infinity1305

Времето убива октопода а аз имам нужда от усмирителна жилетка щото цвиленето ми разтяга мисловната дейност и езика на програмиране в С++ ще ми остане неразоран, а после ще си остана без шанс при плевелите хахахах

Глътки радост

Да, в това си права - наистина няма значение Все има някой, който ме е разбрал. ------------------ Добромир, всички сме духовно невежи, но всички имаме възможността да се научим. Но можем да се научим като се занимаем със себе си, не с другите... си мисля аз. Поне за начало

Любо, съгласна съм... донякъде... Може би разминаването в гледните ни точки е различното възприятие на понятието емоции... За мен те са нещо абсолютно ненужно, и се старая да се оттърва буквално от тях, като любовта и производните и аз не смятам за емоции. Колкото и странно да се стори на четящите, аз усещам любовта като живо същество, което диша, а спонтанната радост от нейното присъствие - за даденост. Само е толкова трудно да се достигне до тези състояния... и не е невъзможно. ----------------------- Бина, какво бих могла да кажа, освен че имам непоклатима вяра в природата. Ако хората можехме да се осъзнаем навреме, нямаше да губим толкова много, и да и вредим, а после тя да си ни го "връща" образно казано... Бихме живели в хармония с нея. Да кажем - ненаучен урок... На тази земя според мен няма нищо случайно.

Нашето отношение. Подхода. Препятствието е илюзорно. Понякога прекаленото драматизиране ни блокира. Или греша...? Пример - Аз нямам достатъчно вяра в себе си, затова смятам, че някой може би не ме харесва. Драматизирам. Последствията от това са задълбочаване на редица лични и личностни проблеми. Понякога поемам негативни енергии и вместо да ги оставя да преминат край мен аз ги поглъщам, а неверието в собствените ми сили ги удвоява, вместо да ги филтрира. Ако гледам на света с усмивка, и света ще ме гледа с усмивка. "Когато гледаме към бездната, и бездната гледа към нас." Настройка е... ... Покоя, тишината, радостта, любовта, разбирането, осъзнаването, все неща, които помагат за разрешаване на проблема по - горе. Според мен.

Стихията се успокоява сама, ако имаме правилно отношение към нея. Това не е лесно за преобладаващата ни степен на осъзнатост; още по-трудно е да запазим душевно състояние, при което стихията да не възниква - или рекпективно да не ни влияе още от самото начало, така че да няма нужда да я успокояваме... Едно е дали проблемите са илюзия (доста спекулативен въпрос...); друго е кой има право да каже, че са илюзия. Според мен - само онзи, който и в най-тежки или екстремни ситуации продължава да излъчва спокойствие и вътрешно щастие, както и любов към всичко съществуващо. Дано да съществува такъв човек днес на планетата; засега само се надявам, че го има, чувам слухове от много места, но поне където е било възможно да се проверят, фактите като че ли говорят друго за съответните набедени величия... Ето точно от тук и възникват проблемите - от това разделение. Ти смяташ че може би има един човек, способен на това, аз смятам, че всеки един човек е способен на това. Абсолютно всеки един. Необходими са практики и желание за самоосъзнаване и самоусъвършенстване, и всичко се случва. Със съмнения и неверие само буксуваме... А началото на този красив път към просветление е една пътечка, наречена без-емоция. Аз и викам тишина. --------------------

Аз не говоря за отлагане на проблема, а за успокояване стихията в нас. Една майка ще защити детето си, в нея се надига гняв заради възможността да му бъде навредено, но тя няма да го захвърли /на друга евентуална опастност/ за да тръгне да помита. Прибързаното вземане на решения обикновено поражда нов проблем. Една майка, която усеща опастност за своето дете е най - добрия стратег на света. Ръководи я любов, не гняв. Няма стратези, които действат необмислено, или с гняв, на момента. Аз съм съгласна със Силвия за нещо - болката, страха и проблемите са илюзия Всичко е плод на нашето съзнание, възприятия и не-подготвеност.

