Живота.Малкото полско цвете, обърнало цялото си същество към Слънцето.Полета на пеперуда, търсеща всичко, бленуваща всичко, защото ще е само за ден.Дъгата.Не е ли чудо дъгата?Заслушай се нощем в звуците на природата.Или в песента на птичка...А виждала ли си новородено агънце, на село?Звънливия смях на малки, десетмесечни близнаци.Или очите на майка им...Стихията на развълнувано море, морската пяна по гребена на огромни вълни...раковина, намерена в пясъка, или дори онзи невероятен, тих, но властен звук, който не чуваш, а почти усещаш когато я долепиш до ухото си.Приказките, които още помниш...и вълшебните феи и нимфи в тях...и онова, което те кара никога да не ги забравиш...то е особено красиво.Стиховете на влюбено момче, или онази нежност, с която някой разресва дългите, уханни коси на девойка.И още много...много...
И Любовта.Защото...само ако си изпълнен с истинска, чиста Любов, можеш да забележиш цялата тази красота...
... но непрестанното търсене на красота може да бъде и благословия, и проклятие..
да откриваш красота е призвание да съзираш смисъл там, където другите обикновено не виждат нищо, тя е отдаване на енергия, но и безкраен извор на такава, тя е среща на сетива, пресичане на сродни души, желание да даваш най-доброто, на което си способен, да създаваш, да изливаш себе си...