаш ги виждам пред себе си, а бях със затворени очи. И кошмара пак тръгна. Сега постоянно си визуализирам всичко за което мисля. Например питаха ме за една консерва и аз моментално си представям образа на въпросната кутия, като не, че я виждам пред мен ами си я представям и това ме товари до крайност. Представям си всяка своя мисъл, сякаш я рисувам в мозъка си. Сега ми предстои море и аз си представям как се гушкаме с приятеля ми на брега обаче толкова реално сякаш го виждам и много се плаша. Това е за всяко нещо, за всяка своя мисъл. Нормално ли е, това нова хрумка на ОКР-то ми ли е? Нова мисъл с която да ме владее, буквално си следя мислите, тояа изтощава до крайност. Не виждам края и изхода от това състояние. Казвам си да спра да го мисля да се пусна в деня си но не мога те се визуализират! Притеснена съм много не искам да съм така, искам да спра да визуализирам всяко нешо в мозъка си. Вече съм около 4 месеца така страховете ми ги знаете да не пиша да Ви отегчавам, сега и това, кога е края, сигурно след 2 дни ще е нещо друго, но поне да не се хващам за “нормалните” неща. Изморена съм до крайност вече. Даже сега като се замисля аз да не ги халюцинирам тия неща, Боже не издържам вече

Доктор Първанов така както не ми пукаше за никой днес си изплаках очите. Просто ми е много мъчно за всички, ако вляза в психиатрия си представям майка ми как ще ми носи храна, представям си как ще върви в далечината към мен и как ще я прегърна със сълзи на очи. За децата да не говоря, вдигам дъщеря си и се пренасям в лудницата, направо на прага как бих я гушнала и започвам да плача. Прочетох Ваша статия за разликата между налудничавите мисли и как лудите си мислят, че някой им диктува, говори им и, че им оправдава мислите и обикновените натрапливи такива. И днес си викам ами ако мислите не са мои и сам се досещате, че ме завъртя как аз щом го мисля значи вече съм луда. Много ме е страх, не искам да се отделям от семейството си, не искам да си мисля, че мислите не са мои и да си внушавам. Мъчно ми е дори за стените вкъщи, за всичко от което бих се отделила. Нямам желание за нищо, не искам да си купувам дрехи за почивката, защото нали съм луда за какво са ми. Моля кажете ми дали полудях вече? Щом го мисля това, а реално то не ми дойде като идея, а го прочетох и си го внушавам дали вече съм луда? Не ми се ходи в психиатрия искам да съм до мама и децата. Много ми е тежко, по-зле от на неизлечимо болен, защото реалното техния край е близо, а моя не се знае до кога. Знам, че досаждам, но Вие сте лекар при това с огромен опит и за това се обръщам към Вас. Психиатърката ми не ми вдига телефона откакто е назначила хапчетата и общо взето съм на самотек.

Доктор Първанов, вече не мога да определя как се чувствам. Тъжно ми е и плача в момента. Голямата ми дъщеря е болна, а аз изобщо не се притеснявам. Преди ако бях да съм се паникьосала, а сега сякаш нямам реакция. Мислех си, че не ги обичам. В какво се превърнах? Аз винаги съм била ревла и емоционална, а сега липсват. Сякаш съм напълно празна. Не знам дали е от хапчетата, Золофта и флуанксола. Вчера малката беше на ръба на стълбите и корема ми се преобърна и си викам ето значи ги обичам и ми пука за тях. Но сякаш не го чувствам. Знам, че родителя особено майката трябва да страда за детето си, но при мен не е така и може би изпитвам вина. Защо не се притеснявам, не мога да усетя напрежението, да се усетя човек, даже рядко успявам и да плача, но сега това явно ми повлия и успявам. Губя себе си точно така се чувствам. Не искам да съм неемоционална. Възможно ли е да имам БАР или да съм нарцистична? Ако знам, че ще стана предишната аз бих спряла хапчетата. Макар, че онзи ден не ги бях пила около 7 часа закъснях и щях да се пръсна вътрешно. Но не искам да съм такава. Искам да ме интересуват децата ми, а аз не трепвам. Живея сама с тях, разделих се с баща им и знам, че само мен имат, но аз явно не съм добра майка, а и не ми харесва на къде отивам. Страх ме е от религия, не искам да съм вярваща, а сякаш отсякъде само религии ми се натрапват. Един познат ми каза, да не ходя на терапия, защото ще ходя 2 години и ще ме обявят за луда и ще ме вкарат в лудница, такава била практиката. Искам да усещам притеснението и всяка емоция. Детето ме целува аз го асоциирам с това колко лоша майка съм, че не усещам радостта от целувката. Доктор Първанов, какво да направя вече? Това отново ли е ОКР? Възможно ли е да се самозалъгвам, че нямам емоции?

