Jump to content
Порталът към съзнателен живот

infinity1305

Участници
  • Общо Съдържание

    827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от infinity1305

  1. Силви... скоро, когато започнеш да виждаш още повече, ще си отговориш на тези въпроси... за неразбиращите те знаеш, че са стъпала... само... радвай се на огъня, не го отблъсквай... п.п. Дежа вю беше... задоволително обяснение...
  2. Болезнената тайнственост на Любовта изпълва ме с ранимост и чувам шепота на мокротата по трепетните листи на смълчани дъбове. Целувам изгрева и сещам самотата като вълшебница, родила се в нощта, за да измие с дъх полепналите ръбове... на тихата тъга... и да прегърне моята молитва...
  3. http://www.youtube.com/watch?v=ENbsLg_tpS8...feature=related За всички вас...
  4. Тук още едно от тях... под музиката на Yanni... Невероятни са...
  5. Здравей буда е всеки един човек... в учението на Гуатама Буда/постигнал просветление/ - будизма, няма понятие Бог, от там и думата без - божник... Игра на думи. Нарочно я подбрах именно така, заради абсурда и. С Бог или без... просветление е възможно. Затова. А аз вярвам в моя Бог, и за мен Той е Любов... и всички мои пътища и пътечки ме водят към Него. Поздрави
  6. Не знам. Идея нямам... Вероятно ще слушам музика... и ще си мисля, колко е красив живота... и как е хубаво да мога да погледам дъжд, да опитам любов... да мога ги споделя с думи...
  7. Той е там, Амели... Аз го виждам, аз чувам дъха му... Аз му пиша, а камината, гладна за моите стихове с парещи пръсти оголва света ми. Вече всяка минута вали... Амели... Вече всяко събуждане зима е. Ти не знаеш... Събирахме мъртви листа. После кичехме голи, студени, прекършени, слепи... дървета. Прекатурвахме заедно тъмния праг на нощта. Той е там... Вече всяка сълза боли... Амели... А безкрайни са... ... като Лета.
  8. Аз бих го формулирала така - Всички пътища са път към любовта, и просветлението. Буда е безбожник. Аз вярвам в моя бог.
  9. Не ставам за черква – камбана в морето, престърган от воя в солено език. Брегът ми се губи, а Бог е далеко - навярно задрямал е само за миг. Не ставам за черква – и макът сред нива под голо небе е разсипана жар, със хляба си зимен по въглен ще мине, прегазил последното лято жетвар. От север се свличат пътеките вълчи и нафора късат – душа е и плът. Какво да пречиствам със вино когато, слънцата се плащат с угасваща кръв? Щом плисне в очите седефено синьо, в безвремие светло щом рейна с крила, тогава прелитам отвъд хоризонта - и черква, и път съм, и просто Жена. Лили Качова
  10. Благодаря ти... за сетивата... Мислех си, ако само едного докоснат, значи си струват сълзите...

    Благодаря ти

  11. Благодаря ви, вълшебни са... От мен малко варган...
×
×
  • Добави...