Здравейте.
При положение, че имаме милионери и милиардери, много от които са забогатели незаконно (или това са сторили родителите им) или най-малкото плащат несъразмерно малки данъци (в България няма данък лукс, няма прогресивно облагане), при положение, че има хора, които печелят не само чрез собствения си труд, но и посредством експлоатация на труда на други (техните работници), не е ли по-справедливо и удачно да се направи следното: да има гарантиран хляб за всеки български гражданин. Не е като да има гарантиран автомобил, жилище с модерна покъщнина и джакузи. Просто един хляб на ден. Нещо толкова основно и жизненоважно! В една ограбена и ограбвана страна с големи, засилващи се материални неравенства. Страна в която повечето хора са бедни в една или друга степен: имаме 1 600 000 работещи бедни, поне 600 000 пенсионери малко под/над линията на бедността, над 150 000 безработни. От останалите повечето също са по-скоро бедни. Средната класа е десетина процента от тези 6-6.5 милиона души, които останаха в страната. Не е ли по-лесно и справедливо всеки гражданин на републиката да има гарантиран хляб (или поне най-бедните), вместо да жалим онези с милионите и милиардите? Не е ли по-добре държавата, която съществува благодарение на данъците взимани насилствено от населението - да организира подобна помощ, отколкото бедните да се чувстват длъжни да търсят други бедни на които сами да предлагат помощта си. Или да се чувстват виновни, ако не им дават изобщо/не дават редовно. Да трябва да преодоляват неудобството от предлагането на помощта си (съвсем естествено е мнозина да чувстват такова, особено ако иде реч за непознати обекти на помощта). Да трябва да преценяват кой има нужда от този хляб и кой няма. Неудобство би имало и в много от получаващите. Да трябва помагащите да държат в ума си този ангажимент и да го изпълняват всеки ден/почти всеки ден - понеже човек всекидневно има нужда от ядене. Отделно, че около един нуждаещ се може да има 5-6 човека готови да му поемат хляба за дълъг период от време, а около мнозина други нуждаещи се я да има един помагач, я не. Пък ако помагащият (най-често и той самият беден) реши да дава пари вместо хляб - там възниква въпросът дали съответният човек е чак дотам нуждаещ се, че да има нужда някой да му дава пари за насъщния и дали наистина ще ги ползва за хляб или пък не...
В сегашните обществени условия, едно такова доброволно, неорганизирано даване на хлябовете, разчитащо само на съвестта на отделни, често бедни граждани е сериозен риск мнозина нуждаещи се да не получават своя хляб или да не го получават редовно. А ако се дава организирано на всички/на мнозина, ще може всеки, който чувства дадения му хляб като излишен - да го преотстъпва на друг, ако пожелае. Така или иначе принудително държавата и общините ни взимат такси, данъци. Злоупотребява се със събраните средства. Справедливо е държавата и общините да се нагърбят с тази благородна дейност сериозно, а който иска и/или може да дава и допълнително. Това ми се струва по-удачно при настоящите обществени условия...
Един господин беше написал (цитирам по памет): "Не е ли по-добре вместо в ученическите столове да има безплатна храна за детето ми, държавата да се бори аз да имам по-голяма заплата и сам да си му давам пари, с които то да си купува храна." По-добре е разбира се заплатите да са по-големи и родителите сами, съвсем спокойно да могат да си изхранват децата, без изобщо да разчитат на държавата. Но това не пречи да има и "безплатна" храна в столовете. Защото не всички родители са еднакви. Някои може да пръскат пари по наркотици, алкохол, проститутки, хазарт и затова е по-разумно, каквито и да са заплатите, за децата да има нещо гарантирано в училище.
Относно безплатния хляб. Някой може да каже, че такава една политика би била насърчаване на паразитизма. Бих му препоръчал да погледне пак горенаписаното за броя на бедните, за богатите в страната и т.н....
Отделно, че по един "безплатен" хляб на ден, в днешно време и в Европа - не би бил основание почти за никого да спре да работи/да се откаже да си намери работа.
Тук дори не става дума за проекта Безусловен базов доход (относно който знам, че също не е одобряван от администраторката на сайта). Същият е приложен във Финландия и доколкото съм запознат - не са били лоши резултатите. Тук става дума просто за един хляб на ден. Не за "безплатно" ходене по ресторанти, почивки, не за изискани блюда и питиета...
Въпреки поскъпването на хляба, подобна политика би била по-евтина от Безусловен базов доход за всеки (бил той по 500 лв. или 500 евро на месец).
