infinity1305

...

...

...

Б12 има и в маята, коренищата и микроводораслите също/синьо-зелените/...

Честит рожден ден, Valentinus Пожелавам за теб Любов, Любов, Любов...

...

http://www.vbox7.com/play:2341eb9e Докосвам го... а устните му трепнат от допира на две сълзи побрали в тишината си тъга на невъзможност. И сричам в пръстите си разпилени истини рисувам маски стихнали в безцветие недосегаема копнежност или е танц на сенките от ласки на неслучване... В ума ми... като гънки по сатен разливам тленност. ... И утре ще съм пак отново аз по кипналата пяна на кафето ми из мокрите паважни улици зад светофарите, далече от ръцете му. До следващия дъх безвремие...

...

Въплътени познания зад ресниците спъват всяка поредна сълза. Но конвой са.

...

Доста интересно... Аз бих ги оставила да си строят там, без да ги закачам, ако действията им не нарушават законите на България. Те едва ли биха попречили на някого, но съм склонна да призная, че учението на Микушина доста се различава от онова, което по света се нарича Бяло братство... Но разликите са предимно в техниката. А и... избор. п.п. Смешно ми е това изписване на нет линка по камъните. По - са ми интересни подбудите за такова действие...

Прекрасен стих...

http://4storing.com/6ecw1/92f2d419f8bab91b...328bac6e89.html ...

"Не се бойте да останете насаме със себе си, вие не хапете..."

"Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж: - А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори. Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал: - Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва? Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина. Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил: - Всичко е в твоите ръце."

...

Или в безкрайната им хармония... /и хармонична безкрайност/

http://vbox7.com/play:3e1057d6

Всъщност чистото сърце и красивата душевност, добротата и мекотата придават чар и обаяние и на най - грозното лице, и го правят приятно. А красотата е преходна... Много хубава приказка, BlueHawaii...

Нежни.. Какво става после? Защо? (нямам предвид автора на този разказ, де! ) Защото после стават хора... Забравят...

Как са нежни детските души...

Белият гълъб в сърцето ми... Амели... /ах, белия гълъб../ опита да вдъхне живот. Но уби го молитва.

Живота.Малкото полско цвете, обърнало цялото си същество към Слънцето.Полета на пеперуда, търсеща всичко, бленуваща всичко, защото ще е само за ден.Дъгата.Не е ли чудо дъгата?Заслушай се нощем в звуците на природата.Или в песента на птичка...А виждала ли си новородено агънце, на село?Звънливия смях на малки, десетмесечни близнаци.Или очите на майка им...Стихията на развълнувано море, морската пяна по гребена на огромни вълни...раковина, намерена в пясъка, или дори онзи невероятен, тих, но властен звук, който не чуваш, а почти усещаш когато я долепиш до ухото си.Приказките, които още помниш...и вълшебните феи и нимфи в тях...и онова, което те кара никога да не ги забравиш...то е особено красиво.Стиховете на влюбено момче, или онази нежност, с която някой разресва дългите, уханни коси на девойка.И още много...много... И Любовта.Защото...само ако си изпълнен с истинска, чиста Любов, можеш да забележиш цялата тази красота... ... но непрестанното търсене на красота може да бъде и благословия, и проклятие.. да откриваш красота е призвание да съзираш смисъл там, където другите обикновено не виждат нищо, тя е отдаване на енергия, но и безкраен извор на такава, тя е среща на сетива, пресичане на сродни души, желание да даваш най-доброто, на което си способен, да създаваш, да изливаш себе си...

Тук още малко... /информативно/