И аз уважавам много Морган Скот Пек! И считам, че при решаване на проблеми човек трябва да е наясно първо по този въпрос! Моята следваща стъпка обикновено също е тази: То ест гледам да "изляза" от проблема. Ако имам общо проблем с някого, гледам да го оставя между нас и да се опитам да направя така, че с "опонента" си да гледам в една посока, а не един срещу друг. И пак, във връзка с разделянето на отговорностите: този свят си има Управител и това не съм аз. И като така- опитвам се да направя каквото мога, и да приема, каквото дойде след това. Обаче доста ще се очудя, ако за някой друг тази информация се окаже полезна! Погрешно тълкуване на думите ми. Един без-емоционален поглед на проблема би показал и пътя към разрешаването му. Цитата е в отговор на мнение, и аз смятам, че е добре да се подхожда без-емоционално. Гнева никога не помага, нито отчаянието, нито усещането за безсилие - все производни на емоциите ни. Наблюдаване от страни - Възможно е да оставим гнева /например/ да отмине покрай нас, без да ни засяга. Като вятър, точно като вятър. Получава се с изчакване. Когато гнева отшуми, е по - лесно да се реши един проблем. Пак пример, не всички проблеми пораждат гняв. Не е излизане от проблема. По - скоро е - да го поканя на чашка, на раздумка Как по - просто да го обясня...?

Един без-емоционален поглед на проблема би показал и пътя към разрешаването му... си мисля аз... Така той ще бъде приет, и няма да ни се струва, че ни затиска... Като наблюдаване отстрани. Водата помита всичко което не е със здрава основа и заобикаля скалите. До сухата пустиня достигат само "капки"...

aorhama това сън ли е...? Ако е сън, аз имам само едно тълкуване за него, без да съм психоаналитик - страх - любов - сила нека сега психоаналитиците разпознаят тиренцата между думите. Ти, сигурна съм, ще ги разбереш.

Не удари на чук, а танцът на водата с песен извайва камъчетата до съвършенство... Аз не ги заобикалям... проблемите, само ги приемам...

Единствената сила, която заличава страха, съмненията, болката и отмъстителността е Любовта. И ги заличава с дъх само, подобно капка кристал, която превръща блатото в чисто и бистро езеро...

Много добра тема, която обаче изисква абсолютна искреност от пишещите, заради ползата на четящите и търсещите. Аз ще я следя с интерес, дори ще споделя себе си тук...

Целувки за всички

Музиката е дар... като любовта

Мисля, че не е само със слуха... Човек може да се влюби и при пълната тишина, която съществува тук в интернет... и любовта му ще бъде съвсем същата, както ако има физически присъствие. Може да се влюби само от представата за човека отсреща. Любов е, в сърцето е, както да обичаш бог без да го чуваш. Но ако може да чуе да другия, да го види, да го докосне... тогава разбира се е по - приятно

Това е прекрасно... не мога да се... нагледам благодаря ти ... За Майк Олдфиелд казват, че вижда музиката, когато я композира...

Не искате цитати, но не бих могла да го кажа по - добре с мои думи... - “Какво е Бог?” – попита един ученик. “Бог е вечното блаженство – отговори учителят. Неговата същност е любов, мъдрост и радост. Той е колкото безличен, толкова и личен и се разкрива така, както Той пожелае. На своите светци Той се явява в образа, който им е най-скъп. Християните виждат Христос, индусите Кришна или Божествената Майка и т.н. Който почита в Бог нещо свръх лично, Го възприема като безкрайна светлина или като удивителния звук Ом, словото или Светия Дух. Най-висшата опитност, която е дадена на човека се състои в онова блаженство или висше щастие, което съдържа в себе си изцяло и напълно всички останали изразни форми за Бога – Любов, Мъдрост, Безсмъртие. Но как мога да обясня Божествената природа – тя е неизразима с думи. Само при дълбока медитация можеш да схванеш Неговата единствена по рода си същност.”

търси ме...

Ще опитам да отговоря... Когато се случва, обикновено нямам време да търся тези отговори... ..а ти..?

Права си. ти имаш толкова истински аватар...