Партньорската любов е една от най-трудните... именно заради вярването, че тя е приемане и даване.
Не. Само даване е. Когато искаме и да получим, вече е начало на вкопчване, не го разбираме...
Любовта няма да свърши, ако нямаме очаквания, изисквания, ако просто обичаме, без вероятности, без мисли и желания, само сърце.
Но това е много, много трудно.
Но постигната вече, тя води към другата Любов, защото човекът е разтворил сърцето си, успял е.
Неизопачена, непроменена, човешката обич е производна на Любовта. И не заземява, както когато живеем за другия, вместо със него.