Ами защото не е нормално да приемам спокойно мисли, че мога да убия, сякаш не ми пука, не знам и аз за какво ми е, когато съм натоварена и си викам там ще ме оправят, сигурно ако вляза ще си отценя живота и децата, това ОКР ме обърква тотално, сякаш се опитва винаги да е на противоположно мислене от моето и се обърквам. Знам, че е нередно да се убива и викам и кой каза, че не е, добре тогава да пия хапчета за психоза, щом ги мисля тия неща значи не съм в ред, просто да има нещо което да ме спира знам ли. Тоест аз не смятам за нормално да съм спокойна.

Добре де сега прочетох, че майката е била в секта, това и аз съм си го мислела, че ще стана прекалено вярваща макар, че не съм и ще направя нещо понеже знам, че тези на религиозна тема полудяват. Бих се съгласила да вляза в психиатрия за да ми сменят мисленето, но условията са покъртителни, да попитам ако отида и попитам дали ще ме приемат? И например има ли как да разпиша да е за не повече от месец даже две седмици, не искам да оставам там постоянно да съм затворена. Като цяло не знам как работи тази институция. Сякаш си мисля, че съм за там, защото имам проблем, в следващия момент си казвам, че нямам което знам, че не е нормално, защото човек който мисли за убийства не е такъв. Бихте ли ми разяснили, там по спешност ли се влиза? Трябва ли да си получил криза, за да те вкарат?

Ами пак мисля, че ще съм спокойна, защото вече знам, че е ОКР, но пък дега искам да съм тревожна обаче не става бихте ли ми казали психопатите изпитват ли радост, или не по-добре да знам, че както си притъпявам емоциите ще взема и радостта да не зачитам. Добре възможно ли е да стана ей така психопат? Например представям си ако не видя децата известно време и си мисля, че ще им се зарадвам и в следващия момент си казвам ама аз съм психопат няма да се зарадвам, само, че тази мисъл вече не буди тревожност в мен, както и тази за лудостта, както и за убийствата, това означава ли, че вече нямам център с главния мозък? Вече не плача, просто са мисли които рядко имат някаква емоция в мен. И за това се чудя дали е нормално това. До някъде си мисля, че не е нужно винаги да се притеснявам, но някак като не се и сякаш не се усещам себе си.

Знам, че прекратихме темата, и досаждам, но....:( Доктор Първанов Вие сигурен ли сте, че липсата на емоции е от ОКР-то. Не знам точно дали нямам, радвам се на децата си и като се усетя и си викам, че съм паихопатка и нямам емоции, а иначе се смея с тях, целувам ги, това също ли е ОКР. Сега нашумя случая с жената която удряше детето си и днес прочетох, че е в психиатрия. Не знам, защо, но смятах, че лудите са неадекватни, а тя например все пак го е отглеждала това дете, това значи ли, че и аз може да съм луда. Избягвам да посягам на децата, после ми е гузно и не ми се случва, но често се ядосвам и си викам ето сигурно ги мразя и за това им се ядосвам. Лошото е, че ОКР е съпроводено със силна тревожност, а аз не я усещам, сано мисли са, т.е сега кто не се притеснявам да не би да съм му повярвала или да му повярвам, че нямам чувства и да направя нещо. Това идва и от мислите, че нямам емоции, честно казано като гледах клипа с детенцето и ми ставаше гадно как плачеше и си виках ето значи не съм луда, имам някви емоции. Моля за последен отговор. Просто, защо така сякаш нямам чувства, сякаш съм празна.

Разбирам Ви и Ви Благодаря за отделеното време до тук! Само искам да добавя, че аз пия сега флуанксол и золофт от 2 месеца , има ефект но е минимален